Определение № 5296 от 18.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5296 гр. София, 18.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002101933 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото К. Н. Д., приподписана от процесуалния му пълномощник адв. Г. Т., подадена срещу решение № 1342/03.12.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2165/2024 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 2394/24.06.2024 г., поправено с решение № 3258/16.09.2024 г., постановени по гр. дело № 2740/2024 г. на Варненския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Ч. море“, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца по акт № 721/20.12.2023 г. на управителя на ответника и за промяна на основанието за прекратяването на трудовия договор в трудовата книжка на касатора; в тежест на последния са възложени разноски за първоинстанционното и въззивното производство по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, от страна на жалбоподателя-ищец, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) когато в заявлението до работодателя словесно изразената и заявена воля на работника/служителя е да бъде освободен от заеманата от него длъжност, но в същото време в същото заявление се цитира основание от КТ, което противоречи или не се покрива със заявената воля, и работодателят е 1 резолирал заявлението с „да“, постигнато ли е взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение или работодателят може да си избере при издаване на заповедта онова основание, което е посочено като текст от закона; 2) когато между страните е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, а заповедта сочи друго основание, срокът за отнасяне на спора пред съда не тече ли от деня на връчване на заповедта за уволнение; и 3) съдът може ли да тълкува волята на ищцовата страна, въпреки че тя е словесно изразена. От страна на жалбоподателя се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като се поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без да се излагат никакви съображения в тази насока. Жалбоподателят сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като също бланкетно излага становище, че въззивното решение било очевидно неправилно.

Насрещната страна – ответникът „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Ч. море“, в отговора на касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник юрк. С. П., излага подробни съображения, че не са налице наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, както и подробни доводи за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, при обсъждане на представените по делото писмени доказателства, окръжният съд е приел за установени следните обстоятелства: По трудов договор от 18.05.2004 г. ищецът е изпълнявал длъжността „специалист напояване“ при ответното дружество, а по силата на допълнително споразумение от 28.04.2022 г., ищецът, от длъжност „техник напояване строителство ОПВВВ“, с място на работа „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Ч. море“, административна сграда – Варна, е преминал на длъжност „техник строителство ОПВВВ“, както и да изпълнява и задълженията на „ръководител ХТР Д.“ до назначаване на титуляр на тази длъжност, считано от 01.04.2022 г.

С подадено до ответника-работодател заявление, заведено с вх.№ ЧР-21-129/22.11.2023 г., ищецът е уведомил работодателя, че на основание чл. 326, ал. 1 от КТ желае да бъде освободен от заеманата от него длъжност след изтичане на законовото предизвестие от 30 дни (или срока на предизвестието по трудовия договор), считано от 23.11.2023 г.; поискал е да му бъде оформена трудовата книжка и останалата документация, свързана с прекратяване на правоотношението, както и да бъдат начислени обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 от КТ. Заявлението е получено същия ден от работодателя, който е дал съгласие, като е поставил резолюция: „Да. Да бъде отработено предизвестието“. Във връзка с отправеното искане, ищецът е получил още на 01.12.2023 г. оформена трудовата си книжка, което е установено от приложената декларация. На 22.12.2023 г. ищецът е подал заявление, с искане да му бъде удължено предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение до 02.01.2024 г.; депозирал е и издаден болничен лист, установяващ разрешен отпуск поради временна неработоспособност, считано от 19.12.2023 г. до 29.12.2023 г. Работодателят е отказал с резолюция от 02.01.2024 г., като е посочил, че не е налице законово основание за удължаване срока на предизвестието. На същата дата, с уведомително писмо ищецът е известен, че считано от 23.12.2023 г. трудовият му договор е прекратен на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и следва да се яви, за да му бъде връчен акт за прекратяване, обходен лист, както 2 и трудовата книжка (издадена нова такава, тъй като старата не е открита). Това писмо не е връчено на ищеца, тъй като е останало непотърсено. С акт за прекратяване № 721/20.12.2023 г. на управителя на ответника „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Ч. море“, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца К. Д., с предизвестие от 22.11.2023 г., считано от 23.12.2023 г., като е посочено, че прекратяването е на основание чл. 326, ал., 1, във вр. с чл.

335, ал. 2, т. 1 от КТ и съобразно подаденото от служителя (ищеца) заявление за прекратяване с предизвестие от 22.11.2023 г.; посочено е още, че на ищеца следва да се изплати обезщетение за 15 дни неизползван отпуск. Актът за прекратяване е връчен лично на ищеца, срещу подпис, на 02.01.2024 г., като той е вписал забележка: „Ще обжалвам по компетентност пред ВРС“. На същата дата е заверен трудовият му стаж и е връчена отново трудовата книжка.

При така установените обстоятелства по делото, окръжният съд е намерил за неоснователно оплакването на жалбоподателя-ищец, че районният съд направил невярна интерпретация на волеизявлението му, съдържащо се в заявлението от 22.11.2023 г. За този свой извод въззивният съд е изложил съображения, че в подаденото лично от ищеца заявление изрично е посочено, че на основание чл. 326, ал. 1 от КТ той желае да бъде прекратено трудовото му правоотношение с изтичане на законовото предизвестие от 30 дни, считано от 23.11.2023 г., и доколкото тази дата е датата, следваща подаването на заявлението, то от 23.11.2023 г. ищецът желае да започне да тече 30-дневното предизвестие. Също тълкувайки волята на ищеца, съдът е приел, че той е изразил категорично и недвусмислено желание едностранно да прекрати трудовите си правоотношения с ответника. Въззивният съд е посочил, че този извод следва не само от изричното посочване на нормата на чл. 326, ал. 1 от КТ както в заглавната част на заявлението, така и в текста на същото, а и от категоричното посочване на датата, от която започва да тече предизвестието – денят, следващ подаването на заявлението, а така също – и от последния абзац на подаденото заявление, в който ищецът сочи, че иска да бъде оформена трудовата му книжка, останалата документация и да му бъдат начислени и дължимите обезщетения. Съдът е приел, че така направените от ищеца изявления ясно изразяват волята му, а именно, – че счита трудовото правоотношение за прекратено с изтичане на даденото от него предизвестие. Окръжният съд е изтъкнал и че в заявлението на ищеца липсва изявление, което да поставя прекратяването на трудовото правоотношение в зависимост от волята на работодателя, каквото изявлението би следвало да е налице, ако ищецът желае прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Като е цитирал тази норма, въззивният съд е посочил, че в конкретния случай, изразената от ищеца в заявлението воля е едностранно искане за прекратяване на правоотношението, а не отправяне на предложение към работодателя за постигане на взаимно съгласие за прекратяване на правоотношението. Съдът е изложил и съображения, че този извод се налага още повече от факта, че нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ изрично предвижда, че в тази хипотеза трудовото правоотношение се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, а в случая ищецът е дал такова предизвестие, като работодателят е потвърдил, че желае същото да бъде ефективно отработено. Като друго доказателство, че и работодателят е възприел заявлението на ищеца 3 именно по този начин – като искане за едностранно прекратяване на правоотношението, съдът е обсъдил и отговора на подаденото второ заявление – срокът на предизвестието да бъде променен до 02.12.2023 г., в който отговор работодателят е приел, че не е налице законово основание, именно поради нормата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, съобразно която, при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, прекратяването настъпва с изтичане на срока на предизвестието. Съдът е изтъкнал, че в тази хипотеза заповедта на работодателя за прекратяване има само констативен характер – констатира, че предизвестието е изтекло и прекратяването е настъпило, затова и в тази хипотеза, сроковете по време на течене на предизвестието не спират да текат, не могат да бъдат продължавани, което е допустимо в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, когато страните могат да постигнат съгласие за датата на прекратяване на правоотношението, и това е така, тъй като при прекратяване на правоотношението без предизвестие в хипотезата на чл. 325, ал. 1 от КТ, прекратяването настъпва от момента на връчване на заповедта за прекратяване, т.е. заповедта в този случай има конститутивен ефект. Съдът е приел, че в настоящия случай обаче, с изтичането на 30-дневния срок на предизвестието, – започнал да тече на 23.11.2023 г. и изтекъл на 23.12.2023 г., трудовото правоотношение е прекратено. Приел е и че издаденият акт за прекратяване № 721/20.12.2023 г., който макар и от предходна дата, е посочил като дата на прекратяването 23.12.2023 г., не е незаконосъобразен, както и констатираното с него прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в него основание – чл. 326, ал. 1 от КТ. В заключение, по така изложените съображения и предвид неоснователността на изложените във въззивната жалба на ищеца възражения, въззивният съд е достигнал и до крайния си извод, че предявеният иск за отмяна на уволнението, както и искът за поправка на основанието за прекратяването, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По наведените от страна на жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

Съгласно задължителните указания по тълкуването и приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1 от ГПК) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК) основания за 4 допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл.