Решение № 1068 от 26.03.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Варна, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТ. М. Ангелов при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от СТ. М. Ангелов Гражданско дело № 20243110103183 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 34 от ЗС. Образувано е по предявен от Ж. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес:

***, иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, за допускане и извършване на съдебна делба, на следния недвижим имот: жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Варна, със застроена площ от 101 кв.м., състояща се от приземен етаж и първи жилищен етаж, както и на правото на строеж върху държавното място, върху което е построена сградата.

В исковата си молба ищецът, чрез процесуалния си представител адв. С. Н., сочи, че с ответника са съсобственици на недвижим имот находящ се в ***, представляващ жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** по КККР на град Варна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Варна, със застроена площ от 101 кв.м., състояща се от приземен етаж и първи жилищен етаж, както и на правото на строеж върху държавното място, върху което е построена сградата. Твърди, че сградата е построена по време на брака на И. Д. И., ЕГН ********** с майката на ищцата Т. Г. И.а, ЕГН **********, въз основа на билет за строеж от 28.10.1966 г. на ГНС - гр. Варна, с който е учредено право на строеж на съпрузите. Впоследствие след развода им със съдебна спогодба по гр.д. № 3815/1995 г. на ВРС, жилищната сграда е поставена в дял и изключителна собственост на И. Д. И., а след смъртта му на 13.03.2013 г. е била наследена от двамата му синове - Д.И.Д., ЕГН ********** и ответника Р. И. Д., ЕГН **********. Сочи, че Д.И.Д. е починал на 22.11.2019 г., като оставил за единствен наследник майката на ищцата - Т. Г. П., която на 19.12.2022 г. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №15, т. 4 , д. № 489/2022 г. на нотариус с peг. № 520 на НК, прехвърлила собствената си ½ ид.ч. на ищцата срещу грижите, които е полагала за нея в периода от 2004 г. до 2022 г. Ищцата сочи, че се явява природена сестра на ответника, а имотът понастоящем се притежава от двамата при равни квоти, като страните не могат да го поделят доброволно. Твърди, че от 2022 г. и понастоящем имотът се ползва еднолично от ответника и се моли на основание чл. 344, ал.2 от ГПК той да бъде осъден да заплаща на 1 ищцата обезщетение за едноличното ползването на нейните 1/2 ид.ч. от имота в размер на 375,00 лв. месечно /след допускане изменение в размера на предявения иск в посока на неговото намаляване от 450 лева/, считано от влизане в сила на решението за допускане до делба на имота, до окончателното извършване на делбата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Р. И. Д. е депозирал отоговор на исковата молба чрез адв. Внецислав С., с който искът се оспорва като неоснователен. Сочи, че приживе с баща си и брат си постигнали договорка, че къщата е собственост на ответника, защото е полагал и е трябвало да полага грижи за тях двамата до смъртта им. Сочи, че в периода от месец август 2007 г. до месец август 2017 г. е упражнявал фактическа власт с намерение за своене на целия имот по давност, като е демонстрирал това си намерение пред трети лица. Счита, че майката на ищцата не е наследила ½ ид.ч. от починалия брат на ответника, защото последният считал и демонстрирал, че е едноличен собственик на целия имот. Поради това и майката не е можела да прехвърли нещо, което не притежава. Излага, че майка му и ищцата от 2005 г. не са посещавали имота и нито той, нито баща му и брат му са поддържали връзки с тях.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв. С. Н. поддържа иска. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът лично и чрез процесуалния си представител адв. В. С. оспорва иска. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От билет № 103 за строеж в град Варна се установява, че на И. И. и Т. И.а е позволено да построят едноетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен план и дадена строителна линия в село „Владиславово“, кв. № 39, парцел № I 166.

От протокол от открито съдебно заседание, проведено на 11.03.2002 г. по гр. дело № 3815/1995 по описа на РС-Варна се установява, че съдът е одобрил постигнатата между страните спогодба, по силата на която, се поставя в дял и изключителна собственост на И. Д.

И., ЕГН: ***, жилищната сграда, находяща се в ***, с ново име ***, построена върху държавно урегулирано място с площ от 360 кв. м., като за уравняване на дяловете същият се задължава, считано от 15.03.2002 г. да изплати на Т. Г. П., ЕГН:**********, сумата от 5200 лева на три равни месечни вноски.

От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 15, том 4, рег. № 7646, дело № 489 от 2022 г. по описа на Камен Костадинов – нотариус с район на действие РС-Варна, вписан в НК под № 520, става видно, че на 19.12.2022 г. Т. Г.

П., ЕГН: ********** е прехвърлила на дъщеря си Ж. Г. Т., притежаваната от нея по наследство ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, находящ се в *** /с предишен адрес ***/, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, със застроена площ от 101 кв.м., състояща се от два етажа, с предназначение: еднофамилна жилищна сграда приземен етаж и първи жилищен етаж, както и на правото на строеж върху държавното място, върху което е построена сградата, срещу положените в периода от 2004 г. до 2022 г.от Ж. Г. Т. грижи за Т. Г. П., гледането и осигуряваните от Ж. Т. на Т. П. средства, необходими за нормален и спокоен живот.

От удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. №35/11.07.2022 г. става видно, че Д.И.Д., ЕГН: ********** е неженен.

От удостоверение за наследници изх. №1632/28.10.2022 г. става видно, че Д.И.Д., ЕГН: ********** е починал на 22.11.2019 г., за което е издаден акт за смърт № 0402/24.11.2019 г., като след смъртта си е оставил за наследник по закон единствено своята майка Т. Г. П., ЕГН: **********.

От постановление № 9972/2024 г. на Районна прокуратура – Варна, става видно, че е била образувана преписка, за това, че Р. И. Д. не е допускал в имота, находящ се в ***, Ж. Т..

2

Ж. Т. твърди, че 03.06.2024 г. е получила телефонно обаждане от Р. Д., като в проведения телефонен разговор той я е заплашил, че ще й вгорчи живота, ако не се откаже от наследството, което майка й е прехвърлила. По случая е извършена проверка, като е постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

Към материалите по делото са приложени констативен протокол и покана, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с която Ж. Г. Т. моли Р. И. Д., да осигури достъп до процесния недвижим имот, като предаде ключове за същия. Уведомява го, че й дължи обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от нея ½ идеална част от имота.

От заключението на извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и дадено от лице, притежаващо специални знания, се установява, че наемната стойност на: еднофамилна жилищна сграда с ид.

*** по КККР на град Варна, находяща се на адрес ***, е за приземен етаж: 309 лева на месец; първи етаж: 441 лева на месец. Обща наемна стойност на оценявания обект:

750 /седемстотин и петдесет/ лева месечно.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и дадено от лице, притежаващо специални знания, се установява, че таванско помещение в сграда с ид. *** по КККР на град Варна, няма. От снимковия материал е видно, че сградата освен с двата жилищни етажа не разполага с тавански етаж. Над втори жилищен етаж има обикновено подпокривно пространство, в което няма разделителни зидове и не са обособени никакви помещения.

Имотът представлява еднофамилна жилищна сграда на 2 етажа, като подпокривното пространство в този си вид би следвало да се третира като обща част на сградата.

От присъда № 260107/10.05.2021 г. постановена по НОХД № 3134/2020 г. по описа на РС – Варна, се установява, че Р. И. Д. е признат за виновен, на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест мессеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

От справка рег. № 365000-87565/30.12.2023 г. за задграничните пътувания на Р. И. Д., се установяват, че за периода от 01.01.2014 г. до 22.12.2024 г. същият има многократни излизания и влизания на територията на Реп. България.

От справка съдимост рег. № 250310005000113853, валидна до 10.09.2025 г. и свидетелство за съдимост рег. № 241223311011000392585, валидно до 23.06.2025 г. става видно, че Р. И. Д. е осъждан.

От удостоверение рег. № 14919/31.12.2024 става видно, че Р. И. Д. е пребивавал в затворите на страната за времето от 11.07.1991 г. до 11.08.1992; от 09.02.1995 г. до 27.02.1997 г. и от 19.11.2021 г. до 01.04.2022 г. със зачетен предварителен арест от 22.04.2014 г. до 23.04.2014 г. и от 30.09.2017 до 02.10.2017 г.

Към делото са приложени заверени копия на декларации по чл. 14 от ЗМДТ, подавани за недвижим имот, находящ се в ***.

В качеството на свидетел по делото е разпитана Т. Г. П., майка на ответника и на ищцата. Същата заявява, че знае, че страните по делото са собственици на имот, който се намира на ***. Свидетелката заявява, че заедно с И. - бащата на ответника са строили имота, който представлява къща и след развода И. й е заплати 5000лв. След това имотът се е използвал от двамата й синове и от И.. Д. и И. са живеели на първия етаж, а Р. на втория етаж с таванско помещение. Свидетелката сочи, че Р. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в град Варна през 1992-1993г., след това са го изпратили в затвора-Ловеч и после е чула, че е лежал в Австрия преди да почине големият й син. Сочи, че Р. не я признава като майка. Твърди, че не й е известна уговорка между Д., Р. и баща им по отношение на процесния имот.

В качеството на свидетел по делото е разпитан Г.Т.П., баща на ищцата. Свидетелят заявява, че е женен с майката на ищцата Ж. от 1984г. Съпругата му е прехвърлила на Ж.

3 нейния дял от имота на ул. „Антон Франгя“. В момента Р. – доведеният брат на Ж. ползва имота. Свидетелят заявява, че веднъж Р. се е обадил на Ж., като е предложил да отидат да пият кафе и да се разберат тя да прехвърли нейния дял на него, да му го даде без пари, да отидат при адвоката и да го прехвърлят. Свидетелят сочи, че Ж. е отказала на това предложение, като тогава Р. е отговорил, че ще й стане тясна България и няма да си намери място. Сочи, че когато са били живи бащата и двамата синове са използвали имота. Не му е известна уговорка имотът на ул. „Антон Франгя“, да е станал собственост изцяло на Р..

В качеството на свидетел по делото е разпитан Ж.Т.П., без дела и родство със страните. Същият заявява, че познава Р., тъй като са съседи и живеят в една махала от много години. Познава майката на Р., както и брат му и баща му. Сочи, че след развода майката на Р. никога не е посещавала имота. Известно му е, че между Р., баща му и брат му е имало уговорка, че къщата ще остане на Р., защото той я поддържа, той е извършвал ремонтни дейности по нея. Р. е издържал баща си и брат си, тъй като те са били с влошено здравословно състояние. Той е плащал сметките за ток, вода, телефони. Свидетелят знае, че по отношение на процесния имот е имало подялба между майката и бащата на Р..

Свидетелят сочи, че му е известно, че намерението на бащата на Р. е било да прехвърли къщата на Р..