Решение № 443 от 17.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Велико Търново, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Радка Цариградска

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500772 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от "С." ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. .., ул. ".." № ., представлявано от управителя и ЕСК, чрез пълномощника адв. А. Ч. - ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 1040/23.09.2022г. по гр. д. № 805/2022г. на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е осъдил въззивният жалбоподател да заплати на "Т." ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. ".." № .., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД - сумата от 6503,39 лв. /шест хиляди петстотин и три лева и тридесет и девет стотинки/ - дължимо възнаграждение по договор с периодично изпълнение, ведно със законната лихва, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, сума в размер на 282,51 лв. /двеста осемдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ - лихва за забава, считано от датата на настъпване на изискуемостта на всеки един от периодичните платежи.

Въззивникът посочва, че обжалва постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост. Излага доводи за наличие на пороци, обуславящи отмяната му. Поддържа се, че между страните въобще не са съществували договорни отношения с предмета, посочен в обжалвания акт. Излага съображения за наличието на допуснато от първоинстанционния съд 1 съществено процесуално нарушение, свързано със събирането на доказателства, с което въззивника обосновава отправеното с въззивната жалба, доказателствено искане за допускане на нова съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство. Отправя искане за присъждане на сторените и пред двете съдебни инстанции, разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна, чрез пълномощника й, в който се заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за неоснователност на отправеното с въззивната жалба, доказателствено искане за назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза. Отправя се искане за присъждане на сторените в производството разноски.

В рамките на проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивният жалбоподател не изпраща представител. Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител - адв. Ш., която от името и за сметка на представлявания заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, както и излага кратки съображения по съществото на правния спор, идентични с посочените в отговора на въззивната жалба. Отправя искане обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата страна бъдат присъдени сторените във въззивното производство - разноски, представя и списък по см. на чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл. 269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е предявен от "Т." ЕООД, с ЕИК .., гр. Велико Търново, ул. ".." № ..против ответника „С.“ ЕООД с ЕИК: ..., с. .., общ. Горна Оряховица осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и иск по 2 чл.86 от ЗЗД за сумата от 6503,39 лв. - обща стойност на извършени услуги за пране, сушене и гладене на спално бельо и текстил, по фактури, издадени в периода 31.07.2021 г. – 30.12.2021г., , ведно със законна лихва, както и сума в размер на 289,51 лв., представляваща законна лихва върху всяка неизплатената сума по фактура, считано от деня на нейното издаване до датата на предявяване в съда на молба за налагане на обезпечителна мярка. В исковата молба се твърди, че страните са в търговски взаимоотношения въз основа на сключен договор от 2020 г., по силата на който са осъществяване множество сделки за услуги - пране, сушене и гладене на спално бельо и текстил, предоставяни от „Т.“ ЕООД на ответното дружество. Признава, че ответникът е заплащал фактурираните услуги до края на месец юни 2021 г., но не заплатил тези за периода 31.07.2021г.-31.12.2021г.

Ответникът „С.“ ЕООД оспорва твърденията на ищеца за трайни търговски отношения, вкл. в процесния период да му е оказвана услуга по пране, гладене и сушене, съответно да дължи нейното заплащане.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд и възраженията на жалбоподателя за несъответствие със събраните доказателства са неоснователни. Вещото лице, на което е възложено изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза след запознаване и със счетоводството на ответника не е получило достъп до него, поради което са налице предпоставките само на това основание да се приемат за доказани неизгодните за него факти – че е възлагал поръчките и ползвал услугите в посочения обем съгласно чл.190, ал.2 вр. с чл.161 от ГПК. Въпреки липсата на съдействие от страна на ответника, чрез съдебно удостоверение, вещото лице е получило достъп до декларациите пред НАП, както и хронологичен регистър на „С.“ ЕООД, справка за задължения към партньори от същото дружество, въз основа на което е установило, че процесните фактури са осчетоводени както от издателя, така и от клиента в счетоводствата им, сделките са декларирани по ЗДДС и няма постъпили плащания по тези фактури. Правилно съдът е приел, че е установено наличието на договорна връзка, чиито основни елементи са отразени във представените по делото фактури - услугата е индивидуализирана по вид /пране, сушене, гладене/, единична цена и количество. Съгласието е установено от включването на процесните фактури в дневниците за продажби/покупки и на двете дружества и ползването на данъчен кредит по тях от ответника. Изпълнението от страна на ищеца – извършването на услугата също е установено, както от приемане на фактурите/ съставени след услугата, така и от свидетелските показания.

Предмет на делото е предявен главен иск с правно основание с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чието уважаване е 3 предпоставено от успешно проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за изработка, имащ за предмет описаната в процесните фактури услуга, че е изпълнил уговорената услуга, че трудовия резултат от нея е приет от ответника и че е настъпила изискуемостта на вземането му за нейната цена респ. че възложителя е в забава, за което дължи мораторна лихва.

Предявените искове са процесуално допустими, а по същество правилно уважени като основателни.

Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на установената от този съд и възприета изцяло от въззивният съд фактическа обстановка, са правилни и към които въззивният съд препраща на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Процесният договор е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден и не се изисква писмена форма за действителност. Съвкупният анализ на доказателствата по делото обоснова извод, че между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за предоставяне на услуга, имащ типичните белези на договор за изработка, като сделката е търговска, доколкото е сключена между търговски субекти и е свързана с упражняваното от тях занятие /чл. 286 ал. 1ТЗ/, като по нея ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът на възложител на договорената услуга.

Съществените елементи на тази договорна връзка са също безспорно установени, както бе посочено по-горе, както и надлежното изпълнение от страна на изпълнителя и приемането на работата от страна на възложителя. За последния е възникнало задължение по чл. 266 ЗЗД да заплати договореното възнаграждение, което не е сторено и е изпаднал в забава. Дължими са както главницата, така и присъдените лихви от падежа на всяка от фактурите до предявяване на претенциите.

В обобщение, обжалваното първоинстанционно съдебно решение и крайните изводи на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и действащата нормативна уредба, поради което решението не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Предвид съвпадение във фактическите и правни изводи на въззивната и първата инстанция въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

4

Изходът на спора и нормата на чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК обоснова основателност на претенцията на въззиваемата страна „Т.“ ЕООД за присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение/ в доказан размер от 650лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.

Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, Великотърновският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 1040/23.09.2022г. по гр. д. № 805/2022г. на РС - Велико Търново.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. .., общ.

Г. Оряховица, ул. „..“ № ., представлявано от управителя Н.М.У. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. В.

Търново, ул.".." № ., представлявано от управител В.И.В. СУМАТА 650лв.

/шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от получаване на препис от същото, с касационна жалба чрез ОС - Велико Търново, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5