Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 27.02.2026, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Гражданско дело 313/2025
Вид
Решение № 20
Подписан
27.02.2026
В сила
01.04.2026
Състав
ГАЛИН ХРИСТОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Балчик, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20253210100313 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу "Изи Асет Mениджмънт" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро и чл.

26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №***/*** г. поради противоречието му със закона, евентуално поради неговото заобикаляне, евентуално поради противоречието му с добрите нрави.

По твърдения в исковата молба на *** г. между ищцата Г. К. С. и ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен Договор за паричен заем №*** по силата на който е усвоена главница в размер от 500 лв. Сочи се, че в чл. 4 от Договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на същото да е минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Твърди се, че при сключването на договора за заем, ищцата сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция №***, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищцата, а ищцата се задължила да заплати на гарантиращото дружество, чрез "Изи Асет Мениджмънт" АД, сумата в размер на 327,81 лв. която била разсрочена заедно с месечните вноски по договора за кредит. Сочи се, че ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД и „Файненшъл България“ ЕООД са свързани лица, т. к. заемодателят бил едноличен собственик на капитала на гарантиращото дружество. Твърди се, че изискването за предоставяне на обезпечения - поръчители или банкова гаранция, са били изначално неизпълними за ищцата, поради което не й оставало друг избор освен сключването на договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД.

Счита, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР и с невключването му в размера ГПР се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради изложеното намира, че в Договора за паричен заем №***, не е записан действителният размер на ГПР, съответно 1 не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Обобщава, че непосочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, влече нищожност на целия договор на основание чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В заключение моли съда да прогласи нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем №***/*** г., в евентуалност да прогласи нищожността на клаузата от същия за възнаградителна лихва, поради противоречието й с добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че ищцата няма правен интерес от предявяване на исковете. Сочи се, че с Решение №44/09.05.2024 г., постановено по гр. д. № 231/2023 г. на Районен съд - Балчик е провъзгласена нищожността на договора за предоставяне на гаранция №***/*** г. и „Файненшъл България“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцата заплатеното възнаграждение по договора. Оспорват се доводите на ищцата за нищожност на договора за заем и отделни негови клаузи. Твърди се, че клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем отговаря на изискванията за прозрачност на договорните клаузи, предвидени в Директива 93/13. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит, а само до недействителност на договорната клауза. Поддържа се, че договорът за паричен заем отговаря на изискванията на ЗПК и е действителен. Намира, че клаузата, предвиждаща размера на ГПР, респ. дължимата възнаградителна лихва не е неравноправна и не противоречи на добрите нрави. Счита се, че договорът не нарушава разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява, депозира нарочна молба, чрез процесуален представител, с която поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.

В открито съдебно заседание не се явява законен и упълномощен представител на ответната страна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява сключването на процесния Договор за паричен заем. №***/*** г, въз основа на който "Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило на Г. К. С. паричен заем в размер на 500 лв., при ГПР 42.19 % и фиксиран ГЛП 35,46 %, при срок на заема 10 месеца, 20 погасителни вноски и обща сума за връщане – 580 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ №***,между ищцата и "Файненшъл България" ЕООД, по силата на който гарантът се е задължил да отговаря солидарно към кредитора за всички нейни задължения, произтичащи от договора за кредит, срещу насрещна престация - възнаграждение за така предоставената услуга /гаранцията/ в размер на 327,81 лв., платимо разсрочено на погасителни вноски.

Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД. В чл. 3, ал. 2 е предвидено задължение на потребителя да заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, а съгласно ал. 3 "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на 2 възнаграждение по договора за гаранция.

С влязло в сила Решение №44/09.05.2024 г., постановено по гр. д. № 231/2023 г. на Районен съд - Балчик, е признато за установено в отношенията между Г. К. С. и "Файненшъл България" ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №***/*** г е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗЗП и "Файненшъл България" ЕООД е осъдено да заплати на Г. К. С. сума в размер на 327,81 лв., представляваща недължимо платена сума като възнаграждение за гарант по нищожен договор за поръчителство №***/***г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

От приобщеното експертно заключение по назначената съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че размерът на заплатената възнаградителна лихва по сключения между страните договор за паричен заем е 62,44 лв. Според заключението общата сума, която е изплатена от ищцата на ответното дружество по Договор за паричен заем №***/*** г., възлиза на 890,25лв., от които 500 лв. - главница, 62,44 лв. възнаградителна лихва и 327,81 лв. възнаграждение по Договор за поръчителство №***/*** г.

Вещото лице е посочило, че ГПР е над 653,69 %, изчислен при двуседмични погасителни вноски.

При изслушването по реда на чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че поддържа заключението. Страните не оспорват заключението на вещото лице. Съдът приема заключението на вещото лице като част от доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро и чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №***/*** г. поради противоречието му със закона, евентуално поради неговото заобикаляне, евентуално поради противоречието му с добрите нрави.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай - противоречие с добрите нрави /неравноправност/.

Договорът за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което правата и задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения специален закон.

Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и има задължително съдържание, посочено в разпоредбата, вкл. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени тези изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява 3 общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай в договора за паричен заем е посочено, че ГПР е 46.96 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Спорните въпроси се свеждат до това дали въпросното възнаграждение в полза на гаранта следва да се включи при изчисленията на ГПР, респ. дали договорът за кредит противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде положителен отговор на тези въпроси, като аргументите за това са следните:

Според легалната дефиниция, регламентираната в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.