Решение № 437 от 10.07.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 1342/2026
- Вид
- Решение № 437
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- КАЛИН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 437 гр. Монтана, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20261630101342 по описа за 2026 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,********‘‘АД е предявил против ответника Т. П. Т. положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на дружеството-ищец следните суми, дължими по сключен между страните
Договор за потребителски кредит
№7200312111849/18.04.2024 г. сумата от 70,25 евро, от които:64,03 евро главница; 2,18 евро договорна лихва дължима за периода от 05.09.2025 г. до 05.09.2025 г.; 4,03 евро- обезщетение за забава, начислено за периода от 05.09.2025 г. до 14.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда/22.10.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна е постъпил писмен отговор, в който исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Твърди, че изцяло е погасил вземанията по Кредита.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от
ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо искане, в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице И. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №7200312111849/18.04.2024 г. при следните параметри:
-Размер на кредита: 1500лв.;
- Размер на погасителна вноска: 129,41лв.;
- Годишен процент на разходите/ГПР/: 49,47%;
- Брой вноски:15;
- Фиксиран годишен лихвен процент: 40,93 %;
-срок на кредита: 15м..
-Обща стойност на плащанията:1941,24лв.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. Посоченият размер на ГПР от 49,47% не надвишава допустимият размер на ГПР, което означава, че кредитът не е недействителен на това основание.
2
Съдът служебно извърши и проверката по чл. 7, ал.3 от ГПК, като в случая не откри неравноправни клаузи, водещи до недействителност на процесния договор или до отделни негови клаузи.
Видно е от заключението на вещото лице И. по назначената ССЧЕ ведно с допълнението към него, което съдът кредитира в цялост, като обективно, компетентно и обосновано дадено, че между страните е сключен процесният Договор за потребителски кредит, като останалите неплатени от ответника суми по кредита са: 125,23 лв.-главница; 4,27 лв.- възнаградителна лихва и 7,89 лв.- мораторна лихва. Посочените суми отговарят на претендираните от ищеца суми, посочени в евро: 64,03 евро-главница; 4,27 лв.-2,18 евровъзнаградителна лихва и 4,03 евро-мораторна лихва. Сумите са падежирали и изискуеми.
Водим от гореизложеното, съдът намира, че исковете, като изцяло основателни и доказани, следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски в пълен размер- както тези, направени в настоящото исково производство в общ размер от 316,17 евро/ за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/, така и тези, сторени в предхождащото заповедно производство по ч.гр.д.№2795/2025 г. общо в размер от 89,48 евро/ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.
430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на
,,********‘‘АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.*******, ул.,,***** към Т. П. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.******, обл.****** за следните суми, дължими по сключен между страните Договор за потребителски кредит №7200312111849/18.04.2024 г.- сумата от общо 70,25 евро, от които:64,03 евро главница; 2,18 евро договорна лихва дължима за периода от 05.09.2025 г. до 05.09.2025 г.; 4,03 еврообезщетение за забава, начислено за периода от 05.09.2025 г. до 14.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда/22.10.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Т. П. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.******, обл.****** ДА ЗАПЛАТИ на ,,********‘‘АД, ЕИК: **********, 3 със седалище и адрес на управление: гр.*******, ул.,,***** сторените деловодни разноски в пълен размер- както тези, направени в настоящото исково производство в общ размер от 316,17 евро/ за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/, така и тези, сторени в предхождащото заповедно производство по ч.гр.д.№2795/2025 г. в общ размер от 89,48 евро/ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съдМонтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4