Решение № 29 от 19.06.2024, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Малко Търново, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело № 20232140100151 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано от Н. Ж. В., ЕГН : **********, постоянен адрес: с. Г., ул. “Я.Л..” № ***, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество “Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********, фирмено дело № **/**** г. по описа на ** св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А. С." № ***, ет. *, офис 5-3, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец", ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Ф. Г. Д., с предмет на иска: чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и цена на иска:141,24 лeвa за това, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в:

Чл. 6.6 към Договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 302581, сключен между ищцата и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. „Лозенец", ул.

„Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Ф. Г.

Д., предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на поръчител в размер на 1,57 лв. средно на ден, но не повече от 1% от главницата.

Да бъде осъдено „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: 202255877, да заплати на Н. Ж. Ваигелова, ЕГН: ********** сумата в размер на 141,24 лeвa платена сума без основание, както и да бъде осъдена ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

В с. з. представител на ищеца не се явява. В нарочна молба се прави увеличение на иска, което увеличение съдът прие. Пледира се за уважаване на иска.

1

В исковата молба се твърди, че на 01.07.2022 г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 302581. При подписването на договора обаче не са й представени изискуемите документи сьгласно чл. 10 3ПК - липсва посочване на сумата на договора, годишния лихвен процент и други, съществени елементи от правоотношението - същите са посочени в отделно приложение към договора.

В чл. 6.1 от договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 302581 е посочено, че най-късно до следващия ден, кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита.

В чл. 6.6 към договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 302581 е посочено, че в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение, то потребителят дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план.

Основните параметри на заема по договор № 300427 по транш № 302581 са уговорени в Анекс към договор за потребителски кредит № 300427, сьгласно който сумата по кредита е в размер на 600 лв., размер на погасителния план - 12 двуседмични вноски, размер на погасителната вноска е в размер на 55,58 лв. с одобрено обезпечение и по транш № 302581 без одобрено обезпечение. Съгласно чл. 9 от Анекс към договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 302581 размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение е в размер на 1,57 лв. средно на ден.

Погасителен план, съгласно който г-жа В. следва да заплати 12 вноски п о 79,12 лв. Сумата е формирана по следния начин: 600 лв. главница, 69,96 лв. възнаградителна лихва, и неустойка в размер на 282,48 лв.

Договорът е сключен с г-жа В. е за задоволяване на нейни лични нужди, поради което считат, че следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.

Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в срок от 24 часа, още сьс сключването на Договора му е начислена така наречената „неустойка" в размер, надхвърлящ многократно позволения от Закона размер на ГПР. Същата е включена в погасителния план още от самото начало. Съгласно чл. 23 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в сьщия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума.

Считат, че уговорената в него неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД, е нищожна.

На първо място считат, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на Годишен процент на разходите /ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така сьщият да остане под установената граница от 50%. Действително обаче сьщото отговаря на всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за по потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия 2 погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в срок от 24 часа не може да обоснове обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не мотат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесните заемни суми т.нар „скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема от две лица /евентуално, ако бъдат осигурени, кредиторът може да поиска и повече от две/, отговарящи на определени условия в срок от 24 часа от подписването.

Видно е, че клаузата е формулирана по начин, от който става ясно, че кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от две лица, отговарящи на посочените изисквания, каквато възможност, той има сьгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрена горното следва да се посочи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде разсрочено за срока за изпълнение на договора, което отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Относно предоставената алтернатива за обезпечение - банкова гаранция, в размер на всички дължими по договора суми, е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. Договорът, въз основа на който са възникнали претендираните вземания, представлява договор за потребителски кредит и попада под уредбата на Закона за потребителския кредит. Сьгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която, сьгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или 3 годишният размер на разходите към момента на сключване на договора не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума.

На следващо място считат, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорка свобода.

Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Добросъвестността се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. Параметрите по това облигационно правоотношение са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.

Сьгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойка та и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 47,1% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е екзорбитантна, нарушаваща добрите прави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 181 от 26.02.2015 г., по т.д.

4386/2013т. на ВКС, 2 - ро отделение, ТК и Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС. Следва също да се има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл.

71 от 33Д е предвидена достатьчно тежка санкция.

На следващо място считат, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 3ПК. В нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът да има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка 4 всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от 3ПК. Намират подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.

Освен това считат, че неустоечната клауза в Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (33П). Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърдят, че тази клауза не е индивидуални уговорена, сьгласно чл.

146 от 33П.

Следва да се отбележи, че непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.