Решение № 262 от 25.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000503668 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение 4531/27.07.2020 г., постановено по гр.д.№14176/2019 г. на СГС, ГО, I-14 състав, по предявен от А. М. С. срещу „ЗД Бул Инс“АД иск с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 220 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на М. Б.

С. – баща на ищцата, пострадал като пешеходец при ПТП на 04.05.2019 г., настъпило по вина на К. В. П., като водач на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.№***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 22.08.2019 г. до окончателното плащане, с което съдебно решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 23.08.2019 г., като е отхвърлил предявения иск за разликата над 60 000 лв. до претендирания размер от 220 000 лв., като неоснователен, и е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С въззивна жалба вх.№85342/20.08.2020 г., ответникът „ЗД Бул Инс“АД, чрез адв. М. Г., обжалва решението изцяло в осъдителната му част. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част – не се установява по несъмнен начин процесното ПТП да е настъпило изцяло само поради виновното и противоправно поведение на водача К. В. П., а се установява, че 1 починалият с действията си е допринесъл в голяма степен - до 80%, за настъпване на вредоносния резултат, като е пресичал на необозначено място и без да се погрижи за собствената си безопасност, като преди да предприеме пресичане на пътното платно, не се е съобразил с разстоянието и скоростта на приближаващото МПС, с което е нарушил чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП. Наред с това, се поддържа нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер от 120 000 лв. на справедливото обезщетение, който не кореспондира на действително установените по делото вреди, нарушава принципа на справедливостта, и не е съобразен с установената съдебна практика при сходни случаи. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и отхвърляне на предявения иск изцяло, с присъждане в полза на ответника на разноските за двете съдебни инстанции, а при условията на евентуалност се иска от съда намаляване на размера на справедливото обезщетение, и редуцирането му в поголям размер, съобразно възражението за съпричиняване.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

С въззивна жалба вх.№87557/27.08.2020 г., ищцата А. М. С., чрез адв. М. Н. – Т., обжалва решението частично в отхвърлителната му част, за размера над присъдената сума от 60 000 лв. до размера от 120 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част, поради неправилни и необосновани изводи на съда досежно вида, обема, характера и степента на интензивност на болките и страданията, които ищцата е преживяла от смъртта на своя баща, и не е определил справедливо обезщетение за тях, а също така необосновано е приел съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия до размер от 50%.

Приетия от съда размер на справедливото обезщетение от 120 000 лв. е занижен, и на кореспондира на установените отношения на близост и привързаност между ищцата и пострадалия, и преживяния от ищцата шок, и търпените продължителни душевни страдания, промяната в начина на живот. Поддържа се справедлив размер на обезщетението от 150 000 лв. при прилагане критериите за справедливост, формулирани в ППВС №4/1968 г. Съдът не е съобразил, че наред с допуснатото нарушение на чл.21 от ЗДвП чрез управление на автомобила с превишена скорост, водачът е нарушил и задължението си по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, както и нарушението на задължението му по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато превозното средство, както и чл.116 от ЗДвП, и не е съобразил установената в тази връзка съдебна практика, като е определил равен принос на водача и пешеходеца за настъпването на ПТП. Жалбоподателят поддържа, че приносът на пострадалия не превишава размера от 20%. Настоява за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част, и постановяване на ново по същество в тази част, с което да се присъди на ищцата допълнително обезщетение в размер на още 60 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща, ведно със законната лихва, считана от 23.08.2019 г. до окончателното плащане, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

2

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, като на основание чл.83, ал.2 от ГПК жалбоподателката е освободена от задължението за внасяне на държавни такси и разноски, поради което жалбата е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

С въззивните жалби страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ от ищеца извънсъдебна застрахователна претенция към застрахователя вх.№№К-306406/22.05.2019 г. /на л.8 от делото на СГС/, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е граничен от оплакванията във въззивните жалби.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция между страните не се спори, че на 04.05.2019 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил, при което е настъпила смъртта на пешеходеца М. Б. С. – баща на ищцата А. М. С.. Не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента.

Не се спори, че ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ, като дъщеря на пострадалия при същото ПТП пешеходец. Не се спори по механизма на настъпването на процесното ПТП, както и че пострадалият пешеходец е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния резултат. Спорни пред въззивната инстанция са размерът на справедливото обезщетение до размера от 150 000 лв., което следва да бъде определено за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния баща, както и степента, в която пострадалият е допринесъл за настъпването на увреждането, над размера от 20%.

Във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства – Констативен протокол № К254/04.05.2019 г. /на л.7/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.05.2019 г. /на л.58-63/, както и от приетата по делото САТЕ вх.№49294/05.06.2020 г. /на л.82-91/, се установява, че процесното ПТП е настъпило на 04.05.2019 г. около 23:20 ч. – в тъмната част на денонощието, при добра метеорологична видимост, в гр. ***, на бул.“Цариградско шосе“, на прав пътен участък, на път с две платна за движение /по 3 едно за всяка посока/, с по четири ленти за движение за всяка посока. Процесният л.а.

„БМВ“ се е движел по бул.“Цариградско шосе“ в крайната лява пътна лента в посока към Центъра на гр. ***, със скорост от 83 км/ч. В същото време, пострадалият пешеходец предприема пресичане на пътното платно на бул.“Цариградско шосе“, на място, на което не е имало обособена пешеходна пътека, в посока отдясно-наляво спрямо посоката на движение на автомобила, като се е движел със спокойно бягане. По този начин пешеходецът е преминал първите три ленти за движение, без да спира, и е навлязъл в най-лявата пътна лента. Процесният автомобил се е движел в най-лявата пътна лента с постоянна скорост от 83 км/ч., и без да променя скоростта и посоката на движението си, е достигнал до точката на пресичане на траекториите на движението на автомобила и пешеходеца, като ударът между автомобила и пешеходеца е настъпил в лентата за движение на автомобила, между предната средна част на автомобила, в зоната на регистрационната му табела, и лявата част на тялото на пешеходеца.

Вследствие на удара, тялото на пешеходеца е качено върху предния капак на автомобила, но тъй като автомобила е с висока предна част, то не е достигнало до предното стъкло. Тогава водачът на автомобила е реагирал с аварийно спиране и отклонение вдясно със завъртане на волана на автомобила, и тялото на пешеходеца е изпаднало отляво на автомобила, прелитайки известно разстояние и плъзгайки се върху платното за движение, се е установило на мястото, където е отразено в огледния протокол, а автомобилът е продължил движението си и е напуснал мястото на ПТП.

Мястото на удара е на около 11-12 м. вляво от десния бордюр на пътното платно по посоката на движение на автомобила, в крайната лява лента за посоката на автомобила.

Водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца от момента на първото му стъпване на платното за движение на автомобилите, и да преустанови движението на автомобила преди мястото на удара, като за него ударът е бил предотвратим. От техническа гледна точка, експертизата установява като причини за настъпването на ПТП субективните действия на водача със системите за управление на автомобила, изразяващи се в несвоевременно задействане на спирачната система на автомобила, при наличие на възможност за възприемане на пешеходеца върху пътното платно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удар с пешеходеца, както и субективните действия на пешеходеца, който е предприел пресичане на пътното платно на място, което не е регламентирано за движение на пешеходци, и в момент, когато към него е приближавал процесният автомобил. От приетата по делото СМЕ с вх.№41318/18.05.2020 г. /на л.92/ се установява, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия М. С., е получената тежка съчетана травма, получена от въздействието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия, съответстващо на механизма на увреждане при конкретното ПТП, като пострадалият е получил тежки увреждания, несъвместими с живота, и е починал на мястото на произшествието.

Заключенията на така приетите по делото САТЕ и СМЕ не са били оспорени от страните, съдът ги намира за компетентно изготвени, логични, обосновани, и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства - Констативен протокол № К-254/04.05.2019 г. /на л.7/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.05.2019 г., в 00 ч., 10 мин. /на л.58-63/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.05.2019 г., в 01 ч. 05 мин. /на л.69-72/, Съобщение за смърт на УМБАЛ „Александровска“АД /на л.11/, Постановление от 08.05.2019 г. по ДП№513 ЗМТ 11151/2019 г. на СДВР /на л.16/, Предварително заключение по съдебномедицинска експертиза на труп №329/2019 г. /на л.76-77, с характер на протокол за оглед на труп/, поради което съдът кредитира заключенията на експертизите.