Решение № 209 от 15.06.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К.В. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120201520 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: * гр.Бургас, ул. * чрез представляващия *, срещу Наказателно постановление № 1415/2020г. от 25.02.2021 г., издадено от Директора на ТД Южна Морска към Агенция Митници, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС е присъдено да се заплати 731,25 лева, представляващи пазарната цена на стоките, предмет на нарушението, а на основание чл. 124а, ал. 1, вр. с чл. 126, ал. 1 ЗАДС е лишен от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обект: бензиностанция, находяща се в гр.

Бургас, *

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се развиват пространни доводи за незаконосъобразност на санкционния акт, както и за наличие на нарушения на административнонаказателните правила. Като цяло не се оспорват вменените факти, но се възразява срещу извода, че за съответните горива липсват документи за платен акциз, като се излагат подробни твърдения, относно техния произход.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.

* от АК-Бургас, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и доразвива. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на производството и наложената санкция, като се пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски. Под евентуалност се 1 прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието на л. 70, НП е връчено на жалбоподателя на 01.03.2021 г., а жалбата е подадена на 08.03.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

Със Заповед № ЗТД - 1000 - 282/20.05.2020 г. на директора на Териториална дирекция Южна морска на Агенция „Митници“ било възложено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за задълженията за акциз на „*“ ЕООД, стопанисващо бензиностанция, находяща се на адрес: гр. Бургас, * На 27.05.2020 г. на „*“ ЕООД било връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № В0001000-РК4-ИДП2/26.05.2020 г. Изисканите документи били предоставени в определения 14-дневен срок с писмо вх. № 32-161315/08.06.2020 г.

В хода на проверката, от предоставените от „*“ ЕООД документи и счетоводни регистри с писмо вх. № 32-161315/08.06.2020 г. било установено следното:

На 31.01.2020 г. по счетоводна сметка „304 3 1 Дизел Б6“ от счетоводната отчетност на „*“ ЕООД са заведени излишъци от 612,290 л. „Гориво за дизелови двигатели“ с код по КН 27102011.

На 01.01.2020 г. началното салдо (наличността) по сметка „304 3 1 Дизел Б6“ за обект (бензиностанция) с адрес: гр. Бургас, * е 19653 л. Количеството съответства на крайното салдо към 31.12.2019 г. и количеството в резервоара в литри, приведени към температура 15 °С, по данни от нивомерната система към 31.12.2019 г.

На 01.01.2020 г. началното салдо (наличността) по сметка „304 3 2 Дизел Б6+“ за обект (бензиностанция) с адрес: гр. Бургас, * е 6531 л. Количеството съответства на крайното салдо към 31.12.2019 г. и количеството в резервоара в литри, приведени към температура 15 °С, по данни от нивомерната система към 31.12.2019 г.

За периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. в обект (бензиностанция) на „*“ ЕООД с адрес: гр. Бургас, * са получени 120 761 л. „Гориво за дизелови двигатели“ с код по КН 27102011, с платен акциз.

За същия период от обект (бензиностанция) на „*“ ЕООД, с адрес: гр. Бургас, *, са продадени 127 242,300 л. „Гориво за дизелови двигатели“, видно от счетоводната отчетност на лицето. Количеството и стойността на стоките са изписани на разход (по кредита) на сметки „304 3 1 Дизел Б6“ и „304 3 2 Дизел Б6+“ и стойността на продадените стоки е осчетоводена по дебита на сметка 702. По кредита на сметка 702 са отчетени приходите от продажби на стоки. Оборотът по кредита на сметка 702 съответства на данъчната основа на облагаемите доставки, декларирани в Регистър Дневник за продажбите на „*“ ЕООД, ЕИК * в Националната агенция за приходите за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г.

С Искане за представяне на документи и писмени обяснения № BG001000-PK4ИДП11/15.07.2020 г., са изискани документите, на основание на които са заведени излишъците.

С писмо вх. № 32-212260/22.07.2020 г., лицето е предоставена „Таблица- равносметка 2 за прихода и разхода на стоково-материални ценности 2020.01.31“. В таблицата са нанесени данните от счетоводните регистри за начално салдо (налично количество в началото на периода), количества по прихода (получени стоки), количества по разхода (продадени количества). В колона 13 „следваща се счетоводна наличност“ (резултатна колона - от сумата на началното салдо и количествата по прихода са извадени количествата по разхода), за стока „Дизел Б6“ е вписано „14226,71“.

Към 31.01.2020 г. нивомерната система (монтирана на бензиностанцията на „*“ ЕООД с адрес: гр. Бургас, *) има следните показания за количеството дизелово гориво в литри, приведени към температура 15°: за трайно прикрепения стационарен резервоар „Дизелово гориво“ - 14839 л. и за трайно прикрепения стационарен резервоар „Дизелово гориво+“ 8529 л. Същите количества са посочени и в клетка 14 на „Таблица-равносметка за прихода и разхода на стоково- материални ценности 2020.01.31“

В колона 17 „Резултат излишък“ на „Таблица-равносметка за прихода и разхода на стоково-материални ценности 2020.01.31“, за стока „Дизел Б6“е вписано 612,29 (количество в литри), което е разлика между 14839 л. (количеството в литри в резервоар „Дизелово гориво“, приведени към температура 15 °С по данни от нивомерната система) и 14226,71 л., (наличността по счетоводна сметка „304 3 1 Дизел Б6“).

На база на тези писмени доказателства св. Г.Д. – ст. инспектор в Агенция Митници, преценила, че жалбоподателят държи в резервоара в повече 612,29 л. „Дизелово гориво“ от полученото с платен акциз. Установили също, че това количество е излишък, който коректно е заведен в счетоводна сметка „304 3 1 Дизел Б6“ в счетоводната отчетност на „*“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, заведен под № 1336 от 27.08.2020 г. по описа на ТД Южна морска на Агенция „Митници“ срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 83, ет. 1, aп. 1, управлявано и представлявано от *, за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. Били подадени възражения в законовия срок.

Акцизът на дизеловото гориво, предмет на нарушение, бил изчислен в размер на 395,54 лв., а пазарната му цена била изчислена на 731,25 лв.

Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Съдът няма основание да не кредитира свидетелските показания на разпитания свидетел. На практика спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали за установените излишъци горива се дължи акциз, или не.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, липсват формални основания

3 за отмяна на наказателното постановление.

Съставът обаче намира, че липсва осъществен състав на нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

Съгласно тази разпоредба - на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не помалко от 2000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

Следователно, за да е осъществено нарушението е необходимо да се установи, че жалбоподателят е държал посочените в постановлението количества горива, без горепосочения документ.

Видно е, че АНО не оспорва наличната счетоводна документация, на база на която е съставен АУАН, като не се твърди, че се касае за количества горива, които са придобити по друг начин, извън отразените счетоводно операции. Това, което всъщност се твърди е, че за надлежно заведените излишъци също следва да е налице документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

По мнение на настоящия състав обаче тази теза не намира законова опора. Както бе посочено, не се твърди тези излишъци да представляват акцизни стоки, които са постъпвали по друг начин при дружеството. Напротив, от наличните по делото данни може да се направи обоснован извод, че тези излишъци се дължат на съвсем други обстоятелства. На първо място, това е физико-химичната особеност на стоката, която променя своя обем при промяна на температурата, като ако се вземе дори и промяна дори с един градус за периода (в действителност промяната е с много повече градуси, както нагоре, така и надолу, видно от справката от НИХМ) за цялото количество гориво за дизелови двигатели ще се получи разлика от приблизително 96 литра (закупеното за периода гориво е приблизително 120 000 литра с отклонение 8 литра на 10 000 литра при промяна на температурата с един градус, както е посочено в НП). Отделно от това следва да се отчете и отклонението, което може да даде нивомерната система, което е 0,5 процента (отново посочено в НП), което за закупеното гориво за дизелови двигатели за целия период се равнява на приблизително 600 литра.

Видно е, че само сборът на възможните отклонения при тези два фактора надхвърля количеството гориво за дизелови двигатели, за което се твърди, че няма документ.

По-важният въпрос по делото е обаче дали надлежно осчетоводените излишъци следва да бъдат придружавани от документ за платен акциз. Съставът намира, че липсва такова законово изискване. Констатирането на излишъци представлява следствие от инвентаризация, която обаче не е предвидена като начален момент, от който да се дължи акциз съгласно чл. 20 от ЗАДС. По-същественото е обаче, че установяването на излишъци не попада в никоя от хипотезите за начисляване на акциз съгласно чл. 19 ЗАДС - производство на територията на страната, въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка или при внасяне на територията на страната. Приемането на противното би означавало разширително тълкуване на разпоредба, създаваща публичноправно задължение за субектите, което противоречи на основни принципи на правото.