Решение № 100 от 25.06.2021, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Нова Загора , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20202220100829 по описа за 2020 година

Производството е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът в настоящото производство И.Г.Ю. с ЕГН **********, чрез пълномощника си Ц.Д. Т. от АК - Пловдив е депозирал на 23.10.2020 г. искова молба в Районен съд – Нова Загора срещу „МИКРО МЕТАЛ 73“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя И.Ж.И., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 11202.10 лв., заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2019 г.

В нея ищецът твърди, че на 18.08.2017 г. в качеството си на възложител сключил с ответното дружество договор за извършване на строителни и монтажни дейности.

Дружеството в качеството си на изпълнител се задължило да извърши всички строителномонтажни работи по обекта „Направа плътна ограда за УПИ 59.24 СКЛАДОВЕ ЗА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ И ОФИСИ в местност „БАШ ПАРА“ по КК на с.Войводиново, общ.Марица, съгласно количествено-стойностно сметка и съобразно зададен технически проект.

За посочените строително-монтажни работи ищецът се задължил да заплати на изпълнителя сумата от 38160 лв., като начина на плащане бил уговорен в чл.9 на договора: по банков път.

Посочва се, че изпълнителят не спазил уговорения срок от 45 работни дни и същия бил продължаван неколкократно от страните. Строително-монтажните работи не били качествени и недостатъците не били отстранени, въпреки предоставената от ищеца 1 възможност за това, като изпълнителят се дезинтересирал и така договорът бил прекратен по взаимно съгласие през месец май 2019 г.

Твърди се още, че по тази договореност възложителят заплатил при подписване на договора сума в размер от 10000 лв., преведени на същата дата по посочената в договора банкова сметка, на 12.09.2017 г. заплатил 5000 лв., на 10.10.2017 г. превел 1500 лв., на 13.10.2017 г. сума в размер от 1000 лв., на 19.10.2017 г. сума в размер от 3000 лв., на 31.10.2017 г. 3000 лв., през м. ноември заплатил сума от 4500 лв. лично на И.И. за заплащане труд на работници.

Сочи се, че за доказване на лошото и неточно изпълнение от страна на изпълнителя и размера на дължимото заплащане за извършените строително-монтажни работи по реда на чл.270 от ГПК било образувано ЧГД № 15171/ 2019 г. на Районен съд - Пловдив, като било прието като неоспорено заключението на вещото лице и от двете страни. Заключението установявало, че стойността на извършените от изпълнителя строително-монтажни работи за изграждане на оградни стени след приспадане на стойността на некачествено извършените строително-монтажни работи е в размер от 16797.90 лв. Като се имало предвид, че ищецът авансово бил заплатил на изпълнителя 28000 лв., то последният дължал връщане на част от авансово заплатената сума в размер от 11200.10 лв. на възложителя, която последният нямал правно основание да задържи.

Ответникът не желаел да признае и доброволно да се уредят отношенията между страните, което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на делото.

Ищецът моли съда да осъди ответното дружество, да му заплати сумата 11200.10 лв., заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 01.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

Претендира се и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу него иск, като го оспорва по основание и размер.

Разяснява се, че по договора имало изпълнени от ответника и приети от ищеца строителномонтажни работи, за изпълнението на които ищецът заплатил на ответника сумата от 23500 лв., която представлявала стойността на реално изпълнените и приети строително-монтажни работи, а не както твърдял ищецът сумата от 28000 лв., поради което ответника счита, че не дължи на ищеца връщане на каквато и да било сума. Всички получени суми били получени на правно основание, а именно – процесния договор от 18.08.2017 год., като срещу полученото възнаграждение ответникът изпълнил, а ищецът приел строително-монтажни работи на обекта.

Оспорва се твърдението, че по договора била заплатена сумата от 28000 лв,. като се 2 признава, че е заплатена сумата от 23500 лв. и се твърди, че сумата от 4500 лв., за която се твърди че била заплатена лично на И.И. през м. ноември 2017 г., е следвало да бъде заплатена също по банков път.

В тази връзка се посочва, че сключеният между страните договор от 18.08.2017 г. за изпълнение на строително-монтажни работи е на стойност по-голяма от 10000 лв., което означава, че съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 във вр. с т.2 от Закона за ограничаване плащанията в брой, всяко едно плащане /в това число и посоченото от ищеца плащане на 4500 лв./ е следвало да бъде извършено по банков път, както впрочем са извършвани всички плащания по договора.

Оспорва се твърдението че договора е бил прекратен по взаимно съгласие на страните през месец май 2019 г. Такова прекратяване нямало.

Ответникът твърди още, че сключеният между страните договор от 18.08.2017 г. за изпълнение на строително-монтажни работи продължавал да действа като по него освен изпълнената работа, посочена в приетата по ч.гр.д. № 15171/2019 г. на Районен съд Пловдив СТЕ в размер на 19651.20 лв., от страна на ответника във връзка с изпълнението на процесния договор били изпълнени в повече и следните СМР:

- 2 бр. багерсмени с голям багер /кофа 1 куб.м/, докаран до имота със специализиран транспорт и свален с кран, за разчистване на имота от високи дървета и храсти, като била разчистена ивица от 10 метра по цялата дължина на всяка една страна на оградата, на стойност от общо 1500 лв. /една багер смяна с придвижването до имота била 750 лв./. Това било необходимо, за да може да се извършват строително-монтажни работи по договора, както и за навлизане на другата тежка техника-миксери с бетон и бетон помпа за налИ.е на бетона;

- 2 бр. багерсмени с комбиниран багер /докаран до имота със специализиран транспорт и свален с кран/ за изкопаване на фундамента /основите/ на оградата в размер на 50 сантиметра по протежение на четирите страни на имота на стойност от общо 840 лв.;

- Събаряне и разчистване на терена от стара монолитна постройка, находяща се в имота преди започване на строително-монтажни работи на стойност 420 лв.;

- 1 бр. багерсмяна с малък багер за подравняване на терена след изпълнението на горепосочените строително-монтажни работи и направа на варник за полагане на вар на стойност 420 лв.;

- За направа на кофраж, полагане на армировка и доставка и полагане на бетон с миксер на 30 л.м. бетонен фундамент на оградата на имота от т.2 до т.3 от заключението на вещото лице, на стойност от общо 2100 лв., от които за материали - доставка до обекта на 15 куб.м бетон марка В15 на стойност общо 1245 лв., арматура общо 300 кг на стойност 360 лв. и труд за изработка на кофраж с кофражни дъски и валки за подпори и връзване и полагане на 3 арматурата /пръчки и бигли/ във фундамента 495 лв.;

- Преместване и монтаж на метален гараж общо 500 лв.;

- Разтоварване и монтаж на бетонен гараж общо 850 лв.;

- Задържан от възложителя и останал в имота материал, както следва: Кофражни дъски 8 куб.м х 300лв. за куб.м. или общо 2400 лв.;

Валки 46 бр. х 4 л.м х 5 лв. за брой или общо 230 лв.;

2 бр. ръчни колички, 2бр.кирки, 1 бр. боен чук /10 кг./ и 8 бр. лопати общо 300 лв.;

Счита, че поради това по договора ищецът му дължи заплащане на така посочените и реално извършени на място строително-монтажни работи /труд и материал/, както и задържан от възложителя и останал в имота материал, на обща стойност от 9460 лв., за които ищецът до настоящия момент не споменавал в исковата молба.

Вземайки предвид признатите от ищеца в исковата молба извършени строително-монтажни работи на стойност от 19651.20 лв., от една страна, и от друга страна, отчитайки посочените в отговора допълнителни извършени от ответника и непосочени до настоящия момент от ищеца строително-монтажни работи, ставало ясно, че всички извършени по договора строително-монтажни работи били на обща стойност 29111.20 лв.

Това показвало, че ищецът реално бил платил на ответника извършени от последния строително-монтажни работи по цитирания договор, т.е. посочените суми били платени на ответника на основание сключения между страните договор за изпълнение на строителномонтажни работи от 18.08.2017 г. или сумите, получени от ответника били такива получени от него на валидно правно основание и представляващи дължимото му се възнаграждение за извършени и приети строително-монтажни работи по договор за изпълнение на строителномонтажни работи № 2211161632 от 18.08.2017 г., поради което следвало да се приеме, че ответникът не дължи връщане на суми на ищеца.

Отправя доказателствени искания към съда да остави без уважение искането на ищеца за допускане на свидетел за установяване на частично плащане по договора в размер на 4500 лв., тъй като било неоснователно, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК не допускала свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. Тъй като ищеца твърдял това плащане да е част от плащанията по посочения в исковата молба и отговора договор, който обаче бил на стойност по-голяма от 5000 лв., се противопоставя на основание чл.164, ал.2 от ГПК за допускането на такъв свидетел.

Разяснява, че това е така, тъй като се иска със свидетел да се установяват плащанията по договор на стойност по-голяма от 5000 лв.;

Моли да бъде допусната СТЕ, вещото лице по която, след като се запознае с приложените по делото доказателства и направи оглед на място на процесния имот, в който са извършени 4 строително-монтажни работи, да даде отговор на въпроса: Извършени ли са посочените в настоящия отговор на исковата молба строително-монтажни работи и каква е тяхната стойност.

Моли да бъдат допуснат и двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, изложени в отговора, а именно кога и какви видове строително-монтажни работи са извършени от ответника въз основа на сключения между страните договор.

Моли да бъдат приети като доказателство 5 броя снимки.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адв.Т. поддържа предявения иск и прави изменение на обстоятелствената част на исковата молба, която касае произнасяне на ищеца, че сумата от 4500 лв. била дадена на ръка, а в крайна сметка, след проучване, той представил с фактури и разписки за материали за извършване на строителномонтажни работи, тъй като изпълнителят бил изоставил в този момент обекта, без работници и без материали в края на март, началото на април.

Посочва, че след проведени разговори, изпълнителят окончателно отказал да се яви в обекта и да извърши възложените строително-монтажни работи и до началото на май месец, когато двамата и възложителя и изпълнителя стигат до извода, че не се нуждаят от този договор.

Твърди, че ищецът дал доста голяма сума в аванс за изпълнителя. Поискал част от тази сума да бъде върната, но уви не била върната. Представя тези разписки и моли съда да ги приеме като доказателства по делото. Разяснява, че били закупени лично от ищеца и срещу тези пари бил закупен този материал, който възложителят ползвал за довършване на оградата, както и че парите са платени по този начин, чрез закупуване на материали, а по договора, изпълнителя се е задължил със свои собствени средства и материали да изгради оградата.

Сочи, че по договора, изпълнителя бил длъжен да закупува материали.

По отношение на подадения отговор, оспорва всички изложени обстоятелства и допускането на двама свидетели. Визира чл.5 от договора в който било посочено, че за извършването на допълнителни дейности, следва да подпишат писмен договор, което води до недопустимост на гласни доказателства. Счита, че тези свидетели не следва да се допускат и оспорва изложеното в отговора на исковата молба за извършени строително-монтажни работи, без уговорка между страните. Такава няма, като твърди, че са извършени от ищеца - той наел работници, той им плащал.