Определение № 1835 от 16.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2515/2023
- Вид
- Определение № 1835
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- Атанас Василев Славов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.21, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.23, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл.31 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1835 гр. Варна, 16.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100102515 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5031/13.02.2026 г. от В. М. Н., чрез адв. И. З., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 458/27.01.2026 г. по гр. дело № 2515/2023 г. по описа на ВОС, с което е частично прекратено производството по гр.д. № 2515/2023 г. по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК.
Молителят излага, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК следва да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с иска по чл. 29, ал. 3 СК, както и сторените по реда на чл. 38 ЗА, разноски във връзка с производство пред Апелативен съд – Варна.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, насрещната страна О. Ю. Н., чрез адв. К. А. е депозирала отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата и моли съдът да не се произнася по нея на този етап от спора, а произнасянето да е с крайния съдебен акт. Посочва, че искането се явява преждевременно подадено, доколкото делото не е приключило по всички предявени искове, вкл. евентуални такива. Намира, че съгласно разпоредбата на чл. 78 и чл. 81 ГПК разноските се присъждат съобразно изхода от спора.
Посочва за относима и практика на касационния съд, според която неразглеждането на евентуалния иск, поради уважаване на главния, заличава с обратна сила последиците от предявяването му. При висящо производство и частично прекратяване е допустимо и процесуално целесъобразно произнасянето по разноските да бъде извършено, вкл. отложено до постановяване на крайния съдебен акт, когато само е възможно да се определи действителния изход на спора в неговата цялост.
Отделно от това излага, че претендирането на разноски, без доказателства за заплащането им, се явява преклудирано процесуално действие и на този етап с оглед изменението на основанието на евентуалния иск би било предпоставка за неоснователно обогатяване. Намира, че на възмездяване подлежат единствено разноските, които страната е претърпяла във връзка със защитата по конкретния предявен иск, каквото в случая не се установява. Твърди, че ответникът не е наблегнал на защита срещу евентуално предявения иск по основанието, за което е прекратено частично производството, не е изложил 1 становище. Намира, че прекратяването на производството по отношение на предявен евентуален иск, поради промяна в неговото основание, не слага край на основния спор между страните.
В случай, че разноски бъдат присъдени, въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В тази насока сочи, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Разноски за защита в производството пред Апелативен съд – Варна излага, че не следва да се присъждат.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по искова молба от О. Ю. Н. против В.
Михайлов Н., с която са предявени искове с правно основание чл.23, ал.1 от СК вр. с чл.21, ал.4 от СК, вр, чл. 29, ал. 3 и вр. чл.31 от СК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска 267 181,80 лева.
С исковата молба е заявен следния петитум, с който ищцата моли съда, да постанови решение, с което:
1 / ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл.23, ал.1 от СК, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между ищцата О. Ю. Н., ЕГН: ********** и ответника В. МИХАЙЛОВ Н., ЕГН: **********, че ищцата е изключителен собственик на:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-92 / 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ***, вх. Б, ет. 4, ап. 13, разположен в Жилищна сграда многофамилна, с предназначение на с.о.: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (един), с площ: 55,30 кв.м. и прилежащи части: 1,72% (18,99 кв.м.) от общите части на сградата, както и мазе № 13 с площ от 5,80 кв.м., при граници: на етажа- с.о. № ***, под обекта - с.о. № *** и над обекта - с.о. № ***, придобит с
Нот. акт№ 69, том ХLVI, дело № 10060, вх. рег.№ 17289 / 13.09.2010 г. (титуляр по акта В.
Н.), придобит по време на брака им, поради трансформация на лично имущество и липса на съвместен принос в придобиването му,
2/ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл.23, ал.1 от СК, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между ищцата О. Ю. Н., ЕГН: ********** и ответника В. МИХАЙЛОВ Н., ЕГН:**********, че ищцата е изключителен собственик на:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ***, ет. 6, ап. 14, разположен в Жилищна сграда многофамилна, с предназначение на с.о.: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (един), с площ: 104,70 кв.м. и прилежащи части: покривна тераса с площ 43,70 кв.м., 9,7596% (13,61 кв.м.) от общите части на сградата, както и изба № 7 с площ от 5,35 кв.м., при граници: на етажа - с.о. № ***, под обекта - с.о. № *** и
***, над обекта - няма, придобит с нот.акт № 32, том XVIII, дело № 3695, вх.рег.№ 7841 / 04.04.2017 г. (титуляр по акта О. Н.), придобит по време на брака ни, поради трансформация на лично имущество. а в условията на евентуалност,
СЪДЪТ ДА ОПРЕДЕЛИ по-голям дял на ищцата О. Ю. Н., ЕГН: **********, в 2 размер на 9/10 от общото имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, през време на брака с ответника В. МИХАЙЛОВ Н., ЕГН:**********, което включва следните недвижими имоти и движими вещи:
-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР № *** по
КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-92 / 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ***, вх. Б, ет. 4, ап. 13, разположен в Жилищна сграда многофамилна, с предназначение на с.о.: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (един), с площ: 55,30 кв.м. и прилежащи части: 1,72% (18,99 кв.м.) от общите части на сградата, както и мазе № 13 с площ от 5,80 кв.м., при граници: на етажа- с.о. № ***, под обекта - с.о. № *** и над обекта - с.о. № ***, придобит с
Нот. акт№ 69, том ХLVI, дело № 10060, вх. рег.№ 17289 / 13.09.2010 г. (титуляр по акта В.
Н.);-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: гр. Варна, р-н Приморски, ***, ет. 6, ап. 14, разположен в Жилищна сграда многофамилна, с предназначение на с.о.: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (един), с площ: 104,70 кв.м. и прилежащи части: покривна тераса с площ 43,70 кв.м., 9,7596% (13,61 кв.м.) от общите части на сградата, както и изба № 7 с площ от 5,35 кв.м., при граници: на етажа - с.о. № ***, под обекта - с.о. № *** и
***, над обекта - няма, придобит с нот.акт № 32, том XVIII, дело № 3695, вх.рег.№ 7841 / 04.04.2017 г. (титуляр по акта О. Н.);
- лек автомобил САНГ ЙОНГ КАЙРОН /Ssang Yong Kyron/, с peг. № В 1721 ТА.
С определение № 458/27.01.2026 г., съдът е прекратил частично производството по делото по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, с който се иска съдът ДА ОПРЕДЕЛИ по-голям дял на ищцата О. Ю. Н., ЕГН: **********, в размер на 9/10 от общото имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, през време на брака с ответника В. МИХАЙЛОВ Н., ЕГН:**********, от имуществото придобито по време на брака, на основание чл.232 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Действително молителят е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е посочил сторени разноски изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за иск по чл. 29, ал.
3 ГПК възлизащи в общ размер на 5500 лева. Приложил е и договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка, в който страните са договорили и доверителят е заплатил така посоченото адвокатско възнаграждение в брой.
В настоящия случай обаче, доколкото съдът е прекратил единствено производството по предявения в условията на евентуалност обективно съединен иск по чл. 29, ал. 3 СК, а производството по главния иск продължава, то отговорността за разноските ще следва от изхода на спора по разглеждания иск и следва да бъде определена с крайния съдебен акт, а именно с решението / в тази насока Определение № 70/05.02.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 257/2018 г., I т.о; Определение № 284/06.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 238/2012 г. на IV г.о/.
Въз основа на изложеното, молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5031/13.02.2026 г. от В. М. Н., чрез адв. И.
З., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 458/27.01.2026 г. по гр. дело № 2515/2023 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4