Решение № 225 от 02.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Перник, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720103119 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. Т. Д., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Д. М., доуточнена с молба с вх. № 13762/05.07.2022 г. против „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: 202513690, с която се иска: прогласяване нищожност на договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ с № 4371509 в цялост, сключен между ищеца като потребител и ответника като гарант въз основа на уговорка по чл. 4 от договор за паричен заем № 4371509 между ищеца и дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД, поради противоречие на договора за гаранция с добрите нрави и нарушение на разпоредбите по чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът като кредитополучател сключил с дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД като кредитодател договор за кредит № 4371509. По силата на същия му била отпусната в заем сумата от 2500 лева.

С договора обаче било уговорено ищецът да осигури и обезпечение за изпълнението на задълженията си по същия чрез две физически лица поръчители /отговарящи на определени условия/ или банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество гарант. Доколкото ищецът не могъл да осигури поръчителството на две физически лица или банкова гаранция същият сключил с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД договор за гаранция. За да осигури гарант ищецът се задължил с посочения договор да му заплати възнаграждение по гаранционна сделка /в неуточнен 1 размер/. Посочената сума щяла да се заплаща от ищеца, но чрез заемодателя по договора за заем, поради което била разсрочена към погасителните вноски по същия.

Посочената уговорка от заемния договор съответно договора за гаранция в цялост обаче според ищеца били нищожни поради противоречие с добрите нрави и нарушение на поредица от разпоредби от ЗПК и ЗЗП. В тази връзка са изложени подробни доводи като е цитирана съдебна практика, включително с оглед приложението на правото на ЕС. Предвид нищожността на клаузата по чл. 4 от заемния договор договорът за поръчителство бил и с изначална липса на основание. Твърди се, че сключването на последния било предвидено с оглед заобикаляне на закона /а именно забранителните разпоредби на ЗПК/.

На следващо място в уточнителната молба се твърди, че към момента независимо от изтичането на срока на договора за кредит ищецът е заплащал сумите по него като последно е платил 2430 лева. Остатъкът от сумите по кредита в това число за договора за поръчителство обаче продължавали да се претендират от ищеца.

С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.

Към исковата молба липсват всякакви приложения независимо от дадените многократно указания от съда, както и от издадени съдебни удостоверения.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като недопустим евентуално като неоснователен.

По отношение на допустимостта се твърди, че ищецът нямал правен интерес от установителния иск. Твърди се, че в случая същият бил предявен единствено с цел впоследствие да се предяви друг осъдителен иск и да се натрупат значителни разноски за ищеца.

По отношение основателността на първо място се твърди, че ответното дружество упражнявало дейността по предоставяне на поръчителство чрез гаранционни сделки по занятие като това бил и предметът му на дейност, вписан в ТРРЮЛНЦ. Поради това и за тази му дейност му се дължало възнаграждение в размер свободно договорен между страните по договора за предоставяне на гаранция.

В настоящия случай договорът за гаранция бил сключен по инициатива и в интерес на ищеца като заемополучател по договор за заем като представлявал и изпълнение на задълженията му по същия, уговорени в чл. 4.

Чрез договора за гаранция ищецът бил избегнал неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията си по заемния договор.

На следващо място се излагат подробни доводи, че договорът за гаранция не бил нищожен, а напротив бил израз на свободата на договаряне между страните като гражданско правни субекти. Поддържа се, че договорът за поръчителство не нарушавал добрите нрави, а освен това не нарушавал и законови разпоредби. Твърденията в обратния смисъл според ответника били 2 голословни и неподкрепени от законовите норми и правната логика.

Ответното дружество изрично обръща внимание, че същото не е страна по заемния договор и не е отпускало суми в заем на ищеца, поради което договорът за гаранция обективно нямало как да е нищожен на основание нарушения на разпоредби на Закона за потребителския кредит, тъй като този нормативен акт поначало не бил приложим в отношенията между страните.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски като се прави възражение за разноските, претендирани от ищцовата страна.

С допълнителна молба от 17.01.2023 г. ответното дружество представя договор за предоставяне на гаранция № 4371509/14.01.2022 г., подписан от ищеца, и справка за извършени плащания.

По делото предвид неуточнените твърдения за извършени плащания, а и липсата на самия договор за кредит, е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза.

В съдебно заседание, проведено на 06.02.2023 г., ищецът чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на исковете. Претендира разноски като представя списък.

Ответното дружество също не изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание. Изразява писмено становище за отхвърляне на искова. Претендира разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото ищецът не ангажира никакви писмени доказателства, но между страните липсва спор, а имплицитно от представения от ответното дружество договор за предоставяне на гаранция № 4371509/14.01.2022 г. съдът достигна до извод, че на 14.01.2022 г. между дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД и ищеца е сключен договор за паричен заем под същия номер - № 4371509/14.01.2022 г. Договорът е при следните параметри, които съдът приема да установени от изготвената съдебно счетоводна експертиза: сума на кредита: 2500 лева, срок на кредита 26 седмици /13 двуседмични вноски с различни дати/- при първо плащане с падеж – 28.01.2022 г. и последно плащане с падеж – 15.07.2022 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 41.70 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 35.00 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 2741.83 лева – като същото включва главница от 2500 лева и 241.83 лева – договорна лихва – платими на 13 вноски по 210.91 лева.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищецът е получил сумата от 2500 лева на 14.01.2022 г. в брой – съгласно чл. 3 от договора – като това обстоятелство се потвърждава и от експертизата.

Съгласно чл. 4 от договора /което отново съдът установява от ССчетЕ, доколкото договорът не се представя/ заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави на заемодателя 3 обезпечение по един от следните начини: т. 1 две физически лица, които отговарят на следните условия: представят служебни бележки от работодателя си за размера на получавания от тях осигурителен доход, който трябва да е над 1000 лева, да работят по трудов договор, да не са заематели или, поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ за една година назад; т. 2 – банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата от 2741.83 лева със срок до 30 дни след изтичане на срока по договора за кредит или т. 3 – одобрено от заемодателя дружество гарант.

Предвид невъзможността на ищеца да предостави обезпечения по реда на чл. 4, т. 1 и т. 2 от договора същият е сключил договор за гаранция отново под № 4371509 от 14.01.2022 г., но с ответното дружество. Съгласно същия /представен по делото/ дружеството ответник е приело да гарантира задълженията на ищеца по договора за паричен заем чрез издаване на гаранция. От своя страна ищецът е приел да заплати възнаграждение от 1132.17 лева. Последното е разсрочено на 13 двуседмични вноски по 87.09 лева, които се дължат едновременно с вноските по заема и се заплащат заедно с тях.

В тази връзка и вноските за поръчителство са включени в погасителния план, поради което всяка вноска по кредита възлиза на 298 лева, от които относими към договора за гаранция са 87.09 лева. Така общата дължима сума по договора за кредит съгласно погасителния план, приложен по делото, възлиза на 3874 лева и включва 2500 лева главница, 241.83 лева – договорна лихва и 1132.17 лева – възнаграждение за поръчителство.

Договорът за паричен заем с № 4371509/14.01.2022 г. и приложенията към съдът не може да установи дали носят подписа на ищеца. Поради това и доколкото посочените документи не се представят именно поради вина на ищеца, за което съдът многократно е дал указания, то настоящият състав приема, че договорът, приложенията към него и погасителният план са действително подписани от ищеца. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че по делото е представен от ответника договор за гаранция отново под № 4371509 от 14.01.2022 г., който е подписан от ищеца и ответното дружество като подписът на никоя от страните не е оспорен.

Поради това съдът намира и че ищецът има в свое държане всички документи – договор за кредит, с приложения към него и договор за поръчителство и е запознат със съдържанието им, като по неизяснени причини, но в негова вина, не ги представя по делото.

От представената по делото от ответника справка се установява, че към момента ищецът е заплатил 10 вноски от погасителния план в частта относнима към договора за поръчителство и частично 11 вноска. Така ищецът е платил сумата от 872.85 лева по договора за поръчителство, като остават дължими 259.32 лева.

4

От съдебно счетоводната експертиза се установява, че към момента на експертизата ищецът е заплатил сумата от общо 3 614.68 лева – като са платени изцяло всички вноски относими към договора за кредит без последната. Относно договора за поръчителство са платени 10 вноски и частично 11 вноска. С постъпилите суми съгласно вещото лице в счетоводството на дружеството кредитодател са погасени следните суми: главницата от 2500 лева – изцяло, договорната лихва от 241.83 лева – изцяло; възнаграждението за поръчителство – частично до 872.85 лева като остават дължими само суми по договора за гаранция в размер на 259.32 лева.

Така изготвената експертиза съдът кредитира, доколкото е компетентно извършена, кореспондира на другите писмени доказателства и не е оспорена от страните по делото.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е установителен иск с правно основание по чл. 124, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Заедно с това ищецът следва да установи, че действително оспорените от него клаузи от договора за паричен заем респ. целият договор за поръчителство страдат от твърдените пороци. От своя страна ответникът следва да установи, че получаването на сумите над главницата и договорната лихва по всяка вноска е законосъобразно и се основава на действителни договорни клаузи, поради което ищецът няма интерес от настоящия установителен иск.