Решение № 77 от 28.06.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Плевен, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Търговско дело № 20234400900021 по описа за 2023 година С искова молба /ИМ/ от 15.09.2022 г. РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е сезиран от „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД-гр. Русе, с ЕИК: *** с иск срещу „ВИВАМЕД“ ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: *** с петитум: ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от 318 570 лв. като обезщетение за ползването на сеялка SUMO DD 6 G & F през периода от 29.06.2017 г. до 07.11.2017 г.

В ИМ се твърди, че по силата на договор за осигуряване на доставка и закупуване на оборудване №3528/16.06.2017 г. „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД се е задължило да прехвърли на „ВИВАМЕД“ ЕООД собствеността върху сеялка SUMO DD 6 G & F след окончателното плащане на цената , договорена в размер на 92 000 евро без ДДС.

Твърди се, че „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД е предало на „ВИВАМЕД“ ЕООД сеялката, съгласно приемо-предавателен протокол №926 от 29.06.2017 г. – без липсващи части, дефекти, несъответствия и забележки, т.е. в отлично техническо състояние, отговарящо на всички изисквания за нейното експлоатиране по предназначение.

Твърди се, че „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД е получило от „ВИВАМЕД“ ЕООД частичните плащания по чл. 3.4.1. и чл. 3.4.2. от договора в размер на 1 общо 89 968.18 лв. Твърди се, че поради неплащане на вноските по чл. 3.4.3 и чл.3.4.4 от страна на „ВИВАМЕД“ ЕООД, договора е прекратен, като на 07.11.2017 г. между страните е подписан приемо-предавателен протокол за връщането на сеялката.

Твърди се, че в периода от 29.06.2017 г. до 07.11.2017 г. „ВИВАМЕД“ ЕООД е засяло с процесната сеялка приблизително 1 938 хектара, равняващи се на около 19 380 декара. Сочи се, че към 10.08.2017 г. (когато е проведено обучение на представителите на „ВИВАМЕД“ ЕООД от „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД) записите на работна карта № 12087 са отчели 878 засети хектара, равняващи се на около 8 780 декара, а към 02.11.2017 г. (когато е съставен констативен протокол между страните) компютърът за управление ARTEMIS-контролна кутия, съставляваща неразделна съставна част от оборудването на машината, е отчел обща засята площ с процесната сеялка 2 816 хектара, равняващи се на 28 160 декара /28 160 – 8 780 = 19 380/.

Акцентира се върху признанието на ответника в т. I I от констативния протокол, съгласно което реално засятата от него с машината площ е 21 000 декара. Моли се да бъде отчетено, че в констативния протокол от 02.11.2017 г. е записано, че „засетите декари ще бъдат заплатени от „ВИВАМЕД“ ЕООД, съгласно договор за наем № 3701/13.09.2017 г., сключен между страните“, но такъв договор за наем никога не е сключван поради отказ от страна на „ВИВАМЕД“ ЕООД. Не е подписван и договор за закупуване на нова сеялка, в който да се преуредят отношенията между страните, респективно да се новират техните вземания по някакъв начин.

Ищецът „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД твърди, че поради посоченото прекратяване на договора е обеднял като не е получил остатъка от цената на сеялката в размер на 64 400 евро. Освен това за периода от 29.06.2017 г. до 07.11.2017 г. дружеството не е могло само да ползва машината или да я отдаде под наем на трето лице. От друга страна ответникът „ВИВАМЕД“ ЕООД безспорно се обогатил, тъй като е ползвал сеялката без заплащане.

Твърди се също, че с решение №260003 от 02.02.2022 г. по т.д. №392/2020 г. по описа на Русенски Окръжен съд е уважен иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД на „ВИВАМЕД“ ЕООД срещу „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД за връщане на сумата 89 961.18 лв., получена на отпаднало основание – прекратения договор №3528/16.06.2017 г.

Ищецът твърди, че видно от техническата спецификация, представляваща неразделна част от договора, процесната сеялка е 2 високотехнологична, защото извършва едновременно прорязване на почвата, сеитба, торене и валиране, без да е необходимо дисковане. Счита, че поради тези специфики на машината за нейното ползване се дължи наемна цена 15.17 лв. без ДДС на декар. Позовава се на експертната оценка на д-р И. К., според която обаче средната наемна цена в размер на 15.17 лв. без ДДС/дка е определена чрез прилагане на инвестиционния метод в обърната последователност.. Експертът е обосновал прилагането на този метод с липсата на пазарни аналози за отдаването под наем на сеялки като процесната. Ето защо при засети от „ВИВАМЕД“ ЕООД 21 000 дка по негово признание, „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД претендира заплащане на обезщетение в размер на 318 570 лв. /21 000 дка х 15.17 лв. = 318 570 лв./ за ползването на сеялката през периода от 29.06.2017 г. до 07.11.2017 г.

За разглеждане на така предявения иск РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е образувал т.д. №269/2022 г., но предвид съдържащото се в отговора на ответника възражение по чл.119, ал.4 във вр. с чл.108, ал.1 от ГПК, с определение №35 от 30.01.2023 г. е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, където е образувано като т.д. №21/2023 г.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Счита, че за да има ищецът основание да претендира съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД обезщетение за ползването на сеялката, трябва да е неин собственик както за процесния период, така и към датата на подаването на исковата молба – 15.09.2022 г.

Ответникът твърди, че договор №3528 от 16.06.2017 г. е прекратен, но не поради неизпълнение от негова страна, а с оглед взаимното съгласие на страните, отразено в анекс №1 от 13.09.2017 г. към договора. Твърди още, че на същата дата между „ПЛАИН И ВЕ“ЕООД като наемодател и „ВИВАМЕД“ЕООД като наемател е сключен договор за осигуряване на оборудване под наем №3701, с който доброволно са уредени ползването на сеялката през процесния период, както и начина на определяне на наемната цена.

Ответникът е направил и възражение за изтекла преди 15.09.2022 г. погасителна давност в два варианта:

-на 29.06.2022 г., предвид задължителните указания в т. 7 от ППВС № 1/1979 г., че в случаите на чл. 59, ал.1 ЗЗД погасителната давност за произтичащото от неоснователно обогатяване вземане започва да тече от деня 3 на получаване на престацията, в случая - от 29.06.2017 г.

-на 13.09.2022 г., ако се приеме, че 5-годишния давностен срок е започнал да тече от 13.09.2017 г., когато е прекратен по взаимно съгласие договор №3528/16.06.2017 г. и откогато се дължи връщане на размените по прекратения договор престации.

Ответникът е направил възражение за отсъствие на обективна възможност за реално използване на процесната сеялка, поради лошото и техническо състояние. Счита, че за да възникне процесното обогатяване, трябва да е обективно възможно да използва вещта по посочения от ищеца начин.

Твърди, че в приемо-предавателния протокол от 29.06.2017 г. е записано, че поради факта, че сеялката е демонстрационна, от страна на продавача „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД трябва да бъдат подменени всички дискове с нови усилени, както и гумите на сеялката.

Твърди се, че веднага след започване на експлоатацията на сеялката, тя дефектирала многократно, което наложило ищецът да извърши ремонти работи в гаранционния срок. Твърди, че едва на 10.08.2017 г. процесната сеялка е пусната в експлотация, след като са отстрани всички недостатъци и след като е извършено обучение на персонала на „ВИВАМЕД“ЕООД.

Твърди се, че процесната сеялка е предадена за ползване на „ВИВАМЕД“ЕООД след като с нея са обработени 878 хектара или 8 780 декара, съгласно работна карта №12087/10.08.2017 г.

Твърди се, че и след 10.08.2017 г. се е наложило да бъдат извършвани от ищеца ремонтни работи, съгласно работна карта № 12088 от 11.08.2017 г.

Ответникът намира, че ищецът е бил препятстван да ползва сеялката през процесния период не по причина държането без правно основание от негова страна, а поради лошото ѝ техническо състояние.

Твърди се в отговора, че от „ВИВАМЕД“ЕООД са обработени със сеялката само 216 хектара или 2160 декара. Така се е стигнало до прекратяването на договора по взаимно съгласие на страните, отразено в анекс №1 от 13.09.2017 г.

Твърди се, че от 13.09.2017 г. нататък сеялката не е ползвана по предназначение си от „ВИВАМЕД“ЕООД. Била постигната устна договорка тя да се съхранява в базата на „ВИВАМЕД“ЕООД, докато „ПЛАИН И 4

ВЕ“ЕООД я транспортира до базата си в гр.Русе.

Ответникът оспорва съдържанието на раздел II от констативен протокол от 02.11.2017 г. в частта му относно общо засятата площ с процесната сеялка - 2 816 хектара, както и в частта му относно реално засятите по преценка на агронома на „ВИВАМЕД“ЕООД декари - 21 000 дка.

Сочи, че там е записано още, че реално засятите дка подлежат на допълнително уточнение между страните. Твърди, че констативния протокол не е подписан от страна на неговия управител Г. И. Ц., нито от друго упълномощено лице, които има съответните права да подписва документи с подобно съдържание.

Ответникът намира, че претендираното обезщетение е определено едностранно без нужната обсновка. Акцентира върху обстоятелството, че продажната цена на сеялката е 179 936.36 лв., а претендираното обезщетение за ползване на сеялката е 318 570 лв. – близо два пъти повече от продажната цена. Моли да не бъде съобразявана представената от „ПЛАИН И ВЕ“ЕООД частна експертиза.

В ДИМ ищецът заявява, че намира правоизключващите възражения на ответника. за неоснователни

В допълнителния отговор ответникът оспорва съдържанието на работна карта №11963/03.07.2017 г. относно записаните работни часове на сеялката.

Заявява, че ще се ползва от договор №3701/13.09.2017 г.

В проекто-доклада съдът е приел, че предвид изложената в исковата молба фактическа обстановка, е сезиран с иск по чл.335, ал.3 от ТЗ – ищецътпродавач черпи права от развалянето на продажба на изплащане поради неизпълнение от ответника-купувач, като иска заплащане на обезщетение за ползването на вещта до момента на развалянето, респ. до момента на връщане на вещта.

В първото по делото о.с.з. на 18.09.2023 г. ищецът е депозирал молбауточнение, в която се твърди, че договор №3528 от 16.06.2017 г. не е развален, а прекратен с подписването на анекс №1 от 13.09.2017 г. към договора. Сочи се, че правната квалификация на предявения иск не е по чл.335, ал.3 от ТЗ, както е приел съда. Уточнява се още, че до предаването на сеялката на ответника и пускането в експлоатация на 03.07.2017 г., с нея са били обработени 3 660 дка, а не 8 780 дка. Твърди се, че към момента на връщането на сеялката на 07.11.2017 г. ответникът е обработил с нея 24 500 5 дка, а не 19 380 дка, като от тези 24 500 дка в периода от 29.06.2017 г. до 13.09.2017 г. /докато е действал договора/ са обработени 7 280 дка, а в периода от 14.09.2017 г. до 02.11.2017 г. /когато вече не е съществувало правоотношението/ – 17 220 дка.

В първото по делото о.с.з. на 18.09.2023 г. ответникът е заявил, че с молбата-уточнение ищецът е изменил изложената в ИМ фактическа обстановка, респ. и основанието на предявения иск. Допълнителна аргументация ответникът е изложил в молба от 25.09.2023 г., по която ищецът на свой ред е депозирал на 27.09.2023 г. становище. С определение №355 от 09.10.2023 г. съдът е предявил на страните нов проектодоклад, в който са отчетени направените фактически уточнения и е запазена правната квалификация на иска с тази разлика, че разпоредбата на чл.335, ал.3 от ТЗ се прилага по аналогия и във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД по конкретно посочени съображения.

В о.с.з. на 06.11.2023 г. по искане на ответника е внесена корекция в проектодоклада – като е добавено възражението му за изтекла погасителна давност, както е направено в отговора на ИМ – на стр.3, предпоследен абзац и така проектодоклада е обявен за окончателен без други възражения на страните.

След последното о.с.з., проведено на 03.06.2024 г. – на 14.06.2024 г. ищецът е представил писмена защита, в която моли да бъде уважен предявения иск като основателен и доказан. Счита за безспорно установено, че е предал сеялката на ответника в техническа изправност и че представените работни карти доказват нейното неправилно използване.

Признава, че техническата спецификация към договора сама по себе си не установява какви дейности може да извършва едновременно сеялката и представя с писмената защита Приложение №1 – подробно техническо описания на възможните дейности и операции, които са характерни за т.нар.