Определение № 555 от 09.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 555 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Бонев

Членове:

Веселина Ставрева

Даниела Събчева като разгледа докладваното от Даниела Събчева Въззивно частно наказателно дело № 20265300600904 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Пловдив против определение на РС -Пловдив по ЧНД № 1384/2026г., с което е потвърдено постановление на РП - Пловдив от 25.02.2026г за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 98/2023г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив. С постановлението на прокурора наказателното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, тъй като прокурорът е приел, че обвинението в престъплението, за което е образувано наказателното производство не е доказано. По делото няма привлечено като обвиняем лице.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено. Сочат се в жалбата единствено обстоятелства относно започването, провеждането и приключването на административни наказателни производства срещу С.Т. по отношение на отпуснатата му пенсия при липсата на основания за това, разкрито по-късно, поради което е било поискано въстановяване на недобросъвестно получната сума за пенсия за осигуретелен стаж и възраст в размер на 76333,34лв. Изтъква се становище на административния орган по посочените дела, че полагането, респективно неполагането, на труд при даден работодател/осигурител е факт, който няма как да не бъде известен на лицето.

Посочват се решенията на Административен съд Пловдив и ВАС инициирани по жалба на С.Т. срещу разпореждането за възстановяване на сумата от 76333,34лв.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като се запозна с материалите по 1 делото намира, че депозираната жалба е подадена в 7 дневния срок на обжалване, от ощетеното юридическо лице, имащо право на жалба съгласно чл.243, ал.4 от НПК, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Сл.дело № 98/2023г. по описа на ОСО - Пловдив е б и л о образувано с постановление на РП – Пловдив от 10.01.2023г. за престъпление по чл.212 ал.1 от НК за това, че на 07.08.2013г. в гр. Пловдив, чрез използване на неистински документи /Удостоверение обр. УП-3 № 187/08.05.2004г., издадено от името на Мина „Маришки басейн“ ЕООД - Димитровград, Удостоверение обр. УП-3 № 348/17.03.2003г., издадено от името на Мини „Марица Изток“ ЕАД - Раднево, Удостоверение обр. УП-3 № 94/19.05.2008г., издадено от името на Мина „Антрацит“ ЕАД - Своге и Удостоверение обр. УП-2/95.19.05.2008г., издадено от името на Мина „Антрацит“ ЕАД - Своге/, е получено от НОИ без правно основание чуждо движимо имущество /пенсия за осигурителен стаж и възраст/ с намерение да го присвои. По делото няма привлечено като обвиняем лице.

Събраните доказателства по делото установяват следните обстоятелства:

В края на 2012 г. свид. С.Т. заедно със съпругата си - свид. Й.Т., посетили офиса н а търговско дружество „Най консулт“ ЕООД, със собственик и управител свид.

А.Д.Г., намиращ се в гр.Пловдив на ул.„Йордан Йовков“ в близост до ТП на НОИ – Пловдив, предоставящо съдействие за съставяне и подаване на документи в НОИ за отпускане на пенсия. Още при първото си, а и единствено, посещение на търговското дружество, свид.С. Т. предоставил на работещите в офиса две жени документите си за трудов стаж, с които разполагал - трудова книжка, военна книжка и документи за това, че бил земеделски производител /осигурителна книжка/. За услугат а да му подадат документите за отпускане на пенсия в НОИ, Т. заплатил на дружеството „Най консулт“ ЕООД 100- 200 лева. Същият считал, че има право на пенсия, поради което само търсел съдействие при подготовката на документите /тези които оставил в офиса/ и подаването им в НОИ. Свидетелят бил уведомен от лицата, с които разговарял в офиса, че документите му са наред и няма да има проблем с отпускането на пенсията.

В офиса свид. Т. подписал на посочените му места Заявление за отпускане на пенсия за ОСВ без да се запознае със съдържанието му. Тъй като той пишел неразбираемо част о т графите в заявлението попълнила съпругата му. Впоследствие, на 07.08.2013 г. подписаното от свид.Т. заявление, заедно с документи, удостоверяващи за трудовия му стаж били подадени в ТП на НОИ - Пловдив от неустановено в хода на разследването лице. Заявлението било входирано в ТП на НОИ - Пловдив с № МП - 50413/7.08.2013 г.

В самото заявление не били посочени и описани документите, които се подават за отпускане на пенсия наред с него. Заявлението, ведно с приложените към него документи били приети от свид. А.К., която по това време работела в ТП на НОИ 2 Пловдив. От лице с неустановена самоличност бил съставен протокол наименован „приети/върнати документи за пенсия по заявление МП-50413/07.08.2013г т.2 /л.11/ относно документи за пенсия на С.Т., придружаващ заявлението на името на същото лице за отпускане на пенсия. В протоколът били посочени като придружаващи заявлението документи УП - 3 №187/08.05.2004 г., УП-3 № 348/17.03.2003 г., УП-3 № 94/19.05.2008 г., УП-2 № 95 от 19.05.2008 г. От лице/а с неустановена по делото самоличност, на неустановена/и дата/и преди 07.08.2013 г. и по неустановен начин били изготвен неистински документ- удостоверение обр. УП-2 № 95 от 19.05.2008 г., с посочен издател Мина „Антрацит“ ЕАД - Своге, както и вероятно били изготвени описаните удостоверение обр. УП - 3 №187/08.05.2004 г., с посочен издател Мина „Маришки басейн“ ЕООД - Димитровград, удостоверение обр. УП-3 № 348/17.03.2003 г., с посочен издател Мини „Марица Изток“ ЕАД гр. Раднево, удостоверение обр. УП-3 № 94/19.05.2008 г., с посочен издател Мина „Антрацит“ ЕАД - Своге, всички издадени на името на С. В. Т.. Последният нямал трудов стаж, какъвто удостоверявали тези документи. В действителност както към момента на посещаване на офиса на Г., така и към момента на подаване на заявление за отпускане на пенсия в НОИ /през м. август 2013 г./, свид.Т. нямал необходимия стаж за отпускане на пенсия. Във връзка с така подаденото заявление от името на Т. и въз основа на всички представени към заявлението документи, била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание пар. 4 от ПЗР на КСО, която той започнал регулярно да получава до 24.01.2024г., макар да не отговарял на изисванията за това.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните в досъдебното производство доказателства чрез разпити на свидетели и изготвяне на експертизи, изследвали инкриминираните по делото документи. В хода на разследването е открито и приложено единствено УП-2 № 95 от 19.05.2008 г., с посочен издател Мина „Антрацит“ ЕАД - Своге /т.2, л.8/, както и заверено копие на заявление от името на С.

В. Т.. Видно от заключението на изготвената почеркова експертиза /т.3, стр.106 и сл./ част от ръкописния текст и цифри в това подадено в НОИ заявление, а именно „С. В. Т.

.... Раковски.... П. Б.....32....643096362....от МВР-П-в /03.10.2011 г. ...ОСВ.... ДСК гр.

Раковски....нямам друг стаж и в прекъсванията не съм работил....“ били изписани от съпругата на свид.Т. - свид. Й.И.Т., а друга част от него - цифрите „13.11.2013“, „01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. и ...“, „от 01.01.2000 г. до 12.11.2013 г.“ в „Заявление“ с вх. № МП-50413/07.08.2013г., били написани от свид. А.Д.Г., собственик на дружеството „Най консулт“ ЕООД, като освен това същата според вещото лице найвероятно е изписала в заявлението и цифрите „***“, представляващи телефонен номер, регистриран на дружеството на същата - „Най консулт“ ЕООД.

В показанията си свид.Т. казва, че в офиса на търговското дружество е оставил 3 единствено трудова книжка, военна книжка и документи, относно това, че е бил земеделски производител, като офиса посетил само веднъж и тогава подписал и заявление до НОИ на местата, на които му било посочено от работещите в офиса.

Макар съпругата на свид.Т.- свид.Й.Т. да казва в показанията си, че съпругът й сам е попълнил и подал заявлението до НОИ тези нейни твърдения се опровергават в разпита й, при предявяване на заявлението, когато свидетелката разпознава собствения си почерк в него, както и се опровергават от експертизата, която установява в това заявление не само почерк на Й.Т. и но и такъв принадлежащ на собственичката на търговското дружество А.Г.. Всичко това потвърждава именно казаното от свид.С.Т. в показанията му, поради което същите следва да се възприемат като достоверни. Този свидетел казва, че е действал с увереността си, че е разполагал с достатъчно трудов стаж за да се пенсионира, което сочи, че е нямало защо той да цели да доказва такъв, за което именно са били използвани инкриминираните документи.

Видно от приложеното заверено копие на пенсионно досие за доказването на трудов стаж е било представено УП 2 - 95/19.05.2008 г. В документ от пенсионното досие наименован „Приети/върнати документи за пенсия по заявление: МП 50413/07.08.2013 г с посочена дата в него 07.08.2013г се сочат документи по заявлението, подадено от името на Т. за пенсиониране- Военна книжка 00704, Трудова книжка 142, УП 3-94/19.05.2008 г., УП 3 - 187/08.05.2004 г., УП 3 - 348/17.03.2003 г., УП 2 - 95/19.05.2008г., Банкова сметка в ДСК, Осигурителна книжка ***0, Осигурителна книжка ********** и Осигурителна книжка ***0 - ЗП. Не могат обаче да бъдат открити самите УП 3-94/19.05.2008 г., УП 3 - 187/08.05.2004 г., УП 3 348/17.03.2003 г., нито в копие нито в оригинал, а по делото като веществено доказателство е приобщено единствено УП 2 - 95/19.05.2008 г. Същевременно не може да се установи кой е приел и кой е предал така описаните в този документ удостоверения за трудов стаж. Може да се предполага, че това следва да е била свид.А.К., която заявява в показанията си, че тя е приела заявлението на името на свид.С.Т.. Видно обаче от показанията й тя не възпроизвежда конкретни свои спомени за случая, разбираемо поради изминалия десетгодишен период от тогава до момента на нейния разпит, а разказва как се действа по принцип в тези случаи когато е приемала документи на граждани и е обработвала същите. По въпроса дали тя е подписала документа, наименован „Приети/върнати документи за пенсия по заявление: МП 50413/07.08.2013г свид.К. дава противоречиви показания. Тези, в които свид.К. отрича да е подписала документа се подкрепят от заключението на извършената по делото съдебно-почеркова експертиза № 44/25-16 /т.5, л.21/, според която подписът за „приел“ в този документ не бил положен от служителя на ТП на НОИ - Пловдив - свид. А. К., както и този за предал не бил положен от свид.С. Т.. Също така датата в този документ според експертизата не била изписана от нито един от двамата – К. и/или Т..

Експертизата не установила сходство между почерка и подписите в този документ и с 4 почерка и подписите на свидетелите А.Г., С.М., Л.Л., Й.Д., Н.Г., П.С. и Й.Т., всички свързани с търговското дружество „Най консулт“ ЕООД. Така въпреки извършените действия за събиране на доказателства авторът на документа, с който се твърди, че са били приети в НОИ инкриминираните документи УП 3-94/19.05.2008 г., УП 3 187/08.05.2004 г., УП 3 - 348/17.03.2003 г., не може да бъде установен, поради което съответно не може да се твърди с категоричност, че този документ отразява действителни обстоятелства. Така остава недоказано по несъмнен начин дали такива документите са били изобщо представени в НОИ макар да са описани в документ, съхранен там, с наименование „Приети/върнати документи за пенсия по заявление:

МП - 50413/07.08.2013 г.“. Това да са били представени в НОИ тези документи наред със заявлението може само да се предполага предвид това, че предаването им по принцип е част от процедурата за отпускане на пенсия, но не може да се установи по несъмнен начин, тъй като не може да се установи, кой е подписал протокола, в който се твърди това- нито като предал, нито като приел същите, което е пречка съдържанието му да бъде възприето за автентично.