Решение № 985 от 29.04.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100507358 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20018355/20.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4042/19 г. по описа на СРС, 166 състав, са отхвърлени предявените от Д. Г. К. срещу „А.Е. БГ“ ЕООД, ЕИК:

1*******, и Д. СП. Д., искове с правна квалификация чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на право на ползване върху 1/3 ид. ч. от имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район Лозенец, кв. Витоша, ул. Могилата, с площ от 656 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, поради привидност на договора, невъзможен предмет, накърняване на добрите нрави, липса на основание след постановяване на решение за изнасяне на имота на публична продан и заобикаляне на закона.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Г. К. срещу решение № 20018355/20.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4042/19 г. по описа на СРС, 166 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице заобикаляне на закона със сключването на нотариалния акт за учредяване на вещно право на ползване върху идеална част от недвижим имот № 110, том IV, рег. № 11662, дело № 610/16 1 г. на нотариус с рег. № 65 на НК от ответника „А.Е. БГ“ ЕООД в полза на ответника Д. СП.

Д.. Твърди, че ответникът „А. Е. БГ“ ЕООД, учредявайки право на ползване в полза на ответника Д. СП. Д., го е обременил с тежест в ущръб на останалите съделители, които не са давали съгласие за учредяване на право на ползване. Поддържа, че целта е била имотът да не бъде привлекателен за евентуалните наддавачи в публичната продан и да се намали цената му, за да може да бъде изкупен от ответниците. Твърди, че съделителят – ответник „А. Е.

БГ“ ЕООД е продал притежаваната от него собственост в нейната съвкупност от правомощия /владеене, ползване и разпореждане/, но преди да продаде имота е прехвърлил правото на ползване върху 1/3 ид. ч. от имота, като по този начин са били налице две разпоредителни сделки по отношение на един и същи имот. Поддържа също така, че след придобиването на имота въззивницата – ищца е загубила и 1/3 от наемната цена на отдадения под наем неин собствен имот. На следващо място, поддържа, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице противоречие с добрите нрави със сключването на процесния нотариален акт. Твърди, че чрез учреденото право на ползване след изнасяне на имота на публична продан ответникът „А. Е. БГ“ ЕООД е действал недобросъвестно и в ущръб на останалите съделители и на въззивницата – ищца.

Твърди, че ощетяването на интересите на въззивницата – ищца се изразявало в получаване на 2/3 от наема на собствения й имот, а на съделителите в публичната продан – с намаляване на цената на имота, обременявайки го с тежест. Поддържа, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице привидност на атакувания нотариален акт като съществен порок на учреденото право на ползване. Твърди, че е налице абсолютна симулация по отношение на ползването, тъй като не е осъществявал фактическо и правно ползване на имота, нито лично, нито чрез другиго. Твърди, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице невъзможен предмет като съществен порок на учреденото право на ползване, въпреки „невъзможността относно реалното изпълнение на договора.“ Поддържа, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице липса на основание като съществен порок на учреденото право на ползване. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ответникът Д. СП. Д. не цели и не може да ползва неопределена и необособена идеална част от имота, не е осъществявал фактическо и правно ползване на имота лично или чрез другиго, и не е получавал наем от наемателите. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да признае за нищожен договор за учредяване на право на ползване върху 1/3 ид. ч. от имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрена със заповед № РД – 18 – 739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район Лозенец, кв. Витоша, ул. Могилата, с площ от 656 кв. м., обективиран в нотариалния акт за учредяване на вещно право на ползване върху идеална част от недвижим имот № 110, том IV, рег. № 11662, дело № 610/16 г. на нотариус с рег. № 65 на НК.

Претендира разноски.

Въззиваемите страни - „А.Е. БГ“ ЕООД и Д. СП. Д. не са подали отговори на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание въззиваемият „А.Е. БГ“ 2

ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждване на обжалваното решение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Д. Г. К. твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. ******* съставляваща поземлен имот с пл. № 530 в кв. 120 по плана на гр. София, местността Витоша ВЕЦ – Симеоново, който е придобила на публична продан по изп. дело № 20168500403791 по описа на ЧСИ А.Б., с постановление за възлагане от 04.01.2018 г. Твърди, че платената продажна цена за имота е била разпределена между съсобствениците му, в т. ч. и с ответника „А. Е.БГ“ ЕООД. Поддържа, че след образуване на изп. дело № 20168500403791 по описа на ЧСИ А.Б. ответникът „А. Е. БГ“ ЕООД е учредил на 14.11.2016 г. в полза на другия ответник Д. СП.

Д. право на ползване върху своята идеална част от имота, предмет на публичната продан, за което ЧСИ А.Б. е вписал служебно възбрана. Твърди, че за процесния имот е имало сключен договор за наем от бившите собственици на имота за ползването му като автомобилен сервиз, като такъв договор за наем е бил сключен и от ищцата със същия наемател и за същото предназначение. Твърди, че при подписването на нотариалния акт другите съсобственици не са давали съгласие за учредяване на право на ползване върху идеалната част от имота на ответника „А. Е. БГ“ ЕООД, както и че имотът е отдаден под наем, а идеалната част, предмет на сделката, не може да се обособи като самостоятелен обект.

Поддържа, че ответниците са свързани лица по см. на § 1 на ДР на ТЗ, и са с един и същи адрес. Твърди, че атакуваният нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху идеална част от недвижим имот е с невъзможен предмет, тъй като е фактически невъзможно при сключване на сделката идеалната част реално да се обособи като самостоятелен обект съгласно чл. 202 ЗУТ /ТР № 3/14 г. на ОСГК на ВКС/. Поддържа, че атакуваният нотариален акт е сключен при липса на основание, тъй като ответникът Д. СП.

Д. не цели и не може да ползва неопределена и необособена идеална част от имот, който е отдаден под наем. Твърди, че атакуваният нотариален акт е привиден, тъй като от сключването му до датата на завеждане на исковата молба в съда ответникът Д. СП. Д. не ползва имота. Поддържа, че атакуваният нотариален акт е сключен при заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, като се цели осуетяване на законосъобразни действия на ЧСИ, нарушване на стабилитета на актове на ЧСИ и увреждане на правата на ищцата, което се явява забранена от закона цел и непозволен от закона правен резултат, който накърнява добрите нрави. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за нищожен договор за учредяване на право на ползване върху 1/3 ид. ч. от от имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район Лозенец, кв. Витоша, ул. Могилата, с площ от 656 кв. м., обективиран в нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху идеална част от недвижим имот № 110, том IV, рег. № 11662, дело 3

№ 610/16 г. на нотариус с рег. № 65 на НК, поради привидност на договора, невъзможен предмет, накърняване на добрите нрави, липса на основание и заобикаляне на закона.

Претендира разноски.

Ответниците - „А.Е. БГ“ ЕООД и Д. СП. Д. оспорват исковете като неоснователни.

Поддържат, че ищцата не е собственик на имота, тъй като постановлението за възлагане е порочно. Твърдят, че по отношение на процесния имот е налице съсобственост между „А.Е.

БГ“ ЕООД и ищцата. Молят за отхвърляне на исковете.

По делото не се спори между страните, че с влязло в сила решение № 57 – II от 07.03.2016 г., постановено по гр. д. № 45815/14 г. по описа на СРС, 57 състав, е допусната да бъде извършена съдебна делба между „А.Е. БГ“ ЕООД, В.Г..С. и Р.С. Я. на следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 610,00 кв. м., находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. ******* съставляващ поземлен имот с пл. № 530 в кв. 120 по плана на гр.

София, местността Витоша ВЕЦ – София, при съседи по документ за собственост: път, път, бетонов възел и К..С., при граници по скица: улица, ПИ пл. № 1749, ПИ пл. № 1144 и ПИ пл.

№ 528, при квоти: „А.Е. БГ“ ЕООД – 1/3 ид. ч., В.Г..С. – 1/3 ид. ч. и Р.С. Я. – 1/3 ид. ч.

По делото не се спори между страните, че с влязло в сила решение №

16983/26.10.2016 г., постановено по гр. д. № 45815/14 г. по описа на СРС, 57 състав, описаният по – горе недвижим имот е изнесен на публична продан, като паричната сума, получена от проданта, е следвало да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им: за „А.Е. БГ“ ЕООД – 1/3 ид. ч., за В.Г..С. – 1/3 ид. ч. и за Р.С. Я. – 1/3 ид. ч.

От представения като доказателство по делото нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху идеална част от недвижим имот № 110, том IV, рег. № 11662, дело № 610/16 г. на нотариус с рег. № 65 на НК, вписан в СВ на 14.11.2016 г., се установява, че на 14.11.2016 г. „А.Е. БГ“ ЕООД е учредил в полза на Д. СП. Д. вещно право на ползване върху собствената му 1/3 ид. ч. от процесния имот за срок от 10 години за сумата от 5000 лв.

С влязло в сила на 09.03.2018 г. постановление за възлагане на недвижим имот от 04.01.2018 г. по изп. дело № 20168500403791 по описа на ЧСИ А.Б. процесният имот, изнесен на публична продан, е бил възложен на купувача Д. Г. К. за сумата от 59 000 лв.

По делото не се спори между страните, а и от служебно изисканите справки от НБДН се установява, че ответникът Д. СП. Д. е баща на децата Д.Д.Б. и К.ДБ., а майка им е Т.Г.К.

– управител и едноличен собственик на капитала на „А.Е. БГ“ ЕООД.

Видно от договор за наем от 04.11.2016 г., сключен между В.Г..С. и Р.С. Я., като наемодатели, и „К.А.С.“ ЕООД, като наемател, наемодателят се е задължи да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване собствения си УПИ, находящ се в гр. София, ул. „*********3, срещу което наемателят се е задължил да плаща уговорената наемна цена.

Договорът за наем е сключен за срок от една година.

Видно от договор за наем от 01.10.2018 г., сключен между Д. Г. К., като наемодател, и „К.А.С.“ ЕООД, като наемател, наемодателят е предоставил на наемателя за временно и 4 възмездно ползване част от недвижим имот, а именно – 2/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с обща площ от 656 кв. м., находящ се в гр. София, район Лозенец, кв. Витоша, ул. Могилата, като срещу ползването на имота наемателят се е задължил да плаща уговорената месечна наемна цена. Договорът за наем е сключен за срок от една година.

От скицата на поземлен имот № 15 – 611967/27.08.2018 г., издадена от СГКК, на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД – 18 – 739/21.11.2017 г. на изп. директор на АГКК, за който няма издадена заповед за изменение в КККР, е видно, че адресът на поземления имот е гр. София, район Лозенец, кв.