Решение № 2626 от 12.12.2019, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№2626 гр. Пловдив, 12 декември 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2880 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс

(АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за водите (ЗВ).

“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Г.Г.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №252 от 23.08.2019г., издаден от изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район (БДУВИБР), гр. Пловдив, при Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с който на дружеството жалбоподател е установена такса за водовземане от подземни води по Разрешително за водоползване №301125 от 11.11.2005г., издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, за периода 01.01.2018г.

– 31.12.2018г., в размер от 21 650,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 1 136,72 лв.

Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност. Алтернативно се поддържа искане за изменение на акта, както и присъждане на направените по делото разноски. Изрично в жалбата се посочва, че “в

АУПДВ е посочен като Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломерски район“ лицето М.И.М., което е в противоречие с името на действащия директор“.

Ответникът- директор на

БДУВИБР- Пловдив, чрез юрисконсулт Н.Г.- пълномощник (лист 70а, 84), изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки с Вх.№20294 от 07.11.2019г. (листи 92-97) с подробно изложени съображения в тази връзка.

Окръжна прокуратура-

Пловдив, чрез прокурор Иван Спиров, изразява становище за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Оспореният АУПДВ (листи 8-12,

32-36, 66-70) е съобщен и предявен на жалбоподателя като приложение към нарочно писмо с Изх.№ПО-02-679(2) от 04.09.2019г. (лист 13, 31, 65), получено на 04.09.2019г., според поставения Вх.№24-00-6153 в деловодството на жалбоподателя върху посоченото писмо. От своя страна, жалбата (листи 4-7) е подадена чрез ответника на 12.09.2019г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените.

На жалбоподателя е издадено Разрешително за водоползване №301125 от 11.11.2005г. (листи 14-17, 49-51) за ползване на подземен воден обект, представляващ Кватернерен водоносен хоризонт, чрез водовземни съоръжения- два броя шахтови кладенци-

ШК-1 и ШК-2, от ПС (помпена станция) “Перущица-2“, разположени на територията на имот №000201, собственост на МОСВ, местност “Малкочев камък“, в землището на гр. Перущица, община Перущица, област Пловдив; с цел на водоползването- “питейно-битово водоснабдяване“ на гр. Перущица, област Пловдив; с разрешено водно количество- до 2 466,00 м3/денонощно; с лимит на ползваната вода- до 900 800,00 м3/год.; срок на действие на разрешителното от 11.11.2005г. до 11.11.2030г.; категория на водите- І-ва категория, съгласно чл.84 от Наредба №1 от 07.07.2000г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (Наредба №1/07.07.2000г., отм.).

Според условията на разрешителното, в срок до 1 месец от получаването му кладенците трябва да се оборудват с водомерни устройства за измерване на добитите водни количества. Да се уведоми БДУВИБР- Пловдив, отдел “Контрол“ за датата на монтиране на водомерните устройства. Да се поддържат в изправност водомерите за целия срок на действие на разрешителното. В случай, че се установи неизправност на водомер, се заплаща такса за водоползване на базата на пропускателната способност на водопроводното отклонение, на което е монтиран водомера, за периода на неизправност или ако този период не може да бъде установен- от последната проверка на БДУВИБР- Пловдив, до момента на възстановяване на изправността на водомера.

За правото на водоползване се заплаща такса по реда на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (Тарифа-2000г., отм.) за ползваните водни количества за “питейно-битови цели“, за “І-ва категория” подземни води, за периода на действие на тарифата- 11.11.2005г. – 31.12.2011г. Съответно, заплаща се такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2011г., отм.), за периода на действие на тарифата- 01.01.2012г. – 31.12.2016г.; както и такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2017г.) за времето след 01.01.2017г.

Процесното разрешително е изпратено на жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№ПВ-238 от 15.11.2005г.

(лист 48), като по делото не са ангажирани доказателства за датата на получаването му.

По делото обаче няма формиран спор между страните, че процесното разрешително е влязло в сила, нито пък са ангажирани доказателства за противното, поради което настоящият състав на съда приема за установено, че процесното разрешително за водоползване (всъщност за водовземане, съгласно разпоредбата на §120, т.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИДЗВ-2006г., ДВ, бр.65 от 11.08.2006г., в сила от 11.08.2006г.), с която е установено, че навсякъде в закона (ЗВ), думите “водоползване”, “водоползването” и “водоползванията” се заменят съответно с “водовземане”, “водовземането” и “водовземанията”) е влязло в сила.

По делото не са ангажирани доказателства, че през периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. са налични изправни водомерни съоръжения (водомери) на посочените в процесното разрешително шахтови кладенци, противно на направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя.

По делото е прието заверено копие на писмо с Вх.№КД-04-1237 от 28.01.2019г. (Изх.№24-00-537 от 28.01.2019г.) от управителя на дружеството жалбоподател (лист 39, 107), към което е приложено заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ (листи 39а-40, 107-108), според която декларация за периода 01.01.2018г.

– 31.12.2018г. е иззето количество вода за “питейно-битово водоснабдяване“ в общ обем от 81 125 543,00 м3, съгласно списък по водоизточници и разрешителни (листи 110-116, които всъщност се отнасят за 2017г.), за което общо количество иззета вода се дължи такса за водовземане от 0,02 лв./м3, съгласно чл.12 от Тарифа-2017г., или сумата от общо 1 622 510,86 лв. (81 125 543,00 м3 х 0,02 лв./м3).

Като приложение към писмо с Вх.№КД-04-1265(1) от 11.06.2019г. (Изх.№24-00-3378 от 11.06.2019г.) на управителя на дружеството жалбоподател (лист 42, 117) са представени коригирани списъци с водните количества (листи 43-47, 118-124). Според посочените (коригирани) списъци (лист 46, 123), по процесното разрешително са иззети от ПС “Перущица-2“ общо 1 082 500,00 м3 вода на обща стойност 21 650,00 лв. (1 082 500,00 м3 х

0,02 лв./м3).

На 19.06.2019г. е съставен Констативен протокол №ПВ3-137 (лист 41) от служител на БДУВИБР- Пловдив, според съдържанието на който протокол по процесното разрешително се дължи такса за водовземане, по декларирани от жалбоподателя данни за периода 01.01.2018г.

– 31.12.2018г., в общ размер от 21 650,00 лв. (1 082 500,00 м3 х 0,02 лв./м3).

На 09.07.2019г. е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№ПО-02-679 (лист 38) от директора на БДУВИБР- Пловдив, с която жалбоподателят се поканва да заплати незаплатена такса за водовземане по процесното разрешително за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер от 21 650,00 лв. и законните лихви върху посочената сума. На жалбоподателя се указва, че следва да изпълни задължението си в 7-дневен срок от получаване на поканата, като в случай на неизпълнение в указания срок ще бъде открито административно производство по издаване на АУПДВ. Според ПДИ, като приложение към същата на жалбоподателя се изпраща Констативен протокол №ПВ3-137/19.06.2019г.

А според поставения Вх.№24-00-4357 (лист 38), посочената ПДИ е получена от жалбоподателя на 10.07.2019г.

По делото не са ангажирани доказателства за направено заплащане на сумата от 21 650,00 лв. и дължимата лихва върху нея в указания 7-дневен срок, нито пък дори се твърди такова нещо от жалбоподателя.

Изготвено е Уведомление с Изх.№ПО-02-679(1) от 26.07.2019г. (лист 37) от директора на БДУВИБР- Пловдив, с което, на основание чл.26, ал.1 от АПК, се уведомява жалбоподателят, че започва процедура по принудително събиране на незаплатени в срок от жалбоподателя такси за водовземане от подземни води за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. по разрешително №301125 от 11.11.2005г. Посочва се, на основание чл.34 от АПК, че административният орган осигурява възможност за запознаване с преписката, изразяване на становище, представяне на искания и възражения. В случай, че в 3-дневен срок, считано от получаване на уведомлението, жалбоподателят не се яви, то ответникът ще се произнесе по преписката, като вземе предвид наличните доказателства. Според поставения Вх.№24-00-5045 (лист 37), посоченото уведомление е получено от жалбоподателя на 29.07.2019г.

На

23.08.2019г. К.И.- мл. експерт в Дирекция “АФДП“ (административни, финансови и правни дейности), според оспорения АУПДВ (лист 36), определя размер на законната лихва върху сумата от 21 650,00 лв., посредством уеббазиран лихвен калкулатор, за периода 16.02.2019г. – 23.08.2019г., от 1 136,72 лв. (лист 52), след което е издаден оспореният в настоящето производство АУПДВ.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с разпоредбата на чл.194б, ал.4 от ЗВ, според която норма, когато в декларацията по ал.1 се установят несъответствия с информацията по ал.3, които засягат основата и размера на определената такса, директорът на басейновата дирекция издава АУПДВ, с който се коригира декларацията; Актът се съобщава на задълженото лице. Както и в съответствие с изискването на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставящо издаването на АУПДВ от наличието на писмени доказателства, подробно изброени в 4 точки, между които и покана за доброволно изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ). Съответно, направеното възражение от страна на жалбоподателя в противен смисъл е неоснователно.

Според чл.194, ал.1, т.1, б.”б” от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води.

Според чл.194, ал.2 от

ЗВ, таксата по ал.1, т.1, буква “б“ се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл.117а (Наредба за нормите за водопотребление, неотносима към настоящия случай).

Според чл.194, ал.6 от

ЗВ, размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3, начинът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет, каквато в случая се явява посочената вече Тарифа-2017г.

Според разпоредбите на чл.194б от ЗВ, (1) Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на МОСВ. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите;

(2) Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари.

Според чл.11, ал.1 от

Тарифа-2017г. (приложима редакция), таксата за водовземане от подземни води се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем подземни води, в куб. м.