Решение № 16787 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16787 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110139615 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „ТС“ ЕАД срещу Р. В. Б., с която са предявени искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 651,90 евро (1275 лв.) – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот с адрес: гр. С*****; сумата 81,60 евро (159,59 лв.) – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 15.05.2024 г. и сумата 7,84 евро (15,33 лв.) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 15.05.2024 г., които суми представляват част от вземания, за които по ч.гр.д. № 31970/2024 г. по описа на СРС, 182 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответницата, в качеството на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Т с“ ЕООД. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на 1 исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационна връзка. Излага твърдения, че повече от 15 години имотът е необитаем и в него не се използва топлинна енергия за отопление, и битово горещо водоснабдяване, а радиаторите са демонтирани. Поддържа, че за имота служебно са начислявани суми за битово горещо водоснабдяване, като служителите на фирмата за дялово разпределение отказват да отчетат нулево потребление поради липсата на монтиран водомер за топла вода с дистанционно отчитане, но такова задължение съществува за периода от 2026 г. нататък. Сочи, че е подала няколко жалби срещу начисляването на служебно потребление „на база БГВ“. Прави възражение за изтекла погасителна давност. По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“ навежда доводи, че такава не се дължи, тъй като нито в нормативен акт, нито в общите условия на ищеца е предвиден срок за заплащането й, а покана за плащане не е изпращана. Излага съображения, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия са неравноправни, поради което въз основа на тях мораторна лихва не се дължи. Поддържа, че формулата, по която се изчислява топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е нищожна, поради което суми за заплащането й не се дължат. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Т с” ЕООД намира предявените искове за основателни.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 20.06.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31970/2024 г. по описа на СРС, 182 с-в в полза на „ТС“ ЕАД срещу Р. Б. за следните вземания: 1798,72 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 267,77 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г., 68,63 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 15,33 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, който в срока по чл.

414 ГПК е депозирал възражение, с което изрично е признал част от претендираните от заявителя вземания, а именно: сума в общ размер 523,72 лв. с вкл. ДДС – главница за доставена през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, от които 246,52 лв. – за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и 277,20 лв. – за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., сумата 108,18 лв. – мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г. и 68,63 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. За посочените суми е издаден изпълнителен лист.

Изрично в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК Р. Б. е възразила за недължимост на вземанията в останалата претендирана от заявителя част, а именно за сумата 1275 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот с адрес: гр. С*****, представляваща разликата над признатия размер от 523,72 лв. с вкл.

ДДС – главница за доставена през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. 34, отдадена от сградната инсталация, от които 246,52 лв. – за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. и 277,20 лв. – за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г., до пълния претендиран размер от 1798,72 лв., за сумата 159,59 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.05.2024г., начислена върху главницата за топлинна енергия, представляваща разликата над признатия размер от 108,18 лв до пълния претендиран размер от 267,77 лв. и за сумата 15,33 лв. – 2 мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 15.05.2024г., начислена върху главница за дялово разпределение в размер от 68,63 лв. за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., поради което на ищеца са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за оспорените вземания. Исковата молба за установяване на оспорените вземания по издадената заповед е депозирана в едномесечния срок.

Следователно предмет на настоящото производство са част от вземанията по издадената по ч.гр.д. № 31970/2024 г. по описа на СРС, 182 с-в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно: сумата 1275 лв. – цена на доставена през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. топлинна енергия топлоснабден имот – ап. 34, находящ се в гр. С*****, инст. 4000250962/аб.№ 134883, представляваща разликата над сумата 523,72 лв. с вкл. ДДС – главница за доставена през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. топлинна енергия до пълния претендиран размер от 1798,72 лв., за сумата 159,59 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.05.2024г., начислена върху главницата за топлинна енергия, представляваща разликата над сумата 108,18 лв. до пълния претендиран размер от 267,77 лв. и за сумата 15,33 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 15.05.2024г., начислена върху главница за дялово разпределение в размер от 68,63 лв. за периода м.05.2021г. – м.04.2023г.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия за битови нужди, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.

От ангажираните по делото писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижими имот от 30.05.1959 г., саморъчно завещание, удостоверение за наследници, удостоверение за идентичност, се установява по несъмнен начин, че ответницата Р. В. Б. е собственик на недвижим имот – ап. 34, находящ се в гр. С*****, инст. 4000250962/аб.№ 134883, на основание наследствено правоприемство от своята баба П С Б..

От гореизложеното следва изводът, че през периода от м.05.2021 г. до 30.04.2023 г. между страните е било налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен неформален договор за продажба на топлинна енергия при ОУ, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на 3 потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ за исковия период.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че не се намира в облигационни отношения с ищеца, тъй като имотът не е бил обитаван и не са потребявани услуги за отопление. Последното в случая е ирелевантно, тъй като по делото не се установи друго лице да е сключили индивидуален договор с ищеца относно потреблението на топлинна енергия в имота. Установи се безспорно, че ответницата е собственик на имота и на това основание същата е потребител на топлинна енергия, поради което и дължи заплащането й на ищеца, независимо от това ползван ли е процесният топлоснабден имот. В случая съдът съобразява и направеното от Р. Б. признание на част от вземанията по издадената заповед във възражението по чл. 414 ГПК, което съдът цени именно като потвърждение и на наличието на облигационни отношения с ищцовото дружество, респективно ответницата има качеството потребител на ТЕ за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и приложимите ОУ на ищеца, публикувани във в.