Решение № 1993 от 09.12.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4077/2021
- Вид
- Решение № 1993
- Подписан
- 09.12.2021
- В сила
- 24.09.2022
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 · Закон за енергетиката
- чл.91 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1993 гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110104077 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образува по искова молба от АТ. ХР. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:**, адвокат Б.Ц. Ц. против „Е. – П. П." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано съвместно от П. С. С. и Д. К. Д.
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 1846,15 лв., за доставена и използвана ел. енергия, за която е издадена фактура от 11.03.2011г., както и сумата от 1870лв., представляваща обезщетение за просрочие на посочената главница за периода 01.04.2011г. - 19.03.2021г.; сумата от 1876, 69 лв., за доставена и използвана ел. енергия, за която е издадена фактура от 08.12.2011г., както и сумата от 1762,90 лв.,представляваща обезщетение за просрочие на посочената главница за периода 29.12.2011г. - 19.03.2021г.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, както и тези за адвокатско възнаграждение.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Със заповед № 3/19.01.1988г. на директора на „Х.", гр. Д., на осн. чл. 3 от ЗНО /отм./ и чл. 36, 37 и 38 от Правилника за прилагането му, ищецът е настанен във ведомствено жилище - апартамент № 57, находящо се в гр. Варна, кв. „Владиславово“, бл. № 2, вх. 2, ет.
3. Настаняването се извършва на мястото на ползвалият го до тогава Ганчо Василев Василев.
На 18.12.1990г. с договор № 17270, сключен между ищеца и председателя на ИК на Общинския народен съвет - Варна, придобива собствеността на жилището, в което по-рано е настанен, по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./.
1
Считано от тази дата, до настоящия момент, в качеството му на собственик на посочения недвижим имот, ищецът се е явявал потребител за доставяната в жилището електрическа енергия. Независимо от това обстоятелство, не подава изрична молба до доставчика, за промяна на абонаментния номер, като използва този на Ганчо Василев Василев - 0106806144.
През месец февруари 2021г., за него се открива възможност да отчужди жилището, поради което се налага да провери наличните задължения,свързани с ползването му, тъй като от 2011г. не живее в него.В тази връзка се оказва, че дружеството ответник, е издало две фактури от 11.03.2011г. на стойност 1 846,15 лв. и от 08.12.2011г. на стойност 1 876.69лв. сумите, по които не са погасени.
От придобиването на жилището, като титуляр на правото на собственост винаги е изплащал по чужд абонаментен номер, сметките за използваната ел. енергия. В този смисъл, съдебната практика е константна - че когато между две страни съществуват трайни правоотношения, в настоящия случай търговски, е налице валиден договор.Следователно, между ищеца и ответното дружество действа правоотношение по доставка и използване на ел. енергия.В тази връзка, за него е налице правен интерес да заяви, че не дължи сумите по посочените фактури, основанието на които не може да се установи от документите, но и не се посочва от ответника при проверка на място.Заявява, че нито е използвал ел. енергия на стойност, посочена в цитираните фактури, нито е извършвал нарушения на правоотношението, които могат да доведат до начисляване на обезщетения за причинените на доставчика вреди.Не е ползвал ел. енергия, която не е могла да бъде отчетена от устройството за търговско измерване - електромер, поради причини, че същият е отчитал неточно или не е бил в изправност.
От друга страна, дори да се приеме, че сумите по посочените фактури,почиват на годно за претендирането им, респективно за изпълнението им, правно основание, тъй като вземанията са периодични - чл. 111, б. „В", предложение последно от ЗЗД и не са осъществени действия, които да прекъсват давността, то тези задължения се явяват погасени по давност с изтичането на три годишен срок. Нещо повече, дори да се приеме, че за сумите има издадено изпълнително основание, факт, който не му е известен,то те се явяват погасени по давност с изтичане на общия давностен срок -5г.,чл. 110 от ЗЗД, който също не е прекъсван.
При проверката на място при ответника, се оказва, също така, че начисленото обезщетение за просрочие на сумата по първата фактура за периода 01.04.2011г. 19.03.2021г. е в размер от 1874, 17 лв., а по втората фактура за периода 29.12.2011г. 19.03.2021г. - е в размер от 1762, 90 лв.Началото на периода е съобразено с деня, следващ деня на падежите на вземанията.
В тази връзка казаното за главниците, в частност, недължимостта на задълженията, поради липса на главни задължения, съответно – погасяването им по давност, се отнася и за акцесорните задължения.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор.
Намира исковете за недопустими, тъй като задължено лице по горепосоченаите фактури е лицето Г. В. В., а не АТ. ХР. Г..
В Констативен протокол № 26111/08.03.2011 г. и в Констативен протокол №43528/02.12.2011г. е обективирано извършено демонтиране на СТИ. Констативните протоколи са съставени на името на титуляра на партидата Ганчо Василев Василев, клиентски №* и абонатен №*.
Издадени са справка № 20359 / 07.12.2011 г. и справка №15157 /10.03.2011 г. за корекция при неточно измерване на електрическата енергия на абоната В., с клиентски № *и 2 абонатен №*.Корекцията е извършена в съответствие с чл. 38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
В тази връзка „Е О. Б. П." АД е издало корекционни фактури с №0080085192/11.03.2011 г. и №0086056963/08.12.2011 г. на вписания към този момент титуляр на партидата Г. В. В., с когото дружеството е в договорни отношения.
Видно от представените с исковата молба Заповед за настаняване № 3/19.01.1988 г. и Договор № 17270/18.12.1990 г., сключен на основание Наредба за държавните имоти, ищецът е ползвал, а в последствие и придобил имота, в който се доставя и потребява начислената електроенергия, като не е предприел никакви действия за встъпване в договорни отношения с ответното дружество.
Едва на 16.03.2021 г. в офис на „Е.-П. П." АД е входирано Заявление №5696578 за продажба на електрическа енергия от „Е.-П. Пр." АД при Общи условия от лицето Н. Н.
А.,придобил собствеността от ищеца АТ. ХР. Г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № *, том *, рег. № *, дело № *от 2021 г., вписан в СВ при АВ под вх.рег.
№ *от 09.03.2021 г., акт №*, том *, дело */2021 г.
По тази причина всички документи са издадени на титуляра на партидата Г. В. В. и не е възможно да се префактурират сумите по издадените корекционни фактури на името на ищеца АТ. ХР. Г., като титуляр на партидата. Отделно от това Общите условия представляват договор между страните и нямат обратна сила, а действат занапред. С подаването на заявление до „Е.-П. П." АД се изразява воля за сключване на договор, поради което едва след това новият клиент може да бъде обвързан от Общите условия и да има правата и задълженията, уредени в тях.
С оглед горното, не следва издадените фактури да се префактурират на името на ищеца, защото към датата на издаването им „Е.-П. П." АД не е било в договорни отношения с него, а с лицето Г. В. В. Фактурата не е издадена въз основа на реален отчет, а на основание съставен от „Е.-П. М. " АД констативен протокол и Справка за корекция при неточно измерване на електрическа енергия.
Крайният снабдител "Е. - П. П." АД не би могъл да знае каква е актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица (чл.11 и 12 от ОУ на "Е. - п. П." АД). Именно затова е предвидено задължението по чл. 17, т.З от ОУ на "Е.-П. П." АД за лицата,които поради наследяване, промяна в собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект, в 30 - дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като представят съответните документи удостоверяващи това.
В този смисъл към датата на установяване на неизмерването с демонтираните СТИ, ищецът АТ. ХР. Г. не е бил в договорни отношения с „Е.-П. П. " АД и не би могло на негово име да бъдат издавани документи.
Както към момента на извършване на проверката, така и към момента на съставяне на процесиите фактури, между „Е.-П. П." АД и АТ. ХР. Г. с ЕГН ********** липсва изобщо облигационно правоотношение и съответно потребени услуги.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен установителен иск е наличието на правен интерес, който се обуславя от съществуването на правен спор.
В конкретния случай липсва правен спор между АТ. ХР. Г. с ЕГН ********** и "Е.-П. П." АД, относно следните суми: 1846,15 лв. по фактура №0080085192 от 11.03.2011 г. и 1876,69 лв. по фактура №0086056963 от 08.12.2011 г.
Ищецът не установява активната си материалноправна легитимация, която е 3 абсолютна процесуална предпоставка за надлежното възникване на правото на иск. За ищеца не е налице правен интерес от водене на иска, тъй като не е нарушено негово право. В случай, че съдът приеме, че исковете са процесуално допустими изразява следното становище досежно тяхната основателност:
Предявените искове са изцяло неоснователни.
Налице е правно основание за възникването на оспорваното материално право предмет на отрицателните установителни искове, а именно вземането на „Е. -П. П." АД за потребена електрическа енергия на стойност 1846,15лв., конкретизирано по размер с фактура №0080085192 от 11.03.2011г. и на стойност 1876,69 лв., конкретизирано по размер с фактура №0086056963 от 08.12.2011 г.
Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер се дължи от ищеца на основание чл.38, ал.3,т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се основават.
Процесните фактури са издадени на името на Ганчо Василев Василев, но: Към момента на извършване на проверките /08.03.2011 г. и 02.12.2011 г./ в системата на „Е ОН България Мрежи" АД титуляр на процесната партида за имот, находящ се в гр. Варна, кв.
„Владислав Варненчик" бл. 2, вх. 2ап. 57, с абонатен №0106806144 и клиентски №1100165978 е лицето Василев.
Съставени са Констативен протокол №43528/02.12.2011г. и Констативен протокол №26111/08.03.2011 г., издадени от ЕПРМ.Издадени са справка №20359/07.12.2011 г. и справка №15157/10.03.2011 г. за корекция при неточно измерване на електрическата енергия на абоната Василев, с клиентски №*и абонатен №*.
В тази връзка „Е ОН Б. П." АД е издало корекционни фактури с
№0080085192/11.03.2011 г. и №0086056963/08.12.2011 г. на вписания към този момент титуляр на партидата Г. В. В., с когото дружеството е в договорни отношения.
Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в процесния имот.
След закупуване на процесния обект, находящ се в ** ищецът не е изпълнил задължението си и не е предприел своевременни действия за встъпване в договорни отношения с ответното дружество.
На 16.03.2021г. е депозирано Заявление №5696578 за продажба на електрическа енергия от „Е. П.-П." АД при Общи условия от лицето Н. Н. А., закупил от ищеца АТ. ХР. Г. процесния имот, с адрес на потребление в **.
Крайният снабдител "Е. П.-П." АД не би могъл да знае каква е актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица (чл.11 и 12 от ОУ на "Е. - п. П." АД).