Определение № 33359 от 15.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11756/2026
- Вид
- Определение № 33359
- Подписан
- 15.09.2026
- В сила
- 15.09.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 158 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33359 гр. София, 15.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело № 20261110111756 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от Б. К. Т., действащ лично и със съгласие на родител В. К. Т., срещу Р. М. И., действащ лично и със съгласие на родител А. Д И. и М. И. И..
Ищецът претендира сумата 4000,00 евро, ведно със законната лихва от 25.03.2026 г. до изплащането й, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от увреждане на здравето на 25.03.2026 г. в гр. Н И, ул. „Искърско дефиле“ в близост до площад „Първи май“ – нанесени удари в областта на лицето, довели до оток и хематом в дясна инфраорбитална област; екскориации на кожата зигоматично вдясно; без патологични прагове в областта на инфраорбиталния ръб, аркус зигоматикус и криста зигоматикоалвеоларис; разкъсно-контузна рана на горната устна, пенетрираща в устата, с големина около 2 см.; фрактура на коронката на зъб 21.
Пояснява, че страните се познават от няколко години, но в последно време не са били приятелски настроени един спрямо друг поради различни възгледи за компаниите, в които участват и местата, които посещават. На 25.03.2026г., двамата били на училище, като в близост до училището първо уж на шега Р. в гръб към Б. и му се метнал отзад, а Б. изненадан от човека зад себе си, се обръща, за да го отблъсне, но когато вижда кой е зад него, се отдръпва. Р. обаче изведнъж се нахвърлил върху ищеца и му нанесъл ударите и паднал на земята.
Ищецът посетил съдебен лекар, а по-късно били извършени и допълнителни изследвания на главата. Ищецът сочи, че от 25.03.2026 г. до края на великденските празници не е посещавал училище, тъй като не се е чувствал добре физически и психологически. Изпитал огромно чувство на срам от случилото се, което било сторено пред погледите на приятелите му и не искал 1 никой да го вижда или разпознава, когато излиза; затворил се в себе си, като това наложило родителите му да потърсят психиатър и провел терапия за справяне с емоционалната тревожност. Ищецът изпитвал ужас, че постоянно ще бъде свързван с нанесения му побой в очите на приятелите и познатите му; имал безсъние, липса на апетит, липса на каквото и да е желание да ходи на училище и да се среща с хора.
Предявен е осъдителен иск по чл. 48, ал.1, вр. чл. 53 от ЗЗД от Б. К. Т., действащ лично и със съгласие на родител В. К. Т., срещу А. Д И. и М. И. И..
Ищецът претендира от родитителите на отв. Р. И. солидарно заплащане на сумата 4000,00 евро, ведно със законната лихва от 25.03.2026 г. до изплащането й, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от стореното противоправно и виновно деяние на непълнолетния им син.
Ответната страна оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка за начина на настъпване на инцидента, и твърдените вреди, наличието на причинна връзка и размер на исковете. Нападението не било „внезапно“, а уврежданията, вкл. че фрактура на зъб 21 била отпреди; в т.ч оспорват ищецът да е падал на земята. Твърдят, че случилото се е резултат от провокация на ищеца, а именно:
1)на 25.03.2026 г., в гр.София, кв.“Курило“, ул.“Искърско дефиле“ в близост до пл.“Първи май“, при отиване към магазин „МиниМарт“ по време на голямото междучасие ищецът, без повод и причина, проявява вербална агресия с отправяне на псувни и лични обиди към Р., след което го нападнал в гръб, хваща с ръце и го хвърля със сила на плочките. Р. не е предприел никакви ответни действия, но получил травматични увреждания по левия крак, съобразно установеното от съдебен лекар; 2) на връщане от магазина ищецът отново провокирал конфликт с отв. Р., като демонстративно слага на врата си чантичка, за която непълнолетния ответник знае, че съдържа нож. Отправил с конклудентни действия и вербално предизвикателство за физическа саморазправа само между двамата чрез училищния жаргон: “едно в едно“.
Непосредствено след това Б. нападнал Р. прилагайки физическа сила, започва да го бута и бори, опитвайки се отново да събори Р. на земята. Изправен пред повторно, в рамките на няколко минути, непосредствено противоправно нападение, изпитвайки реален страх, породен от демонстрацията на хладно оръжие, съчетана с непровокирана и двукратно извършена агресия срещу него, Р. предприема активни защитни действия, за да отблъсне атаката. С тези твърдения ответната страна навежда възражение за неизбежна отбрана; под евентуалност – превишаване на пределите на неизбежна отбрана поради уплах или смущение; и възражение за съпричиняване. Пояснява, че по сигнал на бащата на ищеца е издадена заповед за задържане на отв. Р. и извършен обиск, като в него не са намерни опасни предмети, което опровергавало твърдението за преднамерено нападение. След инцидента ищецът се намирал в мед. Кабинет на училището 2 бил напълно адекватен, а родителите му с коментарите си признали, че носел в себе си нож. Ответниците А. и М. И.и настояват искът срещу тях да бъде отхвърлен с доводи, че инцидентът е възникнал извън техния обсег и контрол, и на обществено място. Р. е на 16 години и за него родителите дължат единствено „подходящ контрол“, а не „постоянен надзор“. Изпълнили са изцяло задълженията си: Р. е активен спортист от 7-годишен и няма предходни прояви, което се потвърждавало и от Заповед № 1335 от 21.04.2026 година на Директора на ***.СУ, че „нарушението не е системно“. Инцидентът е настъпил по време на голямото училищно междучасие, когато прекият надзор и грижа върху учениците са били делегирани и е следвало да се осъществяват от съответното учебно заведение и намират, че са налице предпоставките по чл. 48, ал. 3 от ЗЗД. Прави се искане по чл. 219, ал. 3 от ГПК.
Съобразно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за да е налице непозволено увреждане другиму, е необходимо извършено деяние на ответника (волеви акт извършен чрез действие или бездействие), което е противоправно, поради несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца, както и неимуществени/имуществени вреди, между които и деянието да има обсуловеност такава (причинна връзка), че без деянието никога не биха настъпили точно те и точно в този им вид. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца, в т.ч. по иска по чл. 48, ал.1 от ЗЗД, ведно с обстоятелството за родствена връзка между ответниците. Вината на извършителя се предполага, по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
При установяване на горни обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното парично вземане, за което се указва, че не сочи доказателства; и/или твърденията, предмет на възражението за неизбежна отбрана, за превишаване на пределите на неизбежна отбрана поради наличие на уплах или смущение; за съпричиняване; в т.ч. по иска по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД фактите, предмет на правоизключващото възражение по чл. 48, ал. 3 от ГПК, че родителите не са били в състояние да предотвратят настъпването на твърдените вреди.
Съдът намира, че по изложените в отговора съображения за евентуални регресни вземания, привличането на трето лице-помагач *** СУ „В Л“ – гр. Н И е допустимо и основателно.
По доказателствата:
Представените от страните документи са относими и допустими, както и тези по изисканото ДП, освен заключенията на експертизи и събраните там гласни доказателства, които не са по реда на ГПК. Искането по чл. 195 от ГПК и по чл. 164 от ГПК на ищеца е редовно и относимо за един свидетел при режим на довеждане, а в останалата част, както и по искането на ответника се следват 3 указания по чл. 156, ал. 2 от ГПК; на ответника по чл. 195 от ГПК е допустимо и относимо. Искането по чл. 186 от ГПК на ищеца не е необходимо, с оглед постъпилото ДП; а по чл. 190 и чл. 192 от ГПК на ответника за една част относими, но нередовни. Искането по чл. 176 от ГПК на ответника не е относимо и необходимо в контекста на събиране на фактически твърдения на насрещната страна и по арг. от чл. 154 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ответниците Т. Л.-П. – *** Средно училище „В Л“ – гр. Н И, представлявано от Директор Б Т. Н, с адрес: гр. Н И, ул. „Искърско дефиле“ №***. УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в насроченото съдебно заседание може да представи становище по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства; ДП №505/2026 г. по описа на СРП, освен експертизи и събраните гласни доказателства.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца, при режим на довеждане за датата на насроченото открито съдебно заседание за установяване на посочените в искова молба обстоятелства. УКАЗВА, че ако не се води допуснат свидетел, съдът ще отмени определението за допускане разпита и делото ще се гледа без това доказателство, на осн. чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, по реда на чл. 156, ал. 2 от ГПК, да посочи за установяване на кои факти и обстоятелства иска да бъде допуснат до разпит всеки един от двамата свидетели, при режим на призоваване, индивидуализира с три имена и адрес за призоваване, в т.ч. на родител по арг. от чл. 177, ал. 2, изр. I I от ГПК, с прилагане на платежен документ за депозит за всеки един свидетел от 30 евро или общо 60 евро, внесени по сметка на СРС.
При неизпълнение на указанията в цялост и срок доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
4
УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, 1) по реда на чл.
156, ал. 2 от ГПК, по доказателствено искане по т. 6 и т. 7 от отговор на искова молба да посочи: по т. 6 за установяване на кои факти и обстоятелства иска да бъде допуснат до разпит всеки един от двамата свидетели, индивидуализира с три имена и родител, с адрес за призоваване, по арг. от чл. 177, ал. 2, изр. I I от ГПК; а по т. 7 - индивидуализира с три имена и адрес за призоваване; с прилагане на платежен документ за депозит за всеки един свидетел по т. 7 от 30 евро, внесени по сметка на СРС; 2) по искането по чл. 192 от ГПК по т. 9 и т. 10 от ГПК да формулира с нарочна молба, като индивидуализира трето лице с наименование, представител и адрес, от което иска документи и веществени доказателства. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ *** Средно училище „В Л“ – гр. Н И, представлявано от Директор Б Т. Н, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документите, посочени т. 8 от „доказателствени искания“ от отговор на искова молба. При неизпълнение съдът ще приложи спрямо подпомаганата страна и помагача чл.
161 от ГПК.
ДОПУСКА съдебна медицинска експертиза със задачи, посочени в искова молба и отговор на искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по СМЕ от 320 евро, от което 160 евро да внесе ищеца и 160 евро да внесе ответната страна: в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Софийски районен съд и представи доказателство за това в този срок. При неизпълнение доказателството не се събира.
ВЪЗЛАГА изготвяне на СМЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ д-р Ц Г. УКАЗВА на вещото лице да работи само по задачи на страната, която е обезпечила възнаграждението.
ДОПУСКА съдебна психологична експертиза със задачи, посочени в искова молба и отговор на искова молба.
Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/117df058-b9c3-4330-9f57-8d2857d2ade4