Решение № 525 от 03.10.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. В., 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря ВАЛЕРИ Б. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320101343 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на И. И. Й. от гр. В., чрез А. Д. против ОП „Ч., о. и б.“- В., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Претенциите на ищеца произтичат от възникнало трудово правоотношение с ответника. Посочва, че е заемал длъжността „озеленител – малки населени места“ . Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 13 от 24.04.2025г. поради съкращаване на щата.

Поддържа се, че ищецът е трудоустроен съгласно ЕР № 92436 от 22.01.2024г., като му е призната 83% ТНР. Същият има диабет, хипертония III степен и други заболявания. Работодателят е връчил предизвестие на ищеца на 31.03.2025г., в което се е позовал на решение № 42, взето с протокол № 3 от 24.03.2025г. на Общински съвет – В., но същото не касае намаляване числеността на персонала, а създаване на бюджетно звено „ремонт и поддръжка“.

Посочва се също, че работодателят е следвало да извърши подбор, но това не е сторено.

Не е спазена предвидената в чл. 333 от КТ процедура, тъй като ищецът се ползва със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

1

Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението на ищеца, същият да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и да му бъде заплатено обезщетение за оставане без работа за времето от 01.05.2025г. до 01.11.2025г. в размер на 5000.00 лева, ведно със законната лихва.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Посочил е, че съкращаването на заеманата от ищеца длъжност е извършено в изпълнение на решение № 41/24.03.2025г. на Общински съвет – В., в което числеността на ОП „Ч., о. и б.“ е намалена от 222 на 183 щатни бройки. Във връзка с това на основание чл. 329 от КТ със заповед на директора е сформирана комисия по подбор. Комисията е действала при строго определени критерии, утвърдени в самата заповед. Извършена е процедура по подбор

Посочено е, че е налице реално съкращаване на щатни бройки на длъжността „озеленител“.

Оспорено е твърдението, че е нарушена процедурата по чл. 333 от КТ, като е посочено, че работодателят е изпълнил тази процедура и е отправил писмено запитване до Инспекцията по труда.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът , след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното :

Не се спори от страните, че ищ eцът е работил на длъжност „озеленител – малки населени места” при ответника, считано от 14.03.2022г. по силата на трудов договор № 008/14.03.2022г. до 01.05.2025г., когато със Заповед № 13/ 24.04.2025г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. С предизвестие изх. № 87/31.03.2025г., връчено на 01.04.2025г. при отказ от получаването му, удостоверен с подписите на двама свидетели, ищецът е уведомен, че на основание чл.328, ал.1, т. 2 от КТ трудовото му правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на уговорения 30 дневен срок.

От представената структура и щатни бройки на ОП „Ч., о. и б.“ към 2022г. е видно, че щатните бройки са общо 221, от които „озеленители“ – 5 2 броя + 3 броя от ПМС 66 и „озеленители – поддръжка малки населени места“ – 9 броя. С решение № 62, взето с Протокол № 5/27.05.2022г. на Общински съвет – В., е променена числеността на общинското предприятие от 221 на 222 щатни бройки, като е променена структурата на предприятието и длъжността „ озеленител ПМС 66 – 3 щатни бройки е променена на озеленител – 3 щатни бройки.

С решение № 41, взето с протокол № 3/ 24.03.2025г. на Общински съвет – В. е взето решение да се промени числеността на ОП от 222 на 183 щатни бройки, като е променена структурата на предприятието и тези бройки са разпределени така, че работници озеленяване са 30 броя, от които 14 броя кастрачи и 16 броя озеленители/. Въз основа на това решение, директорът на предприятието със Заповед № 60/14.04.2025г. е назначил комисия, която да извърши подбор измежду работниците. В заповедта са посочени критериите, по които да се извърши подбора.

С протокол от 14.04.2025г. , комисията е класирала служителите по зададените критерии и е предолжила на директора на ОП да прекрати трудовите правоотношения със служители, измежду които е ищецът.

Установява се от представеното от ЕР № 92436 от зас. № 192/22.10.2024г. на ТЕЛК при МБАЛ „С. П.- П.” АД, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът страда от инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения - водеща диагноза и придружаващи заболявания предсърдно мъждене и трептене и е с 83 % ТНР за срок до 01.10.2026г. В ЕР е посочено, че лицето е работоспособно за заеманата длъжност, като са посочени противопоказания на труд.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, дава заключение за размера на БТВ на ищеца за един ден и за един месец.

От представените писмени доказателства- трудова книжка на ищеца, се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение, същият не е полагал труд по друго трудово правоотношение и не е получавал доходи от такова. Тези обстоятелства се установяват и от представената регистрационна карта от Д“Бюро по труда“ – В..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното 3 от правна страна:

При оспорване на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, работодателят носи тежестта да проведе пълно и главно доказване на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание. Разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ включва две самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят е длъжен да посочи в заповедта точното основание, което е приложил в конкретния случай. В атакуваната заповед е уточнено приложеното от работодателя основание за уволнение, а именно съкращаване на щата, поради което съдът приема, че същата е достатъчно конкретна и мотивирана.

Преди да се произнесе по въпроса относно това дали е налице съкращаване на щатни бройки при ответника и дали е извършен подбор, съдът намира, че следва да разгледа наведения от ищеца довод за нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

По твърдението на ищеца, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно този текст, работодателят може да уволни на посоченото основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ само с предварително разрешение на инспекцията по труда трудоустроен работник или служител.

Съгласно чл. 333, ал. 2 от КТ, в този случай преди уволнението се взема мнението на ТЕЛК.

Не е спорно, че с ЕР № 92436 от зас. № 192/22.10.2024г. на ТЕЛК при МБАЛ „С. П.- П.” АД на ищеца е призната 83 %ТНР заради заболяване инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения за срок до 01.10.2026г. Като противопоказни условия на труд са посочени – тежка физическа работа, психофизическо напревежение. В мотивите на решението на ТЕЛК е посочено, че лицето е работоспособно за заеманата длъжност. По въпроса дали с признатия процент неработоспобност от ТЕЛК, следва да се приеме, че лицето е трудоустроено или е необходимо наличие на отделен акт за трудоустрояване, е налице противоречива практика.

Според едното становище, застъпено в Решение № 75 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 619/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. С., Решение № 316 от 10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1545/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Б., правната норма на чл. 333, ал. 1 ,т. 2 от КТ не обвързва 4 трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл. 314 КТ, който също не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. Поради това, когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.

Според другото становище на ВКС, застъпено в Решение № 246 от 11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Е.

В. , Решение № 137 от 02.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 20/2009 г., ІV г.о., Решение № 174 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1269/2011 г., ІІІ г.о. и Решение № 431 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2869/2013 г., ІV г.о., закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали заболяването на работника или служителя налага преместването му на друга работа или изпълняваната работа е подходяща за неговото здраве. Работодателят е длъжен да поиска разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, за всеки отделен случай, когато в закона е предвидена закрила при уволнение, независимо дали е било дадено предписание на работодателя.

Според Решение № 246 от 11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Е. В. / по идентичен казус, който е бил разгледан от Районен съд – В./, когато с решение на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ и е без правно значение дали работникът или служителят заема длъжност, която е определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ за 5 трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени.

Настоящият съдебен състав възприема тази по-нова практика на ВКС, съгласно която, след като в ЕР на ТЕЛК са посочени противопоказни условия на труд, то работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ.

Именно такъв е настоящия случай. След като ищецът е трудоустроено лице, работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, без разрешение на инспекцията по труда, тъй като за предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ е без значение дали заеманата длъжност е била подходяща за заболяването на служителя.

Видно е, че ищецът се ползва и със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ поради това, че боледува от болест, определена в Наредба № 5 от 1987 г., а именно инсулинозависим захарен диабет. Преди да пристъпи към уволнение, работодателят е следвало да поиска не само разрешение за перкратяване на трудовото правоотношение от инспекцията по труда , но преди това да поиска и мнение от ТЕЛК, каквото искане безспорно липсва.

Когато работникът се ползва със закрила на повече от едно основания, всяка от тях трябва да бъде преодолявана поотделно. Възможно едно и също заболяване да дава право на предварителна закрила на две самостоятелни основания, както е в случая - работникът е трудоустроен по повод професионално заболяване, но също така страда от заболяване, включено в Наредба № 5 от 1987 г. Това са две отделни основания – по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, за които работодателят следва да проведе съответната процедура.