Решение № 378 от 23.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20221110205537 по описа за 2022 година

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К. и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията 1

НАХД № 5537 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № F 639783 от 31.03.2021 г., издадено от директора на офис „Изток“ при ТД на НАП-София, с което на „Драк Транс“ ЕООД, с ЕИК: 206608096 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В жалбата се правят подробни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление (НП). При условията на алтернативност се поддържа основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на всичко това се иска цялостната отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружествотожалбоподател, редовно призовано, не се представлява и не изразява допълнително становище по делото.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

Претендира и присъждането на разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 11.01.2022 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 15.11.2021 г. (тъй като 14.11.2021 г. е бил неприсъствен ден) при изтичане на срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, за подаване на справката декларация и отчетните регистри за данъчен период месец октомври 2021 г. жалбоподателят, в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е изпълнил задълженията си да подаде справка декларация, по чл. 125, ал.

1 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри, в срок до 15.11.2021 г. (тъй като 14.11.2021 г. е бил неработен ден), като декларацията за данъчен период месец октомври 2021 г. е била подадена на 11.01.2022 г. – нарушение на чл.

125, ал. 5 от ЗДДС.

2

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на 125, ал. 5, вр. чл.

179, ал. 1 от ЗДДС.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетелката В. Г. (актосъставител), както и от писмените доказателства по делото, се установява, че при извършената проверка е било констатирано, че процесната справка декларация не е била подадена в законоустановения срок, а същата е била подадена със закъснение от 112 дни. От писмените доказателства по делото се установява датата на подаване на писмената декларация, както и останалите приети за установени допълнителни фактически положения (свързани с назначаването на счетоводител на дружеството и предаването на счетоводната документация).

Доказателствените източници относно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни, а същите не се и оспорват от страните.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, като не е подало в законоустановения срок справкадекларация по ЗДДС, заедно с отчетните регистри към нея.

С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО 3 е наложил имуществена санкция в предвидения от закона размер, която е в минимално предвидения от закона размер, поради което и не може да бъде допълнително намалявана от съда.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, поради което и не са налице основанията за приложението на маловажния случай. Действително жалбоподателят не е развивал стопанска дейност, но в същото време закъснението му не е минимално (декларацията е подадена със закъснение от един месец и 25 дни), а наред с това не е подал подобни декларации за още два данъчни периода.

Всичко това сочи на типична степен на обществена опасност, както на нарушението, така и на нарушителя, поради което именно разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН е неприложима в случая.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възна граждение за основателна.

Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F 639783 от 31.03.2021 г., издадено от директора на офис „Изток“ при ТД на НАП-София, с което на „Драк Транс“ ЕООД, с ЕИК: 206608096 е наложена имуществена 4 санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, на „Драк Транс“ ЕООД, с ЕИК: 206608096, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национална агенция по приходите, сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5