Решение № 1371 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330116912 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 344 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК от Е. К........... В. против И. П. Т. за признаване за установено, че поради липса на принос от страна на ответника е индивидуален собственик на следните недвижими имоти, придобити по време на брака им: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ............., представляващ жилище-апартамент, намиращ се в град П...... на ул. „В..............., с площ 59,38 кв. м., ведно с прилежащите части: изба № ......... с площ от 2,84 кв. м. и 1,403 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземленият имот, и лек автомобил марка .................

Ищцата Е. В. твърди, че с ответника И. Т. сключили граждански брак на ......... прекратен по съдебен ред на ......... Понеже той нямал постоянна работа тя осигурявала основната част от паричните средства в домакинството. Работела на трудов договор от ......... насам, както и получавала допълнителни доходи от друга професионална дейност – ........... Закупила на ........... жилище – апартамент, находящо се град П..........., улица „В............. като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ...............ведно със съответните принадлежности, с цел да обезпечи жилищната нужда на своята ........... През лятото на ..........закупила и лек автомобил марка ........... За тези сделки ответникът не бил уведомен, не участвал при намирането и избора на техните обекти, 1 не предоставил никакви финансови средства, нито по какъвто и да е друг начин допринесъл за придобИ.ето им. Поради това иска от съда да я признае за едноличен собственик на посочените имущества, придобити по време на брака й с ответника, поради липса на принос от страна на последния в придобИ.ето им. Претендират се разноски.

В предвидения от закона едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника И. Т.. Заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва, че презумпцията за съвместен принос в придобИ.ето на процесните имущества е оборена. Твърди, че през цялото време на съвместното си съжителство с ищцата е полагал грижи за семейството, включително и във финансов план. Работел по трудов договор, а имал и личен бизнес – автосервиз, от който реализирал допълнителни доходи; занимавал се и с продажба на леки автомобили. На ........... изтеглил к......... в размер на ........... за задоволяване на нуждите на семейството, по който вноските плащал сам. Сумата за закупуване на апартамента, находящ се на ул. „В..............“, била осигурена с кредит, изтеглен от ищцата по време на брака, обезпечен с ипотека, който плащала ищцата, макар и да бил предназначен за ползване не от семейството, а ........... Освен това, ответникът се грижел постоянно за детето на двойката, тъй като работел близо до дома и имал възможност да прекарва повече време с него. Осигурявал издръжката на детето, поемал консумативните разходи на семейството, предоставял парични средства за семейни почивки. Грижел се и за домакинството. Поради това не можело да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена. Иска се от съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Не с спорно между страните, че на ........... са сключили граждански брак, който е прекратен със съдебно решение от ............. по гр. дело №............ За сключването на брака е представено и писмено доказателство – удостоверение № ............, издадено от Община Р........., а за прекратяването му е представен препис от решението по бракоразводното дело.

Няма спор и че по време на брака – на ........... е изповядана покупко-продажба на гореописаното жилище, находящо се в гр. П.......... на ул. „В............. по която като приобретател е посочена само ищцата Е. В., а на ............е сключен писмен договор за покупко-продажба на лекия автомобил ..........., по който като приобретател е вписана отново само ищцата Е. В.. Тези обстоятелства документално се потвърждават от представените нотариален акт №..............с район на действие ПдРС, и договор за покупко-продажба на МПС от .............

2

Страните имат едно общо дете, родено на ............., видно от представеното по делото удостоверение за раждане.

За установяване на твърденията на ищцата В., че ответникът Т. няма принос в придобИ.ето на процесните имущества са разпитани двама свидетели – .................. От показанията на св. И............ се установява, че ищцата Е. В. през време на брака с ответника И. Т. е работила като.................... Свидетелката няма впечатления относно размера на получавания доход. Показанията на ............... не съдържат данни за релевантните обстоятелства – тя съобщава единствено за намерението на страните по покупко-продажбата на недвижим имот от ........ да възникне въз основа на нея индивидуална собственост за купувачката В.. На това намерение законът не придава никакви значение и то не може да се взема предвид от съда в хипотеза като настоящата, поради което съдът не основава изводите си за фактите на показанията на втория свидетел на ищеца.

Ответникът Т., освен че се ползва от презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК, е довел и с...........Последният съобщава, че И. Т. през време на брака между страните работел като .......... в автосервиз, а Е. В. работила като ................... От показанията на ........се установява, че ответникът през време на брака с ищцата е полагал грижи за общото им дете ........., както и за домакинството.

Свидетелските показания за трудовата ангажираност на И. Т. кореспондират за периода до ............. с представените писмени доказателства – справка за актуално състояние на трудовата заетост, справка-данни за осигуряването му за периода от 1999 г. до 31.12.2023 г. Обстоятелствата, че в писмените доказателства липсват данни за периода след 2009 г. и дали И. Т.......... е изпълнил задълженията си по чл. 50 от ЗДДФЛ, са без значение, доколкото от една страна, показанията са ясни, логични и безпротиворечиви, почиващи на преките лични впечатления на свидетеля........... и не могат да се опровергаят от тях, а от друга – доказването на принос по смисъла на чл.

21 от СК може да се извършва с всички доказателствени средства, а не само чрез данни на държавни органи.

И двете страни са представили доказателства, че семейството им е реализирало приходи от продажба на движими вещи.

Представени са и други неотносими доказателства.

По правото:

Съгласно чл. 21, ал. 4 от СК искът за липса на съвместен принос в придобИ.ето на отделни имущества от съпруг може да се другия съпруг както преди, така и след прекратяване на брака. Правната квалификация на иска е именно тази, защото предвид изложените в исковата молба твърдени,я ищцата цели да установи, че ответникът не е допринесъл нито с пари, нито по някакъв друг начин в придобИ.ето на две конкретни вещи – един недвижим имот и един лек автомобил. Ищцата желае да отрече правото 3 на собственост на ответника, основано на приложението на презумпцията, уредена в ал. 3 от горепосочената разпоредба, респ. да се признае със сила на пресъдено нещо, че не двамата бивши съпрузи, а само тя е собственик на тези вещи. Правната квалификация не е чл. 29, ал. 3 от СК, както се настоява от ищцовата страна, защото не на тази разпоредба кореспондират твърденията й. Не на тази разпоредба кореспондира и заявеното искане – то касае отделни придобити по време на брака имущества.

Предмет на иска по чл. 29, ал. 3 от СК не са конкретни имущества, а всичко, придобито от сключване до прекратяване на брака между страните.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК, ищецът следва да обори презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК като докаже пълно и главно, че ответникът не е допринесъл с нищо за придобИ.ето на спорните имущества – нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството или отглеждането на децата. В този смисъл практиката на ВКС е константна и безпротиворечива – напр. решение № 40 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 265/2025 г., I г. о., ГК; решение № 13 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о., ГК, в което е прието изрично следното:

„Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е налице, има общност, ако липсва - общност не възниква. Законът определя двете възможни форми на приноса - с пряко материално съдействие за придобИ.е на имуществото и с косвено - и установява законно предположение за съществуването му. В основата на всяко законно предположение лежи нормалното състояние на нещата /"това което обикновено става"/. Когато е налице отклонение от нормалното състояние на брачните отношения, съпругът, който твърди това, следва го установи като докаже пълна липса на съвместен принос /нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството или отглеждане на децата/ от другия съпруг и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като лично.

Липсата на съвместен принос може да установява за всички имущества или за отделни имуществени обекти.“

Като съобрази горните констатации за фактите, съдът намира, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск. Ищцата Е. В. не представи никакви доказателства, годни да оборят презумпцията за съвместен принос на ответника И. Т. в придобИ.ето на процесните жилище и лек автомобил. Представени са доказателства, от които следва единствено извод, че той е допринасял както с пари, така и с грижа за детето и за домакинството.

Вярно е, че вложението изцяло на лични средства на ищцата В. за придобИ.ето имуществата би изключило по дефиниция приноса на ответника Т., но и в тази насока не се ангажираха никакви доказателства. Налице са единствено твърдения, че те били закупени от ищцата с нейни лични парични средства, които тя спестявала по време на брака. Съгласно ТР № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със 4 средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество, а при спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобИ.е чрез трансформация на лично имущество по чл.

22, ал. 1 от СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 о т СК. В настоящия случай, въпреки конкретно и точно разпределената доказателствена тежест, Е. В. не ангажира никакви доказателства, от които да се установи, че твърденията й за личен произход на средствата, с които са придобити процесните вещи, респ. за липса на принос на бившия й съпруг в придобИ.ето, отговарят на обективната действителност.

В обобщение, искът е недоказан в своето основание и като такъв, следва да се отхвърли.

За пълнота следва да се отбележи, че горният извод не се разколебава от изявленията на ответника Т. в отговора на исковата молба, че процесният недвижим имот бил закупен със средства по ипотечен кредит, теглен по време на брака на името на ищцата В., който погасявала само тя. Дали една вещ е съпружеска имуществена общност, или не е, се преценява към момента на осъществяване на съответното придобивно основание – ако то е възмездно, прилага се чл. 21 от СК и вещта се счита обща между съпрузите. Дори и вещта да е била закупена чрез кредитиране по време на брака, а страна по договора за кредит да е само единият от съпрузите, последващият факт на погасяването на дълга е без значение за вече възникналата неделима съсобственост в режим на СИО. Не може на това основание съсобствеността да отпадне с обратна сила. Отделно от изложеното, от това че вещта е придобита със средства от банков кредит, макар и сключен само от единия съпруг, не следва, че е налице липса на принос на другия, или трансформация на лични средства при придобИ.ето, защото задължението за връщането му не е лично, а е солидарно между съпрузите. Съпругът, който твърди да е погасил повече от припадащата му се съгласно чл. 32 от СК, вр. чл. 127 от ЗЗД част от дълга, има единствено право да търси парично изравняване от другия съпруг. В изложения смисъл е трайната и последователна практика на ВКС, обективирана напр. в решение № 60080 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2020 г., I г. о., ГК и там цитираните съдебни актове, сред които е решение № 904 от 2.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3167/2007 г., I г. о., в което е прието следното:

Разпечатката съдържа 32 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1175bb5d-0a2a-45da-8943-29e51225b352