Решение № 283 от 07.12.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Враца, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221400500350 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Решение № 76/11.03.2022г. постановено по гр.д № 1005/2021г. по описа на Районен съд Козлодуй РС Козлодуй е приел за установено на основание чл.422 ГПК в отношенията между страните, че А. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, община Козлодуй, област Враца ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез пълномощник П. Б. юрисконсулт, сумите присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 522/2021г. по описа на Районен съд - Козлодуй - 15 952,03 лв. /петнадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и 03 стотинки/ - частично претендирана сума по договор за потребителски кредит № PLUS-***, сключен на 30.08.2016 г., представляваща главница по 44 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.01.2020 г. до 20.08.2023 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 15.01.2020 г.; 5 164,54 лв. /пет хиляди сто шестдесет и четири лева и 54 стотинки/- обезщетение за забава, считано от 15.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявано съобразно изискването, въведено с разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение; законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд, 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените в процеса разноски - държавна такса в размер на 422,33 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

С решението А. М. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** съдебни разноски в исковото производствоплатена държавна такса в размер на 423,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева.

1

Недоволна от постановеното Решение, ответницата А. М. С., чрез процесуалния си представител адв. Д. В. М., АК-Пловдив е подала въззивна жалба с вх. №1509/05.04.2022г. по описа на РС Козлодуй. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен при следните съображения:

С депозираната въззивна жалба №1509/05.04.2022г, се твърди, че неправилно е заключението на първоинстанционния съд, че единствено влезлите в сила решения се ползват със сила на присъдено нещо и доколкото в процесния случай липсва постановено решение, то настоящото производство по делото е допустимо.

На първо място, счита че процесната Заповед № 22 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.05.2021г., по ч.г.д №20211440100522 по описа на Районен съд Козлодуй, 2-ри гр.с, въз основа на която е подадена искова молба и е образувано гр.д № 1005/2021г. е изцяло недопустима, доколкото на същото основание и за същото вземане по договор за потребителски паричен кредит PLUS- *** вече е било проведено предходно заповедно производство по заявление на предишният кредитор „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 1727/2018 г. по описа на Районен съд Козлодуй. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за така търсените суми въз основа на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-***, сключен между А. М. С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. След възражение по чл.414 от ГПК и PC Козлодуй с Определение е указал на ищеца в едномесечен срок да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК. В предвидения от закона срок, установителен иск по чл.422 от ГПК не е постъпил, поради което с Определение по ч.гр.д. №1727/2018г., PC Козлодуй е обезсилил така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, което определение не е обжалвано и е влязло в сила и се ползва със законова сила.

Именно и въз основа на това, жалбоподателят счита, че веднъж същият правен спор е бил разрешаван между страните, доколкото А. М. С. има правото и възможността на използва възраженията си и срещу новия кредитор, тъй като спрямо чл.99 от ЗЗД-„Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това“

„Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.“

Предвид изложеното счита, че вече е била преградена възможността за предявяване на нова Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и иск по чл.422 от ГПК, доколкото би се стигнало до пререшаване на правния спор на основание чл.299 от ГПК.

На следващо място, счита за неправилно заключението на съда, че договор за потребителски паричен кредит PLUS-***, отговаря на всички изисквания на чл.22 от ЗПК и в тази връзка изразява следното становище:

На първо място, към сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и жалбоподателката, договор за потребителски паричен кредит PLUS-***, е приложима общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, 2 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка сочи, че съдът има задължение да следи служебно и при незаявено възражение за нищожност на договора.

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.

Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал, 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сключеният договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** е посочен годишен лихвен процент 9.88 %.

Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Визираната неяснота съществено ограничава правата на кредитополучателя и е основание за недействителност на договор за потребителски паричен кредит PLUS-***.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Действително в договор за потребителски паричен кредит PLUS- *** е посочено, че ГПР е в размер на 11.63%. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент.

Посоченият лихвен процент от 9.88 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин кредитополучателя, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт.

Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,г.10 от ЗПК. Това е установено н в трайната практика на съдилищата в страната, включително и на Окръжен съд Враца, именно по аналогични договори сключени с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

3

Нататък в жалбата се сочи, че погасителния план изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договор за потребителски паричен кредит PLUS-***, е предвидена дължимостта на договорна лихва, както и застрахователна премия, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, но това не е сторено.

На следващо място, Договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.

Според чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия случай, в договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** е предвидено предоставяне на потребителски кредит; както и заплащане на застрахователна премия. При това положение приложените Сертификат и Общи условия за застраховка "Защита на плащанията на кредитополучателите на "Кредит Класик" и Сертификат и Общи условия за застрахователна програма "Защита на плащанията по кредитни карти" съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради същите съставлява елементи от договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените законови изисквания. Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и практически е нечетлив.

При тези съображения, посочва, че от една страна е налице нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото със същия задължение за заплащане на застрахователна премия.

Отделно от това, в договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** и погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.

Именно и въз основа на това е налице недействителност на процесния договор на основание чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.

На следващо място, в чистата стойност на кредита не следва да бъде включена посочената в договор за потребителски паричен кредит PLUS-*** застрахователна премия в 4 размер на 7875 лв., тъй като липсват доказателства кредитодателя да е финансирал тази услуга чрез заплащането й на застраховател. Налице са единствено данни, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на застрахователната премия, която според посоченото в договора е начислена към договорената лихва. Договорът за кредит е подписан на 30.08.2016 г., т. е. по време на действието на Кодекс за застраховането /обн.