Решение № 3739 от 25.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3739 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20241100502962 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Подадена е жалба от длъжника Столична община, против разпореждане от 01.02.2024г. на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, по изп. дело № 20248380400133, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за намаляване на възложените му с покана за доброволно изпълнение разноски от 480лв. за адвокатско възнаграждение на взискателя, както и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство и извършените от процесуалния представител на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване на делото пред съдебния изпълнител. Твърди, че задължението било погасено в срока за доброволно изпълнение, което предполагало липсата на необходимост от осъществяване на последващи действия по водене на делото, каквито и не били извършвани от взискателя. Моли съда да намали адвокатския хонорар до сумата от 200лв., дължима за образуване на изпълнителното дело, като по отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ поддържа, че същата била незаконосъобразно изчислена като липсвала обосновка как тя е формирана и защо съдебният изпълнител е отказал намаляването й. Претендира разноски.

Взискателят „Е.К.“ ЕООД счита жалбата за неоснователна, тъй като размерът на уговореното и платено възнаграждение с ДДС бил в рамките на законоустановения минимум съгласно Наредба № 1/2004г., за образуване на изпълнително дело, посочване на способ за принудително събиране на вземането и представителство в изпълнителното производство.

1

В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, а по същество за неоснователност на жалбата, тъй като претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не би могло да бъде намалявано под установените в Наредба № 1/2004г. размери. Заплатеното възнаграждение се включвало в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Производството по изп.д. № 20248380400133 на ЧСИ М.Б. е образувано по молба от 11.01.2024г. на „Е.К.“ ЕООД, чрез упълномощен адв.М.С.-САК, въз основа изпълнителен лист от 05.12.2023 г., издаден по а.н.д. № 10912/2023г. по описа на СРС, НО, 116 състав, с който Столична община е осъдена да заплати на взискателя сумата от 480лв., представляваща разноски в производството. Към молбата е представено адвокатско пълномощно, както и фактура от 20.10.2023г. за заплащане в полза на адвоката на сумата от 480лв. с ДДС за представителство на взискателя по изпълнително дело срещу Столична община.

На 16.01.2024г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, като с нея е поканен в двуседмичен срок да заплати вземането по изпълнителния лист, разноски за адвокат на взискателя от 480 лв., такса по т. 29 от ТТРЗЧСИ от 48 лв. и пропорционална такса по т. 26 от ТРРЗЧСИ от 115.20 лв.

В срока за доброволно изпълнение (на 26.01.2024 г.) длъжникът наредил от банковата си сметка в посочената в поканата сметка на съдебния изпълнител сумата от 1123.20лв., покриваща изцяло задълженията му по изпълнителното дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл.7, ал.2, т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000лв. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200 лв. съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

В молбата за образуване е посочено налагането на запор върху вземанията на длъжника в търговски банки. Доколкото обаче това действие е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то същото не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство, а следва да се счита като единствено такова. От данните по делото е видно, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил задължението си.

Предвид това съдът намира, че в случая дължимата сума не е била събрана принудително. Други изпълнителни способи не са били предприемани и доколкото с плащането е погасено цялото задължение, освен възнаграждението от 200лв. за образуване на изпълнителното дело, в полза на взискателя не се следва такова и по чл.

10, ал. 1, т. 2 от наредбата.

2

Жалбата в частта, касаеща начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, посочена в поканата за доброволно изпълнение, също е основателна. Тази такса е определена на 115.20 лв. въз основа сбора от вземането по изпълнителния лист от 480 лв. и разноските на взискателя за платено адвокатско възнаграждение от 480 лв.

База за определяне и начисление на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е паричното вземане по изпълнителния лист, но не и разноските по изпълнението или други разноски в полза на ЧСИ. Включването и на разноските би довело до нови разноски за длъжника, което е недопустимо. При съобразяване на материалния интерес от 480 лв. (вземането по изпълнителния лист) дължимата пропорционална такса възлиза на сумата от 57.60 лв. с ДДС.

По изложените аргументи обжалваното постановление на съдебния изпълнител за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали до сумата 200 лв., дължима за действията по образуване на изпълнителното производство, а пропорционалната такса се намали до сумата от 57.60 лв. с ДДС.

Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Столична община, гр. София, ул. Московска № 33, разпореждане от 01.02.2024 г. на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, по изп. дело № 20248380400133, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и таксаа по т. 26 от ТТРЗЧСИ, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА разноските на взискателя „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със съдебен адрес гр. София, бул.****, офис 2, за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп. дело № 20248380400133 на сумата от 200лв., както и определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата 57.60лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3