Определение № 1888 от 15.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1888 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110115017 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Й. С. С., ЕГН ********** против „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК175405647, въз основа на която са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Към исковата молба са представени писмени доказателства. С отговора на исковата молба също са представени писмени доказателства, както и са направени искания за събиране на гласни доказателствени средства, чрез допускане на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на сочени от ответника обстоятелства.

Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на представените от страните документи като писмени доказателства по делото, както и исканията за събиране на гласни доказателства по реда на чл. 156 от ГПК чрез разпит на двама свидетели като относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор между страните, предмет на настоящото производство, с оглед на което следва да бъдат уважени. Счита за неоснователно искането за допускане на трети свидетел на ответника за установяване на фактите и обстоятелствата относно твърдяното отнемане на картата, доколкото е допуснат един свидетел за доказване на същото, като съгласно чл. 159, ал. 2 ГПК разпит на повече от един свидетел за доказването на един и същи факт не е необходим.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно, разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

1

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА на ответника двама свидетели при довеждане за установяване на твърдените от него обстоятелствата, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел за доказване на същите обстоятелства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.02.2026 г. от 10.15 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад. На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК

І. 1. Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Й. С. С., ЕГН ********** против „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК.., въз основа на която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 76,69 евро (150,00 лева), представляваща претърпени имуществени вреди, в резултат на отнемане и унищожаване на ЖП карта за намаление „Класик“, както и 2 045,17 евро (4 000,00 лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради обида върху честта му, нанесени на 10.03.2025 г. по време на пътуване с влак № 3622, с крайна дестинация гр. София е настъпили в отсечката между Дъбово и Тулово между 11:00 и 11:30 часа.

Ищецът Й. С. С. твърди в исковата молба, че на 10.03.2025 г. пътувал във влак БВ 4661 на ответника с маршрут гара Велико Търново и гара Стара Загора, за което притежавал билет 230010069084, при закупуването на който било приложено намаление съгласно представена и притежавана от него карта за намаление „Класик“ с № 229040001281. Сочи, че по време на пътуването решил да смени крайната си дестинация и да отпътува за гр. София, поради което слязъл на гара Дъбово и се качил на влак, пътуващ за София. Твърди, че нямало разпределително гише на гарата, а от предишни пътувания знаел, че в подобна ситуация трябвало да предяви билета в новия влак, където кондукторът да му издаде нов билет. Сочи, че около 11:00-11:30 часа, след като се настанил в купето пристигнала служителка, която следвало да му издаде билет, като твърди, че същата седнала срещу него по начин, показвайки неуважително отношение. Ищецът твърди, че представил картата за 2 намаления „Класик“ на служителката, която на висок тон му заявила, че срока на валидност бил изтекъл. Твърди, че кондукторката не му дала да се защити и да свери валидността на документа, а го обвинила, че бил нередовен пътник. Сочи, че служителката сгънала картата до себе си и започнала да издава билет на редовна цена. Твърди, че тъй като картата му била унищожена от служител на ответника не могъл да получи намаление, а не разполагал с необходимата сума за заплащане на редовната цена на билета в брой, като излага твърдения за липсата на ПОС – терминал в превозното средство. Предложил да бъде свален на следващата спирка, откъдето да закупи билет с банковата си карта, но кондукторката отказала. Твърди, че му говорила с груб тон и го заплашила, като го накарала да слезе от влака на следващата гара Тулово. На гарата в Тулово направил справка по номер на картата за намаление, където му потвърдили, че същата била валидна до 08.07.2025 г. Сочи, че тъй като бил посъветван да продължи към първоначалната си дестинация, пристигайки на гарата в Стара Загора го информирали, че карта с посочения номер не съществува, като му отказали намаление при закупуване на нов билет. В резултат на това излага, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на негативни емоции, причиняване на тревожност и страх. Моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

2. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, който оспорва предявените искове. Счита, че ищецът няма качеството на пътник съгласно ЗЖТ, тъй като същият не е притежавал редовен билет за влак № 3622 от 10.03.2025 г. Оспорва при извършване на проверка във влака да са били налице неправомерни и/или непредпазливи действия от страна на длъжностното лице, извършващо контрол. Оспорва ЖП картата „Класик“ изобщо да е била отнемана, като твърди, че най-вероятно същата е била изгубена или повредена от действия на ищеца. Сочи, че ищецът не е спазил правилата, уредени в чл. 66 ЗЖТ, като неправомерно се е качил на влак № 3622, пътуващ в посока Дъбово – София. Твърди, че ищецът без предупреждение и на своя отговорност е решил да прекрати пътуването си с влак № 4661 на 10.03.2025 г. и да се качи на друг влак, без да притежава превозен документ и без намерението да закупи такъв от контрольора. Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на негов служител.

Сочи, че ищецът не е информирал ответника за твърдените неправомерни действия от страна на служител на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Признава, че ЖП карта „Класик“ на името на Й. С. С. била със срок на валидност 09.07.2024 г. – 08.07.2025 г., като твърди, че през целия този период е била валидна и нямало данни за рекламация. Оспорва размера на претърпените вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).

Страните не спорят, поради което като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелствата, че ищецът не е притежавал валиден билет за влак № 3622 от 10.03.2025 г., пътуващ между гарите Дъбово и София, както и че ЖП карта „Класик“ на името на Й. С. С. била със срок на валидност 09.07.2024 г. – 08.07.2025 г.

ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. За да се ангажира отговорността на възложителя по 3 чл. 49 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл.

45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата (в случая работник или служител на ответника) с необходимите елементи (деяние, вреди - в случая имуществени и неимуществени, както и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност и вина); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат доказателства.

Ищецът не сочи доказателства и не е направил доказателствени искания за установяване на размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди.

УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4