Решение № 411 от 12.03.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Велико Търново, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110103099 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът М. В. Т. излага твърдения, че по силата на договор от 27.09.2024г. е придобил вземане от ***** срещу ответника в размер на 3690,86 лв., представляващо платена при начална липса на основание стойност на фактура №0105982160 от 30.09.2019г., начислена по корекционна процедура за периода 09.03.2017г.-24.06.2019г. за обект находящ се в ***** Сочи се, че в началото на месец октомври 2019г. Александров получил от ответното дружество писмо, с което бил уведомен, че на 24.06.2019г. служители на ответното дружество извършили проверка в обекта му и съставили констативен протокол №1202873, становище за начислена ел.енергия и фактура от 30.09.2019г., която абоната заплатил. Ищецът оспорва констатациите в КП. Твърди, че СТИ не отговаря на метрологичните характеристики за точност при измерване на ел.енергия. Сочи, че не е констатирано външно вмешателство върху схемата на електромера, клемите и клемния блок, както и не е установена причината и периода за възникване на записа в Тарифа 3. Оспорва корекционната процедура, по която е начислена ел.енергията. Ищецът отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 3690,86 лв. , начислена по фактура №0105982160 от 30.09.2019г., което вземане е придобито от ищеца с договор за цесия от 27.09.2024г., сключен между Светослав Веселинов Александров - цедент и М. В. Т. -цесионер, представляваща заплатена без основание сума за недоставена и непотребена ел.енергия, ведно със законната лихва, считано от подаване на 1 исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на предявения иск. Посочва, на 24.06.2019г. служители на „****са извършили проверка на СТИ, обслужващо обекта, находящ се в******при която електромерът бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. Сочи, че при проверката в БИМ било установено наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани на дисплея регистри.

Ответникът счита, че е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради което е извършено преизчисление на потреблението на абоната за период от 09.03.2017г./датата на монтиране на електромера/ до датата на демонтажа на електромера /24.06.2019г./, като е изготвена справка. Ответното дружество издало фактура за сума в размер на 3690,86 лв., която сума, ответникът счита, че е правомерно начислена. Счита ,че след като сумата по фактурата е платена с основание, не може да възникне транслативния ефект на договора за цесия. С оглед гореизложеното, отправя искане до съда за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото се установи, че **** е потребител на електрическа енергия, по партида с ***** На 24.06.2019г. служители на***** извършили проверка на средството за техническо измерване. Демонтирали СТИ за проверка и експертиза в БИМ, като преди това в протокола отразили показанията на Тарифите на СТИ, при които е демонтирано. На демонтираното СТИ е извършена метрологична експертиза, при която е установено следното: наличие на преминала енергия по тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №1864 от 19.09.2019г. от ГД „МИУ” гр.Варна.

Въз основа на направените констатации е извършено на основание чл.55 от ПИКЕЕ начисление на потреблението на абоната за период от 09.03.2017г.-/датата, на която електромерът е бил монтиран в обекта на абоната/ до датата на демонтажа на електромера на 24.06.2019г. Съставена е фактура №0105982160 от 30.09.2019г. за начислено количество ел.енергия на стойност 3690,86 лв. с ДДС, която сума се претендира за количество ел.енергия, остойностено на база цени за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.

От представения по делото констативен протокол от 08.03.2017г. е видно, че на посочената дата в обекта на ищеца е монтирано процесното СТИ, като в протокола са описани показанията, при които е монтирано СТИ.

С договор за прехвърляне на вземане от 27.09.2024г. ***** прехвърля на ищеца М. В.

Т. вземането си към „****“ в размер на 3690,86лв., платена сума по фактура №0105982160 от 30.09.2019г.

До „ЕРП север“ е отправено уведомление за извършена цесия от цесионера, упълномощен от цедента.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допусната по делото съдебно2 техническа експертиза, изготвено от инж. И. М., което съдът кредитира като компетентно и обективно и от казаното от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че процесния електромер не е „смарт“ и не може да се установи началния ден, час на възникване на цифровите показания в тарифа 15.8.3 чрез софтуерен прочит на същите. Вещото лице е посочило, че не може да се установи причината за наличието на показания в невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър. Вещото лице заяви, че СТИ е метрологично годно за периода, за който е извършено начислението. Вещото лице е посочило, че така разпределената електроенергия на подпериоди е математически правилно остойностена съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР за съответния период. Вещото лице заяви, че тарифната схема на процесното СТИ не може да се извлече при софтуерен прочит и не могат да се извлекат данни дали е въздействано на процесното СТИ.Процесният електромер не е монтиран нов в обекта, а е монтиран след демонтаж от предходен абонат и извършена метрологична проверка от БИМ.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД – за връщане на сума, получена без правно основание от ответника. Претенцията е процесуална допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД - полученото без основание, подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание, ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между него и ответника, което в процесния случай означава реалното плащане на процесната сума, а от своя страна, ответникът следва да докаже, че процесната сума е заплатена на годно основание.

Не се спори по делото, че ***** е потребител на електроенергия в процесния обект по смисъла на §1, т. 41б б”а”от ДР на ЗЕ. Не се спори и обстоятелството, че процесният електромер е бил присъединен към електрическата мрежа, поради което между абоната и ответната страна по делото е налице облигационно правоотношение във връзка с доставена ел.енергия в обекта на А.

С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно, предвидена е принципната възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР от 24.04.2019г.са приети ПИКЕЕ/обн. ДВ бр.35 от 3

30.04.2019г./

В настоящото производство твърденията на ответника са, че правното основание за начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия и разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ, чийто норми са действащи към момента на проверката на СТИ и процедурата по начисление на количеството ел.енергия, което се претендира за заплащане от абоната.

Съгласно чл.49 ал.1 от ПИКЕЕ, съставеният при проверката протокол трябва да е подписан от представител на оператора и от ползвателя или негов представител, а ако ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва от един свидетел, който не е служител на оператора. В конкретния случай, констативния протокол е подписан от двама служители на ответното дружество и от свидетел, поради което съдът приема, че същият е съставен в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ и е редовен от външна страна.

На следващо място, следва да се установи дали е налице основание за извършване на корекцията. В случая ответникът се позовава на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ. Съгласно чл.55 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологичната проверка и констативния протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. В конкретния случай, съдът приема, че по делото няма данни дали установените при метрологичната проверка количества ел.енергия в невизуализирания регистър Т3 са измерени след монтажа на СТИ в обекта. Представения по делото протокол от 2017г. за монтаж на СТИ не съдържа показанията на всички тарифи, при които е монтиран СТИ. Протоколът е оспорен от ищцовата страна и след като от него не е ясно, че показанията на Т3 са нулеви към момента на монтажа на СТИ в обекта на ищеца, то не може да се направи категоричен извод, че възникналите показания в тази Тарифа 3, са възникнали след монтажа му в обекта на ищеца. Освен това, вещото лице посочи, че не може да се установи началния момент на възникване на показания в невизулизираната тарифа и причината за възникването им. При това положение съдът приема, че липсата на възможност да се установи момента на възникване на показания в Тарифа Т3 води до извод, че не може реално да се установи, че начисленото количество ел.енергия е измерено от СТИ след неговия монтаж и че е преминало като реално потребена ел.енергия.

След като корекционната процедура не е надлежно проведена, то за ответника не е възникнало право да начисли и претендира процесната сума за ел.енергия, поради което не е било налице и основание за заплащането й, както е в настоящия случай.

Съобразно гореизложените мотиви, съдът приема, че ответникът е получил сумата от 3690,86 лева, представляваща стойност на начислена при условие на корекция електроенергия за период 09.03.2017г. до 24.06.2019г , която не му се следва и дължи нейното връщане. С оглед действието на договора за цесия, по силата на който е 4 прехвърлено вземането на абоната **** в полза на ищеца по делото и с оглед гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 3690,86 лв. се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед основателност на предявения иск, основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба/04.10.2024г./ до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 147,63 лв. за държавна такса и 700лв. за адвокатско възнаграждение. Общият размер на присъдените в полза на ищеца разноски възлиза на 847,63 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.