Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 548 от 05.09.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 668/2023
Вид
Определение № 548
Подписан
05.09.2023
В сила
05.09.2023
Състав
Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.537, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. София, 05.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000668 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда н чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на Агенция по вписвания /АВ/, представлявана от изп.директор Д. М., чрез юрисконсулт И. И. насочена против Решение № 892/11.07.2023 г., постановено по т.д. № 1260/2023 г. по описа на СГС, ТО, с което е отменен отказът на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при АВ с № 20230703152918/04.07.2023 г. по заявление с вх.№ 20230703152918/03 .07.2023 г. за вписване увеличението на капитала на „Индустри Попов“ООД, ЕИК 206062893.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ, ДОПК и ГПК в нормите му, касаещи вписването на запор върху дружествен дял на съдружник.

По подробно изложени съображения в подкрепа на тези твърдения е поискано от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение.

Насрещната страна е оспорила доводите на жалбоподателя в подадения отговор и от своя страна е навела съображения за правилност на обжалваното решение.

И двете страни претендират присъждане на разноски в настоящето производство.

Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

Жалбата на Агенцията по вписвания /АВп/, макар да е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Според решаващият състав горният извод се налага поради обстоятелството, че вкл. и в настоящата си редакция нормата на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ /доп. с ДВ бр.105/2020 г./ не признава в лицето на АВп активна процесуална легитимация на жалба срещу постановените в производството по чл.25, ал.4 от с.з. съдебни решения.

Редакцията на нормата не сочи на такава легитимация – не съдържа изрично указание за последното, като единствено предвижда връчване на постановеното решение на съда на АВп, без последното да влече след себе си други процесуални последици.

Аргумент в горната насока може да се извлече и от кратките мотиви към законопроекта /МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на 1 наказанията и задържането под стража (№ 054-01-104 от 13.11.2020 г., 44-то НС)/, според които с извършените промени /без да става ясна връзката между Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/ се цели единствено преодоляване на възникнали противоречия в съдебната практика относно задължението за разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

На отделно самостоятелно основание при даване отговор на поставения въпрос относно липсата или наличието в лицето на АВп на активна процесуална легитимация на жалба срещу постановените в производството по чл.25, ал.4 от с.з. съдебни решения, решаващият състав съобрази задължителните указания, дадени в мотивите на т.7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ОСГК на Първа и Втора колегия на ВАС.

Според тях, регистърното производството е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР изисквания относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон. Производството е охранително - едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по вписване и обявяване в ТР не е административна. Актовете, с които регистърното производство приключва - вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване - не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие. Те не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно управление. Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера.

Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен.

Същият е уреден е в чл.25 от Закона за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата еднолично, в закрито заседание, по реда на глава ХХІ от ГПК „Обжалване на определенията”, а неговия акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за охранителните актове и изключва приложимостта на административния.

С оглед така очертаните специфики на регистърното производство и регламентирания съдебен контрол по отношение постановените в неговия ход актове на длъжностните лица по регистрация безсъмнено е, че дори и след изм. с ДВ бр.105/2020 г., с чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията не е придадено качеството на страна в охранителното производство по вписване и обявяване, защото и след тях същото продължава да се развива пред нея и актът, постановяван от длъжностното лице продължава да има качеството на охранителен такъв, рефлектиращ единствено върху правната сфера на заявителя.

Поради последното и единствено легитимиран да обжалва отказа на Агенция по вписванията е именно заявителят, а същата, в качеството си на решаващ юрисдикционен орган, няма качеството на страна в охранителното производство и следователно не би могла да разполага с правото да обжалва акт на съда, постановен по повод обжалване на нейни актове.

Процесуалното право да подаде жалба срещу постановен от юрисдикционен орган акт /отказ/ в рамките на гражданския процес, част от който е охранителното производство, принадлежи на страната в това производство, като с нея се цели отстраняване на порочните действия на Агенцията по вписвания като решаващ орган.

Това принципно разрешение се отнася до производството, което се развива пред Окръжен съд при разглеждането на подадена от заявителя жалба срещу отказ на Агенция по вписванията – то е, както вече се посочи, охранително и едностранно и страна по него може да бъде единствено заявителят, по чието заявление е постановен отказ.

За Агенция по вписванията липсва какъвто и да е правен интерес от обжалва актовете на съда, с които същият се произнася по законосъобразността на нейните отказите, 2 постановени в регистърното производство, защото смисълът на охранителните производства е да съдействат за осъществяване на гражданските права, а в частност на регистърните отразяване в публичния регистър на юридическите лица на промени и актове, свързани с тях. Регистърните производства по никакъв начин не са свързани с правната сфера на Агенцията по вписвания и не внасят промени в нея.

Обективния правен порядък никъде не създава ред, в който да е предвидена възможност решаващият юрисдикционен орган да обжалва актовете на съда, с които неговите решения се отменят, защото такава възможност винаги се предпоставя от наличието на интерес у сезиращото лице, в това число и при подаването на жалба.

В случая такъв в лицето на Агенцията по вписванията категорично липсва.

Отделно от изложеното е необходимо и да се акцентира, че решението, с което молбата за издаване на искания акт в охранителното производство се уважава, не подлежи на обжалване. Това общо правило е закрепено както в нормата на чл.537, ал.1 ГПК, така и в чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.

В настоящия казус в обжалваната му част от първоинстанционното решение е разпоредено да бъде извършено вписване по подаденото от заявителя заявление, което означава, че искането на единствената страна в охранителното производство е удовлетворено и т.к. същата няма интерес от обжалването му, решението не подлежи на обжалване. От същото няма противна страна, която да е засегната от постановения акт в охранителното производство, а и да е налице такава, следва да се приложи нормата на чл.537, ал.2 ГПК и породения от това спор, ако е за гражданско право, следва да се разреши по исков ред.

Ето защо според решаващият състав жалбата, инициирала настоящето производство, се явява процесуално недопустима, поради липса на процесуална легитимация на страната на жалбоподателя да оспорва законосъобразността на актовете на съда, постановени в производството по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Горното разрешение се възприема и от постановената към момента практика на касационната инстанция по идентични казуси /Определение № 570 от 20.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1068/2023 г., II т. о., ТК/.

По разноските:

По въпроса за присъждането на разноски в производството по отмяна на откази за вписвания в ТРРЮЛНЦ е налице трайна и последователна съдебна практика, съобразно която едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ съобразен с общия принцип, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства предпоставя корективно прилагане на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с общото за всички охранителни производства правило, установено от чл.541 ГПК разноските да са за сметка на единствената страна в производството - молителя /така Определение № 60340/08.10.21 г. по по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., Определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., Определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., Определение № 139/30.03.2022 г по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и др./.

Следователно и т.к. настоящето производство няма спорен характер и Агенцията по вписвания не участва в него като страна, същата няма право на разноски.

Пак с оглед охранителния характер на производството сторените разноски от заявителя /настоящ ответник на частната жалба/ следва да се понесат от него самия така, както изрично сочи нормата на чл.541 ГПК.

По тези съображения и исканията за присъждане на разноски от двете страни следва да се оставят без уважение.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд, ТО, V-и състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба Агенция по вписвания /АВ/, представлявана от изп.директор Д. М., чрез юрисконсулт И. И. насочена против Решение № 892/11.07.2023 г., постановено по т.д. № 1260/2023 г. по описа на СГС, ТО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните по делото за присъждане на разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 668/2023 г. по описа на АС София.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4