Решение № 252 от 29.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Сливен, 29.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Белла В. Стоименова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело № 20242230104329 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Й. С. С. от **** срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване на нищожността на сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, евентуално за нищожност на клауза от договора, въз основа на която е сключен договор за поръчителство.

Ищцата твърди, че на 19.08.2021 г. сключила с ответника Договор потребителски кредит № ****, по силата на който усвоила главница в размер на 1200,00 лв. Срокът на договора бил 12 месеца при ГПР от 49,66 %. В чл. 5 от договора било уговорено кредитополучателката да сключи договор за поръчителство с Ferratum Bank, по който ищцата дължала възнаграждение в размер на 600,00 лв. Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез Договор за поръчителство в размер на 600,00 лева, не е включена в ГПР.

В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49,66 %, но поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията 1 между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Ищцата изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. В условията на евентуалност ищцата счита, че клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за поръчителство, е нищожна като неравноправна на основание 143 ЗЗП и нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК.

На изложените основания ищцата моли да бъде признато за установено, че Договор № ****/19.08.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК. В условията на евентуалност, моли да се приеме за установено, че клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за поръчителство, е нищожна. Ищцата моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК. Описва, че съгласно чл. 5 от договора ищцата доброволно е поела задължение да предостави обезпечение чрез сключване на поръчителство с лице, одобрено от ответника. Излага подробни съображения по отношение действителността на клаузата за предоставяне на обезпечение, като изтъква, че същата не е заблуждаваща, а е индивидуално уговорена и е резултат от свободата на договаряне, като акцентира, че ответното дружество и поръчителят Мултитюд Банк (Малта) са отделни и несвързани икономически субекти. Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи 2 и да присъди направените по делото разноски. Уточнява, че посоченото гарантиращо дружество е Ferratum bank PLC /до 30.09.2022 г./, след тази дата дружеството е с промененa фирма – Multitude Bank PLC /Мултитюд Банк/.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ищцата Й. С. С. е сключен Договор № **** от 19.08.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1200,00 лв.

Уговорено е, че срокът на договора е 12 месеца, при лихвен процент по заема 0,00 %. ГПР е посочен като 49,66 %, а общата дължима сума по договора възлиза на 1476 лв.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank, което ответното дружество не спори, че е предоставено възмездно на ищцата срещу възнаграждение в размер на 600,00 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор № **** от 19.08.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между ищцата Й. С. С., ЕГН ********** и ответното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, евентуално за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора, въз основа на която е сключен договор за поръчителство.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за паричен кредит, по който ищцата е усвоила сумата от 1200,00 лв.

3

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая с договора за предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя, но не е посочено обаче дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.

Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, 4 включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на преговорите по сключване на договора.

Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на кредитополучателя, е определен на 49,66 %, значително ще надхвърли законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.

С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск за обявяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от Договор № ****/19.08.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за 5 поръчителство.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в общ размер на 2077,00 лв., от които 77,00 лв. - заплатена държавна такса и 2000,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие и фактура от 04.03.2025 г. Липсва направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, поради което и съдът го присъжда изцяло.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА з а НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, като кредитор, и Й. С. С., ЕГН **********, като кредитополучател, Договор № ****/19.08.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **** ДА

ЗАПЛАТИ н а Й. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 2077,00 лв. /две хиляди седемдесет и седем лева/, представляваща разноски по делото.

Препис от решението да се връчи на страните.