Решение № 81 от 20.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА в присъствието на прокурора А. Г. Ч. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600039 по описа за 2025 година С Присъда № 24/01.11.2024 г., постановена по НОХД № 479/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново подсъдимият С. М. М. е признат за виновен в това, че на 16.09.2022 г. в землището на Община Свищов на първокласен път 1-3 /гр. Плевен гр. Русе/, при км. 24 +625, при управление на моторно превозно средство: влекач „Ман ТПХ“ с peг. № СВ 17****, с прикачено към влекача полуремарке „Вилтон НВ3“ с peг.

№ СВ 64**** нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“; в чл. 20, ал. 2 изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; в чл. 44, ал. 1 от ЗДвП - „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства“; в чл. 44, ал. 2 от ЗДвП - „Ако разминаването не може да се извърши безопасно, поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“; в чл. 92, ал. 2 от ППЗДвП - „При разминаване водачите са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Ако разминаването не може да се извърши безопасно водачът, в чиято пътна лента има препятствие или стеснение, е 1 длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ и в чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП - „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1. „Единична непрекъсната линия“ –M l. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“, като движейки се в посока от гр. Русе към гр. Плевен, при възникнала опасност за движението: насрещно движещ се в неговата лента за движение лек автомобил, не намалил скоростта си и не спрял управляваното от него превозно средство, не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство, а предприел рязко завиване на ляво, като пресякъл от север на юг наличната, забранена за пресичане надлъжна пътна маркировка „Единична непрекъсната линия М1 и навлязъл в лентата за насрещно движение, поставил в опасност живота и здравето на пътуващите в лекия автомобил хора, като в резултат на посочените нарушения на изброените правила за движение по пътищата, допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Е. К. и средна телесна повреда на И. Х. К., изразяваща се в счупване на лява мишнична кост и увреждане на ляв радиален нерв, довели до трайно затрудняване движението на левия й горен крайник, като деянието е извършено в условията на независимо съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил К. Е. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. с чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия С. М. М. не е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от частния обвинител И. Х. К., чрез повереника й адвокат Е. Е. в частта на наложеното наказание.

Наведено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като е занижено по размер. Иска се увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода, както и да се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК. На следващо място се прави оплакване, че приложението на чл. 55, ал. 3 НК не отговаря на целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК и на принципа, заложен в чл. 35 НК. Иска се да се наложи наказание лишаване от право на управление на МПС.

Към въззивната жалба е подадено допълнително изложение, в което се посочва, че постановената присъда е незаконосъобразна и противоречи на съдебната практика и морала, тъй като наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо и занижено, както и е неправилно приложението на чл. 66 ал. 1 от НК.

Изложени са подробни съображения. Иска се да се изменение на присъдата, като се увеличи наказанието лишаване от свобода, да се отмени приложението на чл. 66 НК и на чл. 55, ал. 3 НК и да се наложи кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС.

В съдебно заседание прокурорът заема становище, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че от събраните доказателства е установено, че ако лекият автомобил, управляван от пострадалия К., не е навлязъл в насрещната пътна лента между двете превозни средства е нямало да настъпи удар. Счита, че правилно е определен размерът на наложеното наказание, както и приложението на чл. 55, ал. 3 НК.

Адвокат Е., упълномощен повереник на частния обвинител И. Х. К., поддържа 2 подадената жалба и допълнителното изложение към нея. Излага подробни съображения в подкрепа на същите. Иска да се измени присъдата като се увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода, да се отмени приложението на чл.66 НК и на чл.55, ал.3 НК, като на подсъдимия се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС.

Адвокат Б., упълномощен защитник на подсъдимия С. М., оспорва жалбата.

Излага доводи, че първоинстанционната присъда е правилна, поради което моли да се потвърди.

В правото си на лична защита въззиваемият подсъдим С. М. поддържа казаното от защитника му. Изразява искрено съжаление за случилото се. Подсъдимият признава, че е навлязъл в насрещната лента, за да избегне челен удар.

В правото си на последна дума, въззиваемият подсъдим М. моли да се потвърди присъдата.

Апелативният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадената жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

При извършената проверка, въззивният състав констатира, че процесуалната дейност на Окръжния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на това диференцирано производство. Налице са били предпоставките за прилагане на особената процедура, спазен е регламентираният ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, като постановената присъда е в съответствие с изискваният на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК.

В пределите на признатите факти по обвинителния акт, Окръжният съд е направил правилен извод, като е приел, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „Б“, пр.

1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Фактическите обстоятелства са правилно установени.

Настоящият състав на въззивния съд, след като извърши собствен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. М. е български гражданин. Същият е с постоянен и настоящ адрес в с. Брестовец, Област Плевен. Подсъдимият е със средно образувание. Работи като шофьор в „ПИК 2003“ ЕООД гр. Кнежа. Подсъдимият е с чисто съдебно минало.

Същият е правоспособен водач на МПС от 1982 г. категории „С", „В", „ТКТ", „СЕ" „AM" и „DE".

На 16.09.22 г. подсъдимият управлявал товарна композиция, състояща се от седлови влекач „МАН ТГХ“ с peг. № СВ 17**** с прикачено към него полуремарке „Вилтон НВЗ“ с рег.№ СВ 64****, собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД гр.София.

Автокомпозицията се движила по първокласен път 1 -3 Плевен — Русе в посока към град Плевен в полагащата му се за движение северна пътна лента със скорост от 86 км/ч.

По същото време в посока към гр. Бяла се движел лек автомобил „Шевролет 3

Каптива" с рег.№ СА 43****, собственост на „Интракар“ ЕООД гр. София.

Автомобилът бил управляван от пострадалия К. К.. На предната дясна седалка се намирала съпругата му И. Х. К.. През време на пътуването последната работела на лаптопа си.

Движението на двата автомобила се осъществявало в светлата част на денонощието, като имало добра видимост. Асфалтът бил сух и без недостатъци, като бил нормален трафикът на движение. Лекият автомобил се движел в посока към гр.Бяла в южна пътна лента, а товарната композиция в насрещната пътна лента в посока към гр.София.

Лекият автомобил „Шевролет“ достигнал до района на км. 24+625 м. в землището на с.Горна Студена, Община Свищов преди разклона за селото. Навлязъл от прав пътен участък в крива на десен завой с голям радиус от R-590 м. Водачът на лекия автомобил вместо да осъществи и завърши безпрепятствено маневрата завой на ляво, продължил движението в права посока. Това довело навлизане на лекия автомобил в насрещната пътна лента. По нея в това време се движела товарната композиция, управлявана от подсъдимия М.. Последният възприел навлизането на лекия автомобил в северна лента за движение. Тогава подсъдимият променил посоката на движение на товарния автомобил в ляво и навлязъл в южната пътна лента, полагаща се за движение на лекия автомобил „Шевролет“.

Водачът на лекия автомобил възприел навлизането си в насрещната лента за движение. Предприел интензивно завръщане в полагащата му се пътна лента. В този момент товарният автомобил се намирал на 27,5 м. от мястото на удара, поради което било недостатъчно времето за напускане на лентата за движение на лекия автомобил.

По тази причина траекториите на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях. Предвид по-голямата маса на товарната композиция, лекият автомобил бил изтласкан в посока на южния банкет и в канавката. Първоначалният удар настъпил с предната лява страна на влекача в района на предната броня, на предното ляво колело и лявата страна на предната броня на лекия автомобил.

На мястото на катастрофата спрели пътуващите в двете посоки превозни средства. Намиращите се в тях пътници се притекли на помощ. Сред тях имало и лекари, които се опитали да окажат първа помощ на пострадалите. Пристигнали служители на МВР и екип на Спешна помощ. Частната обвинител К. била откарана в болница, където получила медицинска помощ. Пострадалият К. починал, въпреки оказаните му реанимационни действия. На двата автомобила били причинени материални щети.

По делото е изготвена съдебно -медицинска експертиза от вещото лице д-р Г..

От заключението й се установява, че в резултат на настъпилото ПТП, пострадалият К.

К. е получил тежка закрита черепно -мозъчна травма. При аутопсията са констатирани кръвонасядане под меките черепни покривки, счупване на костите на черепния свод и основа, субарахноидален мозъчен кръвоизлив, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, тежка контузия на главен мозък и мозъчен оток с вклиняване. Констатирани били и закрито счупване на костите на лява предмишница и ляво бедро с оформен масивен мекотъканен кръвоизлив около счупената кост, кръвонасядания по лицето, охлузни рани по главата и носа, охлузвания по лява мишница, на двете колена и на предна коремна стена.