Определение № 1269 от 18.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1269 гр. Благоевград, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Милена Каменова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501071 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена‚ частна жалба от „Н.Т.К.“АД, чрез адв. Х. М., против определение № 1675 от 26.08.2024 г. по гр.д № 2261/24г. по описа на Районен съд – Благоевград.

В жалбата се обоснова липсата на обезпечителна нужда, като предпоставка за допускане на обезпечението. Твърди се, че капиталът на дружеството е 31 350 000 лв. т.е. повече от хиляди пъти по-голям от вземането; че за периода 2007-2021 г. дружеството е имало печалба, приходи от продажби и услуги, вземания и активи, вкл. оборотни стоки и дълготрайни активи многократно надвишаващи процесните вземания. Изтъква, че според ГФО на дружеството за 2022 и 2023 г. е видно, че има достатъчно капитал, доходи и активи, че печалбата му за 2022 г. е в размер на 2 805 000 лв., а за 2023 г. – 2 028 000 лв., както и че приходите му от продажба на стоки и услуги за 2022 г. са в размер на 142 765 000 лв., а за 2023 г. – 171 728 000 лв.

Допълва, че дружеството е търговец с над 30 години търговска дейност, вкл. и по внос и продажба на месо и месни продукти, че има складови бази, в които има стоки, с които търгува, като стойността на тези стоки надхвърля претендираната от ищеца сума.

Насрещната страна оспорва жалбата. Сочи, че капиталът е имагинерна стойност на имуществото на търговските дружества, която отразява стойността на различни техни активи, като изтъква, че само бързоликвидните 1 активи и вземания по банкови сметки могат да служат за ефективно обезпечение по търговски дела. В продължение на посоченото счита, че от ГФО за 2023 г. е видно, че дружеството има налични парични средства на каса само 18 000 лв. и 17 000 лв. по банкова сметка. Дружеството има вземания от клиенти в размер на 12 000 000 лв., което говори за затруднения в събирането им. Освен това, дружеството дължи на банкови институции 6 003 000 лв.; има задължения към доставчици от 4 157 000 лв., и др. задължения в размер на 2 904 000 лв., като най-притеснителното според ответника по жалбата е, че дължат данъци за ДДС 2 904 000 лв. и за осигуровки 37 000 лв. Затова считат определението за законосъобразно.

БлОС намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес, в законно определения за обжалване срок, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

За преценка на основателността й съдът съобрази визираните от чл. 390 във вр. с чл. 391, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обезпечение, а именно допустимост, вероятна основателност на иска, наличие на обезпечителната нужда и адекватност на сочената обезпечителна мярка, за наличието на които в настоящия казус БлОС взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск срещу Н.Т.К.“ АД за осъждането й да заплати на „В.К.“ ЕООД сумата от 20 210.11 лв. с ДДС по Фактура № 0230000029 от 30.04.2024 г. издадена от „В.К.“ ЕООД за извършена продажба на агнешко месо, както и сумата от 2401.11 лв. с ДДС по Дебитно известие № 0230000046 от 08.07.2024 г. към същата, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на настоящия иск до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят и ответник по иска - Н.Т.К.“ АД не навежда доводи срещу приетото от РС, че искът е допустим, и че липсват достататъчно писмени доказателства за вероятната му основателност , поради което е допускал обезпечението при условията на парична гаранция.

В жалбата се обоснова липсата на обезпечителна нужда. Твърди се, че капиталът на дружеството Н.Т.К.“ АД е 31 350 000 лв. т.е. повече от хиляди пъти по-голям от вземането; че за периода 2007-2021 г. дружеството е имало печалба, приходи от продажби и услуги, вземания и активи, вкл. оборотни стоки и дълготрайни активи многократно надвишаващи процесните вземания;

2 че според ГФО на дружеството за 2022 и 2023 г. е видно, че има достатъчно капитал, доходи и активи, че печалбата му за 2022 г. е в размер на 2 805 000 лв., а за 2023 г. – 2 028 000 лв., както и че приходите му от продажба на стоки и услуги за 2022 г. са в размер на 142 765 000 лв., а за 2023 г. – 171 728 000 лв.; че е търговец с над 30 години търговска дейност, вкл. и по внос и продажба на месо и месни продукти, че има складови бази, в който има стоки, с които търгува, стойността, на които стоки надхвърля претендираната от ищеца сума.

Насрещната страна е възразила срещу основателността на жаллбата, изтъквайки, че според ГФО за 2023 г. е видно, че дружеството има налични парични средства на каса само 18 000 лв. и 17 000 лв. по банкова сметка; чеима вземания от клиенти в размер на 12 000 000 лв., което обаче е показател за затруднения в събирането им; че то дължи на банкови институции 6 003 000 лв.; има задължения към доставчици от 4 157 000 лв. и др. задължения в размер на 2 904 000 лв., като дължат и данъци за ДДС 2 904 000 лв. и за осигуровки 37 000 лв.

БлОС счита тезата в жалбата за несъстоятелна. Установяването възможността на жалбоподателя да плати процесното вземане не е основание за различен от направения от РС извод за наличие на обезпечителна нужда, налагаща уважаване на искането за допускане на обезпечението.

Предвид характера на търсената с предявения иск защита следва да се приеме, че е налице обезпечителна нужда. Молителят не е задължен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата му по бъдещо положително за него осъдително решение за парично вземане, тъй като обезпечителната нужда в този случай съществува по презумпция. Нуждата от налагане на обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на предявяване на исковете, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство, поради действия на разпореждане от негова страна или поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи на неговото поведение. С оглед така очертаната обезпечителна нужда обезпечителна мярка – запор на сметките на ответника в посочените банки, е подходяща и е достатъчно индивидуализирана.

Ето защо атакуваното изложеното, БлОС определение следва да се потвърди. Водим от

3

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1675 от 26.08.2024 г. по гр.д № 2261/24г. по описа на Районен съд – Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4