Присъда № 61 от 28.09.2021, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 61 от 28.09.2021г., постановена по НОХД № 1141/21г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти н.с.

Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия В. М. Х. от ** /понастоящем в **/ с ЕГН: ********** за това, че на 18.09.2020 г. в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у В. АЛ. Л. от гр. Плевен заблуждение - че след като му предостави сумата от 1264.60 лева, ще занесе същата на служител при **, който ще оправи документите с които да бъде увеличена получаваната от него пенсия в размер на 800.00 лева, и с това му причинил имотна вреда в размер на 1200.00 лева - престъпление по чл. 211, предложение III-то вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”А” и б. ”Б” НК.

До даване ход на разпоредително заседание по делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от П. ИГН. Л. от гр. Плевен, ЕГН:

********** /наследник на пострадалото лице – В. АЛ. Л., починал на **/ против подсъдимия В. М. Х. за сумата от 1200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Представителят на РП – Плевен поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия Л. обвинение за извършено престъпление по чл. 211, предл. 3-то вр. с чл. 209, ал. І вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства, които изцяло съответстват с направеното от подсъдимия самопризнание. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината обстоятелства, което следва да бъде редуцирано с 1/3 съобразно правилото, установено в чл. 58а от НК.

Гражданският ищец – П.Л. поддържа предявеният граждански иск и моли същият да бъде уважен в претендирания размер.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия В. М. Х. – адв. С. Н. от ПлАК моли съда да признае подзащитния му за виновен, като му определи и наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер, тъй като счита, че същото ще способства за постигане целите на наказанието.

Подсъдимият В. М. Х. реализира правата си, произтичащи от разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Същият се призна за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния 1 акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Поддържа изразеното от назначения му служебен защитник становище. При осигуреното му от съда право на последна дума изразява желание да възстанови сумата.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият В. М. Х. е роден на ***, живее в **, понастоящем в **, *, български гражданин, със средно образование, не работи, женен, осъждан, ЕГН: **********.

С Определение постановено по НОХД № 1024/2018г. по описа на Районен съд - гр.Кърджали / в сила от 09.10.2018г./ е одобрено споразумение, с което подсъдимият В.Х. се е признал за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл.211 предложение Ill-то вр. с чл.210 ал.1 т.1 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ от НК, като му е определено и наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Така определеното иналожено наказание е било изтърпяно от подсъдимия на 05.02.2019 година.

С Определение, постановено по НОХД № 1264/2011 г. по описа на Районен съд - гр.Стара Загора /в сила от 23.08.2011г./ е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият В.Х. се е признал за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл.211 предложение Ill-то вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ от НК, като муе определено и наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Наказанието е било изтърпяно от подсъдимия на 05.01.2016 година.

Подсъдимият В.Х. не упражнявал трудова дейност, като необходимите си средства за препитание набавял посредством системно извършване на престъпления по Глава V-та,раздел IV-ти от НК.

Свидетелят * Л. /починал на 21.12.2020 година обитавал недвижим жилищен имот съвместно със съпругата си – П. ИГН. Л. /конституирана в качеството на граждански ищец в настоящото производство/, находящ се в гр.Плевен. Посоченият свидетел бил пенсионер.

На 18.09.2020г. подсъдимият В.Х. с цел да набави за себе си парични средства посредством извършването на измамливи действия, посетил гр.Плевен в компанията на неустановено по делото лице. Същият ден свидетелят * Л. посетил търговски обект, където закупил необходимия му хранителен продукт и се насочил към дома си. Подсъдимият В.Х. забелязал 2 свидетеля и решил да го въведе в заблуждение относно това, че ще му окаже съдействие да му бъде увеличен размера на получаваната пенсия. В изпълнение на намерението си се приближил към свидетеля Л. и го запитал:

„колко пари взимаш пенсия?“. Свидетелят му отвърнал, че размера на пенсията му е нисък, а именно „около 350-360 лева“. Подсъдимият също така запитал свидетеля дали иска да му бъде увеличена пенсията и че ако желае е необходимо „да му донесе сумата от 1264.60 лева, котто ще занесат при една жена в **, която ще оправи документите и за срок от три години след това ще получава пенсия в размер на 800 лева“. Свидетелят * Л. приел така отправеното му „предложение“ и отишъл в дома си, където споделил със своята съпруга - П.Л. за предложението на подсъдимия. Независимо от твърдото и несъгласие, свидетелят Л. взел от семейните спестявания сумата от 1200,00 лева, напуснал жилището си и отишъл там, където го очаквал подсъдимият. Двамата заедно пешком се насочили към мястото за среща с „познатата“ на подсъдимия. По време на придвижването им последният провел разговор по телефона, като заявил на свидетеля Л., че разговаря с „касиера на **, който ще го заведе при директора на **“. Подсъдимият В.Х. поискал носената от свидетеля сума в размер на 1200,00 лева „за да ги занесе на жената, която ще го заведе при директора на **“. С оглед на всички тези измамливи действия извършени от страна на подсъдимия у свидетеля * Л. се формирала неправилна представа относно това, че В.Х. ще занесе паричната сума и ще я предостави на лице, което да предприеме и извърши действия по повод увеличаване на размера на получаваната от него пенсия. Поради това и с оглед на формираната неправилна представа у него, свидетелят се разпоредил с намиращите се в него парични средства в размер на 1200,00 лева, като ги предоставил на подсъдимия, който взел парите в себе си и заявил на * Л.,че ще трябва да изчака жената,“която ще го заведе при директора на **“, след което тръгнал от мястото където се намирал свидетеля и в последствие с автомобил напуснал територията на гр.Плевен.

След изминаването на известен период от време и неявяването на „жената и подсъдимия“, свидетелят Л. се завърнал в дома си, а след това уведомил и органите на полицията. Свидетелят ** - н** бил уведомен за извършеното престъпление, като на база получена информация за начина на извършването на измамата по схемата увеличаване на пенсия и след съпоставянето на снимков и видео материал получил потвърждение, че извършител на същата е подсъдимият В.Х.. След запознаването от страна на свидетеля * и ** - ** с видеозапис от камера за видео наблюдение било установено, че пострадалото лице е придружавано от друго лице, което по ръст, коса, олисяване, корем,п анталон и стойка прилича на подсъдимия Х..

По повод горното било образувано и проведено бързо досъдебно производство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

3

Горната фактическа обстановка се подкрепя от направеното от подсъдимият самопризнание, което изцяло кореспондира със събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, приобщен към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 372, ал. ІV от НПК, а именно: протокол за разпит на свидетеля В. АЛ. Л., протокол за разпит на свидетеля ** *, протокол за доброволно предаване от 29.09.2020г., справка за съдимост от 19.02.2021г., издадена от БС при Районен съд – Исперих, Удостоверение за наследници №**., издадено от Община-Плевен.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Авторството и механизмът на деянието, съдът намери за доказани, съпоставяйки самопризнанията на подсъдимия с другите доказателства по делото–основно показанията на свидетеля В. АЛ. Л..

От обективна страна подсъдимият В. М. Х. е нарушил обществените отношения, гарантиращи правото на лична собственост на гражданите.

Същият като извършител на 18.09.2020 г. в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у В. АЛ.

Л. от гр. Плевен заблуждение - че след като му предостави сумата от 1264.60 лева, ще занесе същата на служител при ** който ще оправи документите с които да бъде увеличена получаваната от него пенсия в размер на 800.00 лева, и с това му причинил имотна вреда в размер на 1200.00 лева - престъпление по чл. 211, предложение III-то вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”А” и б.

”Б” НК.

Налице е квалифициращият признак „опасен рецидив“ по смисъла на чл.

29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, тъй като подсъдимият е извършил деянието на 18.09.2020 година, след като е бил осъждан: 1. С Определение, постановено по НОХД № 1024/2018г. по описа на Районен съд - гр.Кърджали / в сила от 09.10.2018г./, за одобряване на споразумение, с което подсъдимият В.Х. се е признал за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл.211 предложение Ill-то вр. с чл.210 ал.1 т.1 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ от НК, като му е определено и наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим /изтърпяно на 05.02.2019 година/ и 2. С Определение, постановено по НОХД № 1264/2011 г. по описа на Районен съд - гр.Стара Загора /в сила от 23.08.2011г./ за одобряване на споразумение, с което подсъдимият В.Х. се е признал за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл.211 предложение Ill-то вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ от НК, като му е определено и наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим /изтърпян на 05.01.2016 година/.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК от страна. Подсъдимият е съзнавал 4 обществено - опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено - опасните му последици и е целял те да настъпят.

Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения правов ред и стремежът на подсъдимия Х. за облагодетелстване по неправомерен начин.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Изхождайки от гореизложеното, съдът намери подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 211, предложение III-то вр. с чл. 209 ал.

1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”А” и б. ”Б” НК. Приложимата санкционна разпоредба предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал. ІІ от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимият следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 58а от НК. След като прецени обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай, обстоятелството, че съдебното производство е разгледано по реда на глава ХVІІ-ма от НПК, съдът намери, че на подсъдимия Х. следва да бъде определено и наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. І от НК вр. с чл. 54 от НК.

Като отегчаващите вината обстоятелства съдът отчете –високата степен на обществена опасност на деянието предвид зачестилите напоследък престъпни деяния от този вид, високият размер на причинената щета, предишните осъждане на подсъдимия /извън настоящата квалификация/, които не са оказали необходимото поправително и предупредително въздействие, както и преживените от пострадалия притеснения, шок и страдания, които въпреки че не са елемент от фактичския състав на престъплението разкриват непоколебимостта и дързостта на подсъдимия при осъществяване на изпълнителното деяние. Съдът, като единствено смекчаващото вината обстоятелство в настоящата хипотеза намери – оказаното съдействие в хода на проведеното досъдебно производство за разкриване на обективната истина по делото. Предвид изложеното съдът намери, че наказание лишаване от свобода в размер на пет години е адекватно на извършеното престъпление и би изпълнило целите на чл. 36 от НК. След редуциране на наказанието съобразно правилото на чл. 58а, ал. І от НК съдът наложи на подсъдимия Х. наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода. Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения е необходимо така определеното и наложено наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно и съобразно установеното в чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС правило постанови същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

Разпечатката съдържа 37 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1172ec88-92e5-4965-8249-0e6bb962f013