Решение № 6107 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6107 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100508329 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20085899 от 31.03.2023 г. по гр.д. № 25466/2018 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявения от „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/ срещу В. В. М. иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че В. В. М. дължи на „А1 България” ЕАД сумата 37,46 лв., представляваща цена на далекосъобщителни услуги за периода 21.09.2014 г. – 20.11.2014 г. И 21.02.2015 г. – 20.03.2015 г. по договор за далекосъобщителни услуги № М4172833/22.07.2014 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.10.2017 г. по ч.гр.д. № 75493/2017 г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от 24.10.2017 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за признаване съществуването на вземане на „А1 България” ЕАД срещу В.

В. М. за сумата 186,30 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Решението е обжалвано от ответника В. В. М., чрез особения му представител адв. С.

П., в частта, с която е признато за установено, че дължи на ищеца сумата 37,46 лв., представляваща цена на далекосъобщителни услуги за посочените периоди, ведно със законната лихва върху сумата от 24.10.2017 г. до изплащането й. В жалбата се излага се възражение, че съдът не е обсъдил всички направени от ответника доводи и възражения, а 1 обсъдените такива били преценени едностранно, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Решението било основано на заключението на СТЕ, без да са обсъдени наведените от ответника доводи при оспорване на заключението. Неправилно било прието от съда, че между страните е съществувало облигационно правоотношение. Изводът на съда, че този договор е неформален и може да се доказва с всички допустими по ГПК доказателствени средства, бил в противоречие с разпоредбите на Закона за електронните съобщения и на ЗЗП, отнасящи се до потребителските договори. Неправилен и в противоречие със събраните по делото доказателства бил изводът на съда, че между страните е бил сключен договор № М4172833/22.07.2014 г., независимо, че този договор липсва по делото. По делото не било доказано, че телефонен номер ******* се ползва от ответника и той е клиент на ищцовото дружество по процесния договор № М41772833/22.07.2014 г., тъй като от представените документи не можело да се направи връзка между този договор и мобилните услуги, посочени в приложение А от представените фактури за телефонния номер на ответника. Въззивникът счита, че заключението на вещото лице по СТЕ също не може да замести липсващите документи и да докаже наличие на облигационно правоотношение между страните. Експертизата не установявала сключен валиден договор за мобилни услуги с ответника № М41772833/22.07.2014 г., а вещото лице работило не с документи, а с електронни снимки на ищеца, поради което въззивникът счита, че заключението не следва да се кредитира.

Въззиваемата страна „А1 България” ЕАД оспорва въззивната жалба. Поддържа, че наличието на облигационно правоотношение между страните е доказано с представените писмени доказателства /договор и фактури/, както и че доказано реалното предоставяне на обективираните в процесните фактури услуги по сключения договор.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Мобилтел България” ЕАД /понастоящем с наименование „А1 България” ЕАД/ е предявило срещу В. В. М. искове за установяване съществуването на вземания за сумата 37,46 лв., представляваща незаплатена цена на далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги № М4172833 от 22..07.2014 г., сумата 186,30 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, и сумата 10,54 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху част от главницата в размер на 10,54 лв., начислена върху сумата по фактура № 303536315/25.11.2014 г., за периода от 11.12.2014 г. до 25.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.10.2017 г. по ч.гр.д № 75493/2017 г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2017 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди в исковата молба, че претенциите му за установяване дължимостта на посочените суми се основават на сключен между него и ответника договор с индивидуален потребителски номер М4172833 от 22.07.2014 г., по силата на който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите от него суми по издадените фактури, както следва: фактура № 301190701/24.10.2014 г., с падеж 08.11.2014 г., за отчетен период 21.09.2014 г. – 20.10.2014 г., за сумата 17,95 лв.;

2 фактура № 303536315/25.11.2014 г., с падеж 10.12.2014 г., за отчетен период 21.10.2014 г. – 20.11.2014 г., за сумата 19,51 лв.; фактура № 566543772/30.03.2015 г., с падеж 30.03.2015 г., за отчетен период 21.02.2015 г. – 20.03.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 186,30 лв.

С определение № 32138/11.05.2018 г. на основание чл. 233, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е прекратил частично производството по делото за сумата 10,54 лв.- мораторна лихва за периода от 11.12.2014 г. до 25.09.2017 г., поради отказ от иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения от съда при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника – адв. С. П.. Оспорва се твърдението на ищеца за възникнало между страните облигационно отношение по предоставяне на далекосъобщителни услуги по договор № М4172833/22.07.2014 г. Сочи се в тази връзка, че към исковата молба е приложен друг договор, а именно договор № М1737132/22.07.2014 г., а в представеното Приложение 1 не се съдържа номера на договора, към който се отнася, поради което не може да се направи извод дали това приложение е във връзка с предоставяните далекосъобщителни услуги по приложения договор № М 1737132/22.07.2014 г., респ. в описания в исковата молба договор №М 4172833/22.07.2014 г.

Сочи се, че не може да се направи връзка между приложения с исковата молба договор и Приложение № 1 към него и издадените три броя фактури за телефонен номер *******. С оглед на това се излага възражение, че ответникът не е ползвал телефонния номер, за който са издавани описаните в исковата молба фактури – в исковата молба липсвали данни, че телефонния номер, за който са издавани тези фактури, е на същия абонат, а именно ответника по делото. На следващо място, с отговора се излага и възражение, че ищецът не е предоставил на ответника услугата, която претендира, че му е предоставил, поради което той не е изправна страна по договора. Оспорва се също вида и обема на твърдените мобилни услуги. Твърди се, че ответникът не е провеждал фактурираните изходящи разговори, както и че абонаментната такса във фактурите е различна от посочената в тарифния планприложение № 1, приложено към исковата молба. Излага се възражение, че сумите са неправомерно изчислени. Процесните фактури не били подписани от ответника и не му били връчени. Същите не се ползвали с материална доказателствена сила относно факта на предоставяне на услугите. Излага се и възражение за липса на основание за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор, тъй като същият не е изпълнил своето задължение по чл. 51.6 от ОУ за предварително уведомяване на абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на неплатени парични задължения.

Направено и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Въззивният съд след преценка на събраните по делото доказателства и с оглед предмета на обжалване, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сумата 37,46 лв., представляваща неплатена цена на предоставени електронни съобщителни услуги в периода 21.09.2014 г. - 20.11.2014 г., по сключен между страните договор за електронни 3 съобщителни услуги от 22.07.2014 г., съгласно издадени фактури № 0301190701/24.10.2014 г. и № 0303536315/25.11.2014 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 75493/2017 г. на СРС.

По така предявения иск следва да се установи, че в процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на електронни съобщителни услуги, че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил съответните претендирани електронни съобщителни услуги, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставените услуги. В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на електронни съобщителни услуги и реалното им предоставяне на ответника в исковия период, а ответникът, ако твърди плащане, следва да докаже това.

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен на 22.07.2014 г. писмен договор за мобилни услуги. Копие от този договор е представен с исковата молба /л.30/, приет е като доказателство по делото, като авторството му не е оспорено от ответника. Представени са също: Приложение № 1 към договора – Условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер, и Приложение № 3 – Ценоразпис на „Мобилтел” ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, подписани от ответника и неоспорени от него.

Съгласно договора и приложение № 1 към него страните са уговорили ползването на абонаментен план „Мтел трансфер S” - при месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв., включващ 200 минути изходящи гласови повиквания към всички мобилни и фиксирани мрежи в страната, неограничени минути изходящи гласови повиквания към мобилната мрежа на Мобилтел и към всички фиксирани мрежи в страната след изчерпване на минутите към всички мобилни и фискирани мрежи, включени в месечната абонаментна такса, неограничен месечен трафик на данни на максимална скорост. В договора е уговорена цена на изходящи гласови повиквания към други мобилни мрежи в страната след изчерпване на включените в месечната абонаментна такса минути /0,34 лв./, както и цената на 1 бр. SMS в страната /0,14 лв./

Представена е фактура № 0301190701/24.10.2014 г., ведно с Приложение А към нея, с получател В. В. М., за мобилен номер *******, за сумата 17,95 лв. /с ДДС/, дължима за отчетен период 21.09.2014 г. – 20.10.2014 г., включваща месечна абонаментна такса от 12,42 лв. /без ДДС/ и 8 бр. SMS на обща стойност 0.96 лв. /без ДДС/.

Представена е и фактура № 0303536315/25.11.2014 г. с получател В. В. М., за мобилен номер *******, за сума в общ размер 19,51 лв. /с ДДС/, дължима за отчетен период 21.10.2014 г. – 20.11.2014 г. включваща месечна абонаментна такса от 12,42 лв. /без ДДС/ и 32 бр. SMS на обща стойност 3,84 лв. /без ДДС/. В двете фактури в графата „Потребител №” е посочено М4172833.

Представена и фактура № 0566543772/30.03.2015 г. с получател В. В. М., за сумата 186,30 лв. – неустойка, която фактура е неотносима към спора пред настоящата инстанция, тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано в частта му, с която е отхвърлен 4 иска за установяване съществуването на вземане на ищеца за неустойка.

Съгласно заключението на СТЕ, изготвено на база данните от информационната система на ищеца, в базата от данни на ищцовото дружество фигурира клиент с ID номер 105591057, с имена В. В. М., с ЕГН и адрес, идентични с посочените в договора от 22.07.2014 г. На името на това лице с посочения ID 105591057 в информационната система на ищеца има начислени, но незаплатени 3 бр. фактури – представените с исковата молба.

След анализ на данните от компютърната информационна система на ищеца за отчитане на потреблението на предоставяни мобилни услуги, вещото лице е направило извод, че на лицето под посочения ID номер 105591057 са предоставяни мобилни услуги, тъй като това лице фигурира в базата данни и на него са предоставяни услуги, съобразно наличните в системата отбелязвания и начисления. За отчитането на потреблението на услугите ищецът използва специализиран софтуер на трета страна – „Amdocs”, който е водещ доставчик на софтуер за медийни и телекомуникационни компании от цял свят. Ищецът ползва софтуер на „Amdocs” за своите рейтинг и билинг системи. Служителите на „А1” нямат достъп до системите за отчитане и начисляване на дължимите суми /рейтинг и билинг системи/, но ежедневно контролират пълнотата и коректността на данните, както и правилното функциониране на системите. Билинг и рейтинг базите данни на „Amdocs” са сертифицирани по SOX /Sarbanes – Oxley Act/, като по този начин се гарантира сигурността на трафичната информация. За процесния период „А1 България” ЕАД също има издаден сертификат за техническо съответствие на метрични и билинг системи. Подробно в заключението е описан начинът, по който става отчитането на месечното потребление и остойностяването му посредством използвания специализиран софтуер. Направен е извод, че количествата потребени услуги, посочени в приложените фактури, съответстват на начислените суми за ползваните от ответника услуги.