Присъда № 3 от 16.07.2021, Апелативен съд - Варна

Мотиви към присъда № 3, постановена на

16.07.2021 г. от Варненски апелативен съд по ВНОХД № 266/2021 г.

Въззивното производство се развива за трети път пред ВАпС, след като с решение № 103, постановено на 17 август 2020 г. състав на първо наказателно отделение на ВКС е отменил изцяло присъда № 5 от 27 февруари 2020 г., постановена по ВНОХД № 328/2019 г. от ВАпС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВАпС от стадия на съдебно заседание.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е основателността на въззивния протест на прокурор при ВОП срещу присъда № 33, постановена от ВОС на 16 май 2019 г. по НОХД № 1462/2017 г. по описа на същия съд, с която подс.Й. А. В. е била призната за невинна в това на 16.06.2013 г. в гр. Варна да е отвлякла Н. Й. Р. , като деянието да е извършено от повече от две лица - с Д. К. Д. и други неустановени лица и с користна цел, като на основание чл.304 от НПК е била оправдана по възведеното й обвинение в извършване на престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.7 вр. ал.1 от НК. С присъдата подс. В. е призната за невинна и в това на 16.06.2013 г. в гр. Варна с цел да принуди Н. Й. Р. да се разпореди с вещи - да предаде лек автомобил БМВ 530 Д с peг. №В 22 20 РР, на стойност 8500 лева, свидетелство за регистрация на МПС, част втора за лек автомобил БМВ 530 Д с peг. №В 22 20 РР, удостоверение за техническа изправност на лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР с КТП №1136/04.01.2013 г., контактен ключ за автомобила, часовник марка Casio /Касио/, модел Edifice с метална верижка на стойност 189 лева, синджир с кръст с изображение на Исус Христос от бяло и жълто злато с тегло 56,40 грама, 14 карата на стойност 4004,40 лева и сумата от 170 лева, всичко на обща стойност 12863,40 лева да го е заплашила с насилие, като деянието да е извършено от повече от две лица, с Д. К. Д. и други неустановени лица, 1 придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н. Й.

Р. , изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата буза и предно странична повърхност на шията в ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба обусловили чувство на болка и страдание, придружено с отнемане на имущество, като с деянието да са причинени значителни имуществени вреди в размер на 12863,40 лева, като и на основание чл.304 от НПК е била оправдана по възведеното й обвинение в извършване на престъпление по чл.213а, ал.З, т.2 вр. ал.2, т.2, т.З пр.1 и т.4, пр.2 вр. ал.1 от НК.

С атакуваната присъда подс.Д. К. Д. е бил признат за невинен в това на 16.06.2013 г. в гр. Варна да е отвлякъл Н. Й.

Р. , като деянието да е извършено от повече от две лица - с Й.

А. В. и други неустановени лица и с користна цел, като и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по възведеното му обвинение в извършване на престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.7, вр. ал.1 от НК.

Подс.Д. е признат за невинен и в това на 16.06.2013 г. в гр. Варна с цел да принуди Н. Й. Р. да се разпореди с вещи да предаде лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР, на стойност 8500 лева, свидетелство за регистрация на МПС, част втора за лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР, удостоверение за техническа изправност на лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР с КТП №1136/04.01.2013 г., контактен ключ за автомобила, часовник марка Casio /Касио/, модел Edifice с метална верижка на стойност 189 лева, синджир с кръст с изображение на Исус Христос от бяло и жълто злато с тегло 56,40 грама, 14 карата на стойност 4004, 40 лева и сумата от 170 лева, всичко на обща стойност 12 863,40 лева да го е заплашил с насилие, като деянието да е извършено от повече от две лица, с Й.А. Р.а и други неустановени лица, придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н. Й. Р. , изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата буза и предно странична повърхност на шията в ляво, контузия на носа с фрактуриране 2 на хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба обусловили чувство на болка и страдание, придружено с отнемане на имущество, като с деянието да са причинени значителни имуществени вреди в размер на 12 863,40 лева, като и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по възведеното му обвинение в извършване на престъпление по чл.213а, ал.З, т.2 вр. ал.2, т.2, т.З, пр.1 и т.4 пр.2 вр. ал.1 от НК.

Подс.Д. е бил признат за виновен в това, че на 16.06.2013 г. в гр. Варна, причинил по хулигански причини лека телесна повреда на Н. Й. Р. изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата буза и предно странична повърхност на шията в ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба обусловили чувство на болка и страдание, като на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от НК вр. чл.305, ал.5 от НПК, вр. чл.81, ал.3 от НК не му било наложено наказание.

С присъдата съдът се е произнесъл по съдбата на веществените доказателства по делото и е постановил на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

Недоволен от присъдата е останал прокурор при ВОП, който я е атакувал пред настоящата инстанция. С въззивния протест се навеждат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че са налице достатъчно доказателства относно вината на двамата подсъдими, а първоинстанционният съд е тълкувал превратно гласните доказателства. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова - осъдителна по отношение на двамата подсъдими и налагане на наказание лишаване от свобода, в размерите, поискани от прокурора в хода на съдебните прения.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която двамата 3 подсъдими бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и да им бъдат наложени наказания лишаване от свобода в размерите , поискани пред първоинстанционния съд, като бъде съобразен и изминалия значителен период от време от извършване на престъплението.

В пледоарията си адв.М., защитник на подс.В. застъпва становището, че по делото не е безспорно установено подсъдимата да е извършила вменените й във вина престъпления. Моли да бъде потвърдена присъдата .

В съдебните прения адв.В. изразява становище, че присъдата е правилна и добре мотивирана, като моли същата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс.В. моли за потвърждаване на присъдата. Заявява, че иска да си гледа детето в спокойствие.

В последната си дума подс.Д. заявява, че желае да се прибере при семейството си.

Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, като разгледа въззивния протест и обсъди изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на присъдата, намери следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, подаден е в срок от съответния прокурор.

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

Свидетелят Н.Р. и подс.В. се познавали, като последната предоставила в заем на свидетеля Р. парична сума, в размер на 3500 лв, който към инкриминираната дата не бил върнат.

Подсъдимата В. провела многобройни разговори със свид.Р. по телефона, в които искала той да й върне парите.

Той обаче не разполагал с нужните средства. При един от разговорите В. му казала, че го е "поръчала и имала хора за това", а той й казал да прави каквото прецени и престанал да отговаря на обажданията й.

4

На 16 юни 2013 г. свид.Р. имал рожден ден. Той поканил свои приятели - свидетелите Р.С. и А. Г. в заведение "Балканска скара", намиращо се на крайбрежната алея в гр.Варна. Там, тримата отишли заедно около 21.30 – 21.45 часа, като се настанили на маса в близост до оркестъра и бара.

Около половин час след пристигането им, до свид.Р. седнала подс.В., която му говорела енергично. Тя го попитала дали ще й върне парите и като получила отрицателен отговор му казала «знаеш ли какво ще стане сега…». Свидетелите С. и Г. не чули за какво бил разговора между Р. и подсъдимата, поради силната музика в заведението.

Малко по-късно до масата се приближил подс.Д., като седнал на пейка в съседство, долепена откъм гърба на пейката на която седял свид.Р.. След като седнал, той се обърнал и ударил свид.Р. по тила с длан. След удара свид.Р. се обърнал с лице към подс.Д., а последният му се разкрещял „Ти мен знаеш ли ме, кой съм?".

Казаното от подс.Д. било възприето от свид. Г. въпреки силната музика и докато наблюдавал случващото се, подсъдимият го запитал „Ти какво гледаш бе, мангал?", при което свидетелят престанал да гледа към Д..

Около масата дошли и няколко други мъже - около 7-8 на брой, които застанали така, че свидетелите не можели да станат.

Подс.Д. казал на свид.Р. да става и да излезе от заведението. Когато Р. станал, подсъдимият го ударил с главата си по лицето. Р. тръгнал с подсъдимата, подсъдимия и другите мъже.

Пред заведението подсъдимият обяснявал на свид.Р., че дължи пари на В. и трябва да й ги върне. Подс.В. също казала на Р. да търси пари, за да й ги върне. Подсъдимият попитал В. колко трябва да й върне Р. 7000 ли, а тя отговорила, че не са 7000, а 10000 лева, като включила и дължима глоба за забавено плащане.

5

Свидетелят Р. обяснил, че не разполага с такива средства и поискал да му дадат време, за да събере сумата, но това негово желание не било уважено. Подс.Д. казал на свид.Р. да потърси пари на заем и че тази вечер трябва да се случи това.

Там пред заведението подсъдимият порязал с нож /неустановен по делото/ няколко пъти Р. – причинил му линейни ожулвания - три по лявата буза и едно по шията в ляво.

Мотивиран от случващото се, свид.Р. се обадил на свой приятел – свид.Н.Н., като възнамерявал да поиска пари от него, но по телефона му казал, че иска да говорят. Разбрали се да се видят пред сградата, в която Н. живеел.

Пред заведението «Балканска скара» излязъл свид.П. Г., собственикът му, който казал на подс.Д., че свид.Р. му е приятел и ако е сбъркал, ще се поправи, като помолил Д. да не предприема нищо по отношение на Р., което подсъдимият обещал.

След това подс.Д., подс.В., свид.Р. и двама от мъжете се качили в л.а. „БМВ" черен на цвят. Подсъдимият Д. управлявал л.а., до него на предната дясна седалка седяла подс.В., свид.Р. седял на задната седалка по средата, като от двете му страни седели непознатите за него мъже, които държали ножове насочени към Р..

При срещата със свид.Н., свид.Р. поискал на заем 10000 лева, но свид.Н. му отказал, като заявил, че не притежава такава сума.

След като свид.Р. не успял да се снабди с исканата сума, отново в л.а., подс.Д. казал на свид.Р. да сваля каквото има в себе си и да го даде на подс.В.. Мотивиран от отправените му заплахи, свид.Р. й предал златния си синджир с кръст с Исус Христос, часовника си и сумата, която носел в себе си.

Попитали го къде е колата му и той посочил мястото. Когато пристигнали до неговия автомобил подс.В. поискала ключовете от колата и документите за нея. Р. й ги предал.

Двамата подсъдими излезли от автомобила, разговаряли в 6 страни от него, като свид.Р. чул само, че подс.Д. казал на В., че знае къде да закара колата. След това В. се качила в л.а. на Р. и потеглила.

Подс.В. паркирала л.а, собственост на Р. в охраняем паркинг, находящ се в двора на Археологическия музей Варна. Обадила се по мобилния телефон на своя приятелка – свид.А. Т. да отиде да я вземе. Свидетелката Т. отишла с личния си автомобил и откарала подсъдимата до крайбрежната алея, където пред заведение бил паркиран л.а. на подсъдимата.

Подс.Д. с управлявания от него автомобил и двамата неустановени мъже върнали свид.Р. пред заведението „Балканска скара". Последният влязъл в заведението заедно с подс.Д. и се отправил към масата, на която се намирали свидетелите С. и Г.. Последните възприели нараняване на Р. в областта на лицето със засъхнала кръв по бузата му.

Малко след това, тримата напуснали заведението, като по-късно свид.Р. отишъл във ІІ -ро РУ на МВР-Варна, където подал писмена жалба за случилото се.

В резултат на проведените действия по разследване, двама от извършителите на деянието били установени: подс.Д. и подс.В..

По отношение на останалите неустановени лица, материалите били отделени в отделно производство.