Определение № 2934 от 03.06.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1531/2026
- Вид
- Определение № 2934
- Подписан
- 03.06.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- Мими Фурнаджиева, Борис Димитров Илиев, Велислав Павков
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.354В · Наказателен кодекс
- чл.354В, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78А · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2934 гр. София, 03.06.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове:
Велислав Павков
Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002101531 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез Марин Дишлянов- прокурор в Апелативна прокуратураСофия, против Решение №181 от 29.10.2025г. по в.гр.дело №359/2025г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение №12 от 13.01.2025г., постановено по гр.д.№599/2023г. на Окръжен съд- Стара Загора
Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на М. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, кв.“Три чучура- север“, бл.79, сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от неоснователно повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което е привлечен като обвиняем с постановление от 01.01.2017 г. по ДП №8245зм-1161/2016 г. на Второ РУ- Стара Загора, по което обвинение е бил оправдан с присъда по НОХД №2068/2017 г. по описа на РС-Стара Загора, потвърдена с окончателно Решение №138/20.11.2018г. по ВНОХД№1206/2018 г. на ОС- Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2020г. до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска 1 отмяната му и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея М. Т. И., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Л. Б., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 31.12.2016 г. срещу ищеца М. Т. И. е било образувано наказателно производство за това, че на същата дата в гр. Стара Загора е държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества- канабис и метамфетамин- престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. На същата дата му е извършен обиск и изземване на намиращи се у него вещи, които действия са били одобрени от съда с определение от 01.01.2017г. по ЧНД №1/2017 г. на РС- Стара Загора. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.01.2017г. той е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 31.12.2016 г. е държал високорискови наркотични вещества- метамфетамин с нетно тегло 10,6363 грама на стойност 265,91 лева, и канабис с нетно тегло 0,3721 грама на стойност 2,23 лева. С постановление от 01.01.2017 г. на прокурор от РП-Стара Загора той е задържан за 72 часа, като на същата дата е бил разпитан в качеството на обвиняем. С определение №9/04.01.2017г. по ЧНД №49/2017 г. на РС- Стара Загора му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Към момента на привличането на ищеца в качеството на обвиняем той е бил осъждан три пъти- с влязла в сила на 27.11.2006г. присъда за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което той е бил реабилитиран по право; с влязло в сила на 02.07.2014г. решение е освободен 2 от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.354А, ал.5 от НК; с влязла в сила на 15.04.2016г. присъда за престъпление по чл.354В, ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г. и 6 м., чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 4 години, като деянието му от 31.12.2016 г. е било извършено в изпитателния срок на това предходно условно осъждане. Паралелно с процесното наказателно производство, по отношение на ищеца е водено и друго наказателно производство, по което с влязло в сила споразумение от 30.01.2017 г. по НОХД №145/2017 г. на РС- Велико Търново е бил признат за виновен за извършено в периода от 01.04.2015г. до 17.11.2015г. престъпление по чл.354В, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание 1 г. и 6 м. „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и за извършено престъпление по чл.354А, ал.3, предл.2, т.1 и пр.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. На 03.04.2017г., 28.04.2017г. и 21.06.2017г. са били извършени нови привличания на ищеца в качеството на обвиняем по процесното наказателно производство с коригирано обвинение. На 12.07.2017 г. срещу ищеца е внесен в съда обвинителен акт с обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за това, че на 31.12.2016 г. е държал високорискови вещества– амфетамин 12,143 гр. на стойност 366,60 лв. и канабис 0,3721 гр. на стойност 2,23 лева. По обвинителния акт е образувано НОХД №2068/2017 г. на РС- Стара Загора. По същото са проведени 7 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично и не е ставал причина за отлагане на делото, като с Присъда №89 от 07.06.2018г. ищецът е бил оправдан по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, и по обвинението да е държал високорисково наркотично вещество- 12,143 грама амфетамин на стойност 366,60 лв., като е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 от НК за това, че е държал високорисково наркотично вещество- канабис с тегло 0,3721 грама на стойност 2,23 лева, което е „маловажен случай“, за което му е наложено 3 наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с по-лека мярка„подписка“, като е разпоредено незабавното освобождаване на ищеца. Така постановената присъда е протестирана от прокуратурата досежно квалификацията „маловажен случай“ и е обжалвана от подсъдимия по отношение на осъждането му за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК. По жалбата и протеста е образувано ВНОХД №1206/2018 г. на ОС- Стара Загора.
По същото е проведено едно открито съдебно заседание на 31.10.2018г., на което ищецът се е явил лично и с адвокат. С окончателно Решение №138/20.11.2018 г. присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена.
При така установените факти въззивният съд е констатира, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем на 01.01.2017г. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, което е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години, като ищецът е бил застрашен от опасността да изтърпи отделно и ефективно и условно отложеното му наказание „лишаване от свобода“, наложено с предходна влязла в сила присъда. Наказателното производство срещу ищеца е продължило от 31.12.2016 г. до 20.11.2018 г.- 1 година, 10 месеца и 21 дни. По време на наказателното производство ищецът е бил задържан под стража за периода от 31.12.2016г. /когато е задържан по ЗМВР за срок от 24 часа/, впоследствие на 01.01.2017г. е задържан с постановление на прокурора за 72 часа, а на 04.01.2017г. по отношение на него е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е търпял до 07.06.2018г., като така ищецът е бил задържан общо 1 година, 5 месеца и 8 дни. След замяната на мярката за неотклонение „задържане под стража“, ищецът е продължил да търпи мярка за неотклонение „подписка“ за периода от 08.06.2018 г. до 20.11.2018 г.- 5 месеца и 12 дни. По време на наказателното производство ищецът е бил лично ангажиран в извършване на процесуално-следствени действия с негово участие общо 12 дни, от които 4 дни в стадия на досъдебното производство, и 7 дни в стадия на съдебното производство пред първостепенния съд, в които периоди ищецът е бил задържан под стража.
От заключението на приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза се установява, че ищецът още преди задържането му на 01.01.2017 г. е страдал от „разстройство вследствие употреба на алкохол. синдром на 4 алкохолна зависимост“ (с код по МКБ-10 F 10.2). Вследствие установената дългогодишна алкохолна злоупотреба (от ученическа възраст) още преди задържането му са били настъпили изменения на характера му- нравственоетично снижаване, отслабване на волята и срив в социалното функциониране /не е бил трудово ангажиран, често имал конфликти с родителите си, бил изгонен от дома им/. По време на задържането му под стража не се установява налична абстинентна симптоматика, припадъци или делир. Абстинентната симптоматика настъпва при намаляване на количеството или прекъсване приема на алкохол. Тъй като ищецът е бил в „защитена среда“ (т.е. не е имал достъп до алкохол), това е спомогнало за овладяване на синдрома на алкохолна зависимост. Не са констатирани промени в психичното състояние, които да налагат консултация с психиатър или лечение в специализирано лечебно заведение. Ищецът в този период е посещавал многократно медицински център по собствено желание, при което са установени невротични оплаквания с безсъние, за които са назначени медикаменти– Стрезам, Невролакс. Установените невротични оплаквания по време на престоя в Затвора- Стара Загора се дължат на негативни емоционални преживявания, на неудобства, притеснение и дискомфорт, които са нормалнопсихологично обусловени и не са болестна психопатология. От медицинските прегледи няма данни за значими физически и психични увреждания. При изслушването на експертизата в открито съдебно заседание на 20.05.2024г. вещото лице пояснява, че заболяването „разстройство вследствие употреба на алкохол“ се проявява с психична симптоматика – т.нар. „абстиненция“, която възниква при намаляване приема на алкохол или спирането му. Това абстинентно състояние възниква непосредствено след спирането на приема на алкохол, като е сравнително краткотрайно- от 3 до 5 дни, като след преодоляване на абстиненцията човек постига психично стабилизиране, и ако не приема повече алкохол, няма как да настъпи последващо влошаване в психичното състояние. Разстройството вследствие на употреба на алкохол не изисква контролни прегледи, ако лицето няма конкретни, ясно изразени психични оплаквания, тъй като абстинентното състояние е краткотрайно, за разлика от други психични разстройства, които са хронични.
От заключението на съдебно- психологическата експертиза, изготвена след проведено на 18.09.2024г. психологическо интервю с ищеца по 5 видеоконферентна връзка, се установява, че ищецът живее в ИспанияТенерифе, като води клошарски начин на живот, в колиба, която сам е направил от стар дървен материал и палмови листа. Твърди, че се препитава, като рисува картини за туристите; един път седмично ходи на църква, плува в океана, тренира и спи нормално. Страхува се да се върне в България. По време на интервюто е бил спокоен, с приятен външен вид и ясно съзнание, отговаря изчерпателно на поставените въпроси, ориентиран за време, място и собствена личност. Проявява висока ситуативна тревожност по темата за затвора и плаче, когато разказва спомените си от ареста. Заключението на експерта е, че след преживяна остра стресова реакция от ареста и престоя му в затвора е настъпило нарушаване на психо-емоционалното състояние на ищеца. Понастоящем в емоционален и психичен план се отчита наличие на емоционална и психична изразеност на психична травма, изразяваща се в усещане за несправедливост, унижение, изоставяне, отхвърляне, както и на негативни емоционални преживявания като страх, мъка, гняв и тъга.
Разпечатката съдържа 19 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1178ff60-114f-4d55-b848-71c009c4f1b4