Решение № 233 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Д. С. С. като разгледа докладваното от Снежана Душкова Наказателно дело за възобновяване № 20231000600129 по описа за 2023 година Производството е образувано по реда на гл.33 от НПК, по искане от осъдения Е. Д. Й. чрез упълномощения му защитник а.ев за възобновяване на НОХД 278/2021 год. на РС-Благоевград и ВНОХД 374/2022 год. на Окръжен съд -Благоевград, в което са релевирани доводи по чл.348,ал.1,т.1 - 3 от НПК. Заявено е искане за възобновяване , отмяна на двата съдебни акта , както и алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането на посочените в него основания. Осъденото лице в лична защита, поддържа доводите на адв.В. и моли за отмяна на присъдата и решението на въззивната инстанция.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делата намира ,че предмет на искането е акт попадащ в категорията на визираните в чл.419, чл.422,ал.1,т.5 от НПК,същото е процесуално допустимо но разгледано по същество неоснователно.

Развитите от защитата доводи по релевираните основания не са нови, били са поставяни пред двете инстанции разгледали делата и са 1 получили правилно разрешение в изготвените мотиви. по довода за допуснати съществени процесуални нарушения:

Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон - основание по чл. 348, ал. 1 , т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК.

Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от първия съд. Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, БлОС е дал и своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни. Основното възражение в искането на осъдения е във връзка с твърдението, че липсват доказателства за авторството на деянието. Въпросът за доказаността на обвинението е била обсъдена и от двете инстанции, подробно са анализирани показанията на разпитаните свидетели, (като е конкретизирано в коя част са кредитирани), обсъдени са писмените доказателства, обсъдени са изготвените графологични експертизи. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от Й., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените гласни и писмени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му на инкриминираната дата. След като е установено по несъмнен начин, че осъденият е осъществил състава на вмененото с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това.

Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.

В изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. Освен, че не са допуснати нарушения от решаващите съдилища по оценка на доказателствената съвкупност, то правилният анализ на доказателствата и доказателствените източници, е обусловил вярно изясняване на значимата фактология и правилни правни изводи относно съставомерността на деянието. При извършената проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на Й..

По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни 2 съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба и точно е посочено защо са отхвърлени. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Не са налице и нарушения от категорията на съществените,касателно местоизвършване и по реда на чл.287 от НПК.

По довода за допуснато нарушение на закона:

И това посочено основание - по чл. 348, ал. 1 , т . 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че Е. Й. не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние.

При приетите за установени и от въззивния окръжен съд фактически положения, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение на осъденото лице, правилно е било квалифицирано по чл.308,ал.3,т.2,вр.ал.2,вр.ал.1 от НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние по чл. 308,ал.3,т.2 от НК. Въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на осъденото лице в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от приложените по делото доказателства подробно изброени в мотивите. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, изводите за виновността на осъдения и за правната квалификация, са напълно законосъобразни. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно обосновани изложените в мотивите на двете съдебни инстанции съображения, че осъденият е съставил неистински официален документ- удостоверение за наследници № 11/27.02.2014 год. на И. Г. М., на което е придаден вид, че е издадено от кметството на с.Жиленци, относно качествените характеристики на предлаганите и прообщ.Кюстендил и подписано от кмета на кметството –К. В. З., с цел да бъде използван (като в документа е пропуснат С. Г. Г.- наследник на наследодателя) с цел имотна облага /признаването на Ф. Г. И. за единствен собственик на недвижим имотнива от 5,600 дка, в местността „Грамаге“,имот 017092 по картата на с.Жиленци,ЕКАТТЕ 29386,община Кюстендил. Авторството на деянието е било доказано по безспорен и несъмнен начин. Бил е направен анализ на всички гласни доказателства, като от особено значение за доказването на обвинителната теза са и заключенията на изготвените графологични

3 експертизи, които са категорични,че проверяваният текст в удостоверението за наследници е изпълнен именно от Й..Тройната експертиза е установила безспорно, че и подписа върху печата на удостоверението е изпълнен от подсъдимия. И двете инстанции са приели, че изготвените заключения са ясни, правилни, точни, отговарящи на поставените въпроси, обсъдени са били всяко едно от заключенията и обстоятелствата, които чрез тях са били изяснени. От друга страна изводите в експертизите са били подкрепени и в корелация и със свидетелските показания, (кредитираните от съдилищата) и основно с показанията на св.Е. П. и Ф. И.. Квалификацията на експертите безспорно е била установена, както и липсват нарушения във връзка с начина на тяхното назначаване. Съдилищата подробно са обсъдили всички възражения на Й. и особено възражението във връзка с твърденията му за невъзможността да е извършител на престъплението, във връзка със здравословното му състояние по повод претърпяната от него травма вследствие ПТП и правилно са били отхвърлени, като неоснователни. В случая не може да се твърди, че не се касае за извършено престъпление.

Обосновано съдилищата са отчели несъстоятелността на тази теза и правилно са посочили, че е било извършено престъпление субсумиращо се по чл.308,ал.3,т.2 от НК. От субективна страна престъплението е било извършено при пряк умисъл, деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието,предвиждал е настъпване на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния окръжен съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.

По наказанието:

Индивидуализацията е съобразена с законоустановените правила в нормата на чл.54 от НК, както и с визираните в чл.36 от НК цели. Размерът на наложеното наказание е убедително мотивиран от съдилищата по същество. Няма нарушение на правилата за индивидуализация и същото не е завишено. Всички релевантни обстоятелства са били обсъдени и прецизно посочени. Всички установени по делото обстоятелства за личността на подсъдимия и за обществената опасност на деянието са обсъдени и правилно оценени. При преценка на тези обстоятелства обществената опасност на деянието, не е изолирана от тази на дееца, като е обсъдена проекцията на личността му върху самото престъпление, изхождайки от специфичните му особености, във връзка и с начина му на извършване, при което са формирани по този начин верни и съответни на установените фактически обстоятелства изводи за личната обществена опасност на неговия извършител. Всички доказани и приети по делото обстоятелства, относно реализацията на самото престъпление, не са разгледани изолирано от обществената опасност на дееца и само в аспекта на обществената опасност на деянието, като същото е определено в справедлив 4 размер. Гореизложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения.

По изложените съображения Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Д. Й. за възобновяване на НОХД 278/2021 год. на РС-Благоевград и ВНОХД 374/2022 год. на Окръжен съд- Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5