Решение № 671 от 26.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501977 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 689 от 03.02.2025 г. постановено по гр.д. № 11145/2023 г. по описа на СГС, ГО, 10 състав, са уважени частично субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, е осъден да заплати на И.

Н. С., сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2023 г. до окончателното плащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер 80 000лв. като неоснователен.

Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗК ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, е осъден да заплати на СГС сумата от 2 000 лв., дължима държавна такса и сумата от 1 000 лв., представляваща разноски, а в полза на адв. Я. Д. Д. – САК, на основание чл.38 ЗА, сумата от 3 750 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

По компенсация И. Н. С., е осъдена да заплати на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 301,88 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на страната на ответника - Т. Р. У., ЕГН **********.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от ответника и от третото лице-помагач по делото.

Жалбоподателят-ответник ЗК ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло претендираното обезщетение за неимуществени вреди или да намали размера на същото.

Изтъква факта, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване извършено противоправно деяние, изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата, от страна на застрахования при тях водач Т. Р. У., което да е в причинно - следствена връзка с настъпването на процесното ПТП и нанасянето на вреди на ищцата. Съгласно обясненията на в.л. И. Т. ударът между МПС и пешеходката е бил под масовия център на тялото на пешеходката, тя е била качена върху предния капак на автомобила /като не е достигнала с главата си до предното стъкло/, след което е била отхвърлена напред от автомобила /стр. 4 САТЕ/. Именно този механизъм на удара е възприет изцяло и от СГС. Коренно противоположно е заключението по повторната САТЕ. Според обясненията на в.л. В. П. /повторна САТЕ/ в о.с.з. механизмът на удара не включва нито качване върху капака на МПС, нито отхвърляне в посока напред - „има подпиране на капака - тя се свлича, пада и се удря....“. Вещото лице П. допълва, че качване на капака и бутане би имало само, ако МПС се е движило с много по-висока скорост от установената от него.

Макар СГС да е посочил в обжалвания съдебен акт, че е установил начина на настъпване на събитието от първоначалната и повторната АТЕ, в извода си за механизма на удара, съдът изцяло е пренебрегнал и изобщо не е коментирал гореописаното явно противоречие в заключенията. Отделно от това, никой от гореописаните механизми на удара не се потвърждава изцяло от другите събрани по делото доказателства. Изтъква факта, че СГС не допуснал своевременно поисканата /в първото о.с.з./ допълнителна КСМАТЕ с изрично формулирани въпроси, не допринесъл по никакъв начин за отстраняване на изложените погоре неясноти и противоречия относно мястото на произшествието и начина на достигане на всеки от участниците до същото. Видно от заключенията на двете САТЕ и обясненията им в о.с.з. и двете вещи лица приемат, че процесното ПТП е настъпило на обособена пешеходна пътека в платното с посока към „Цариградско шосе“. Пешеходката е пресичала пътното платно отляво надясно спрямо посоката на движение на МПС, като е преминала през не помалко от 4 пътни ленти + ширината на острова. Горното становище е възприето и в обжалваното решение. И двете вещи лица уточняват, обаче, че нито за мястото на ПТП, нито за движението на пешеходката има обективни данни по делото /стр. 5 от Протокол № 7105/26.06.2024 г. и стр. 2 от Протокол № 9356/30.10.2024 г./. Въпреки това приемат за установено именно това място и това нейно поведение /в.л. Т. - заради пътната обстановка в участъка; в.л. П. - заради личната си убеденост, личното си местоживеене, както и дисциплината на възрастните хора и желанието им да спестят повече енергия за ходене.

Съгласно обясненията на в.л. Т., за да достигне до мястото на удара, пешеходката вече е била на платното за движение, когато автомобилът е потеглил от кръстовището. Този извод означава или че пешеходката е започнала пресичане на неразрешен /червен/ сигнал на светофарната уредба, или че процесното МПС не е било първа кола на кръстовището и е 2 преминало през кръстовището много след началото на зеления сигнал. Според в.л. П., по делото няма данни пешеходката да е пресичала на червен сигнал на светофара. Освен това, за да обоснове извода си за равноускорителното движение на водача на МПС автоекспертът е посочил, че процесното МПС е било първа кола и водачът е потеглил от спряло положение, когато е светнал зелен светофар /стр. 2 и 3 от Протокол № 9356/30.10.2024 г./. В.л. П. е пояснил, че за времето на достигане на МПС до мястото на произшествието пешеходката е пресякла не по-малко от 4 ленти + ширината на острова. Това било възможно след светването на зеления сигнал, тъй като ищцата била „жизнена жена“. При условията на евентуалност, счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата. На следващо място, намира, че определеният от съда по реда на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените и доказани в хода на първоинстанционното производство душевни болки и страдания. Видно от представената по делото епикриза И.З. № 26739/2023 от „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД лечението на И. С. в болнични условия е протекло в кратки срокове.

Медицинските лица, след извършването на необходимите изследвания, прегледи и манипулации /проведено само консервативно лечение/, не са установили настъпването на усложнения в процеса на възстановяване, предвид което на 07.07.2023 г. /т.е. 3 дни след приемането й/ пострадалата е изписана „с подобрение“, и без усложнения. В допълнение, посочва, че съгласно изслушаното и прието по делото като компетентно и правилно заключение на вещо лице - лекар, общият срок на възстановяване на ищцата от травмите, е бил относително не много дълъг - около 3-4 месеца. Съгласно заключението на СМЕ фрактурите са зараснали напълно. Отчетените от вещото лице ограничения в движенията на ищцата се дължат на дегенеративно заболяване /артрозна болест/, без връзка с процесното събитие. С оглед допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение /недопускане на своевременно поисканата КСМАТЕ/, моли да се допусне във въззивното производство допълнителна КСМАТЕ по задачите, формулирани в хода на първото о.с.з. по делото и вписани в протокола от същото. Претендира разноски.

Жалбоподателят-трето лице-помагач Т. Р. У. оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли иска изцяло, а в условие на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение. Изтъква факта, че при предявяването ми на материалите по воденото свързано със събитието наказателно производство- Досъдебно производство № 11206/23 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 265 84/23 г. по описа на СРП /за което в настоящото дело е отправено искане материалите да бъдат изискани и приобщени по гражданското производство / на 11.02.2025 г. за първи път му станало известно решаващо за изхода на делото обстоятелство а именно, че ищцата по настоящото производство е дала показания пред разследващ орган на 04.07.2023 г. в качеството на свидетел-пострадал при което е описала събитията точно, пълно и последователно и то в потвърждение на описаната от него фактическа обстановка. Т.е., че е заявила на местопроизшествието, че не е пострадала, че е медицинско лице и познава тялото си добре и след като е помолила желаещите да й помогнат единствено при събирането на 3 разпилените капачки за благотворителност, след което е отишла сама, предала е капачките в двора на намираща се в жк Младост църква, след това си е отишла у дома. Тази фактическа обстановка е описала сама. На практика заключението на СМЕ сочи, че при положение, че травмата на ищцата е получена при инцидента с автомобила на пътното платно, то пострадалото лице е невъзможно да извърши движенията, които самото лице заявява, че е извършило и заявило пред разследващ орган по досъдебното производство. Съществено е значението на това обстоятелство и съществен е пропуска да не е разгледан този документ в настоящото производство. Така делото е решено неправилно и това рефлектира негативно върху него. Твърди, че липсва причинно следствена връзка между ПТП и уврежданията на ищцата поради това, че ищцата сама е напуснала първа ПТП.Това противоречи и на становището на вещото лице по СМЕ, като СГС не е посочил становището на вещото лице, че при счупване на срамната кост може лицето да направи евентуално няколко крачки, но да ходи 100-200 това е невъзможно, а на практика според описаното от самата С. отИ.е до църквата и в последствие до дома й то изминатото разстояние е повече от 800 метра. А що се касае и за счупването на кръстната кост в таза на ищцата то вещото лице заявява, че “ е невъзможно същата да стъпи на десния си крак камо ли да върви „ както и заключението/определението, че може да се движи само ако е - „извънземно същество“.

Посочва, че съдът неправилно е отхвърлил искането на ответника за нова комплексна съдебно авто-техническа и медицинска експертиза с оглед на установеното в медицинската експертиза а именно костно- дегенеративно заболяване у ищцата - остеопороза и артроза, с което се установява намален обем на движенията по- малък от нормалния с 35% за гръбначен стълб, с 33% за лява тазобедрена става и с 28% за дясна тазобедрена става. Тази информация е останала неизвестна на вещото лице по АТЕ, а в същата вещото лице определя скоростта на движение на пешеходеца като сочи скорост на движение на пешеходец, без да е взел предвид намалената подвижност на ищцата и то с почти 1 /3 от нормалното, а това задължително ще се отрази на изчисленията. Но въпреки тези обстоятелства СГС не е уважил искането за такава комплексна експертиза. Неверен е и извода на първостепенният съд, че не е настъпило пълно възстановяване на ищцата. Налице са медицински заключения, че счупванията на срамната и на кръстната кост са напълно зараснали. Същите не предизвикват вече болка или страдание и не затрудняват движението.

Авто експерта е посочил, че ако пешеходката е спряла и пропуснала автомобила, би предотвратила инцидента, но и тя не е следила пътното движение и ситуацията с необходимото внимание. Не се оспорва предимството и правото на пешеходеца в случая, но това не изключва задълженията на пешеходеца по чл.113 и чл.114 ЗДвП. На пътното платно пешеходците дори от инстинкт за самосъхранение следва да следят внимателно пътното движение, защото може автомобил да аварира или на водач на МПС да му прилошее и МПС да стане неуправляемо да се движи ППС със специален режим и пешеходеца като участник в пътното движение и то в по -висока степен уязвим участник също да следи внимателно и непрекъснато пътното движение особено когато пресича пътното платно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. Н. С. оспорва жалбите и моли съда да потвърди решението 4 като правилно и законосъобразно. Заключенията на двете вещи лица се препокриват по отношение на механизма и предотвратимостта на процесния инцидент. Вещото лице И. Т. посочва, че ударът е настъпил върху обособена пешеходна пътека на лявата пътна лента на бул. Ал. Малинов, за посоката на движение на автомобила. Вещото лице П. е приел същият механизъм, подробно онагледен съгласно изготвената от него скица на ПТП. И двете вещи лица приемат, че водачът е имал техническа възможност и достатъчно време да намали скоростта или да спре и да пропусне пешеходката пред него. Вещото лице П. приема, че това е била единствената възможност за предотвратяване на удара, в конкретния случай. Дали ищцата е качена на капака или само е бутната, не е от съществено значение, тъй като е установено, че върху предният капак на процесното МПС има документирани увреждания в лявата част. Самият водач, също посочва, че ищцата е била на капака му, което предполага съприкосновение, но неговите показания целят оправдаването му, поради което не следва да се приемат без критичност. При всеки случай, качването на капака предполага по-висока скорост от страна на МПС и по- голяма тежест на уврежданията. Същественото в случая, е дали има съприкосновение между процесното МПС и пешеходката. Двете експертизи установяват такова съприкосновение. Следващият съществен момент е дали ударът е бил предотвратим за водача на МПС - да, бил е съгласно двете заключения. В случая има три фрактури в една зона, които по различен начин усложняват възстановяването на тазовите увреждания.