Решение № 52 от 03.04.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Поморие, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100758 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от В. К. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.М. М., против „Стик-кредит” АД гр.Шумен, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата по чл.29, ал.1 от договор за кредит от 25.07.2023 г., сключен между страните, с която е уговорена неустойка в размер 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното от страните обезпечение, като противоречаща на добрите нрави и на закона, като сключена в нарушение на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, е подал отговор на исковата молба, с който предявената претенция е оспорена като неоснователна.

Ответникът е предявил и съдът е приел за разглеждане насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 400 лв., представляваща оставаща главница по процесния договор за кредит, както и сумата от 19.72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, в размер на законната лихва върху същата за периода от 24.08.2023 г., до 05.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния иск – 11.01.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът също претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ищецът и ответник по насрещния е подал отговор на насрещната искова молба, с която насрещният иск е оспорен като допустим, но 1 неоснователен и недоказан, като такъв моли съдът да го отхвърли изцяло.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представляват, редовно призован, пълномощникът му депозира писмено становище, с което поддържа заявените искания, оспорвания и възражения.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от пълномощник адвокат, който поддържа заявеното с отговора становище и предявената насрещна претенция.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 25.07.2023 г., между ответника „Стик-кредит” АД, като кредитор и ищеца В. К. К., като потребител, е сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 976189, със срок на действие дванадесет месеца, при максимално разрешен лимит по кредитната линия в размер 400 лв., която сума е усвоена от ищеца, видно от представения по делото препис от разписка за плащане от 25.07.2023 г.

Съгласно договора и представения погасителен план към него, годишният лихвен процент по кредита е 0 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 42,58 %.

По силата на чл.19 от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от подписване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора или да предостави банкова гаранция със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска, като третото лицепоръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията на общите условия на договора и се одобряват от кредитора единствено по негова преценка.

Представени са и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик - кредит“ АД и потребителите, съгласно чл.20, ал.1 от които, поръчителят може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудово/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, като кредиторът има право едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя, като последният трябва да отговаря и на допълнителни изисквания за минимален осигурителен брутен доход от 1 500 лв., минимум 6 месеца валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и др., да не е поръчител по друг кредит и да не е настоящ потребител на кредитора.

2

Съгласно клаузата на чл.29, ал.1 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.19 от договора, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

По силата на чл.29, ал.2 от договора, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят я заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.

Ищецът не представя доказателства, а и не твърди да е извършвал плащания по договора.

Безспорно е, че сключеният между страните договор е такъв за потребителски кредит, като според настоящия съдебен състав процесната клауза от договора, с която е уговорена неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното от страните обезпечение излиза извън присъщите й функции, предвид предвидения кратък срок за предоставяне на обезпечение и многобройни изисквания към евентуалния поръчител.

Целта на тази клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя - да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. така уговорената неустойката представлява скрита възнаградителната лихва, което е видно и от начина на изплащане на неустойката - заедно с всяка погасителна вноска.

Предвид посоченото и тъй като така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, клаузата предвиждаща нейното заплащане е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, в който смисъл и задължителните за съда указания, дадени с ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK на ВКС.

Процесната клазуза е и неравноправна съгласно чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, поради което и на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП, доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, същата е нищожна.

Предвид посоченото първоначално предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъдат уважени.

По предявения насрещен иск съдът намира следното.

Насрещният иск е основан на неизпълнение на договорните задължения на ищеца по договора за кредит 25.07.2023 г., за който ответникът е въвел възражения за недействителност, които се споделят от съда.

Процесният договор е недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, поради противоречие на изискванията на ЗПК относно неговото минимално необходимо съдържание, тъй като в него ГПР е посочен във фиксиран размер – 42,58 %., без взетите предвид допускания, използвани 3 при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин и до посочване на конкретната методика, при която е изчислен посочения като сума годишен процент на разходите, в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл.79, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК – Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК.

Предвид цитираната практика на касационната инстанция по силата на чл.23 от ЗПК, ищецът дължи връщане на чистата сума по кредита от 400 лв., за която се установява, че е получена от него, при липсва на доказателства, а и твърдения, както бе посочено, същата да е погасена чрез плащане или по друг начин, поради което насрещният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен за претендираната сума за главницата и отхвърлен в частта му по акцесорната претенция за лихви.

По разноските съдът намира следното.

Предвид основателността на първоначално предявения иск на ищеца се дължат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В случая при завеждане на делото е заплатена държавна такса в размер 50 лв., за която се твърди, че е платена от пълномощника на ищеца с лични средства.

Разноските за платена държавна такса следва да се присъдят на ищеца, който дължи таксата и от името на който същата е платена.

Пълномощникът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 от ГПК, с включен в същото ДДС.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв.М. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за 4 разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, което следва да включва ДДС, тъй като в случая пълномощникът е регистриран по ДДС.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази произнасянето на Съда на ЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, за неприложимост на приетата от Висшия адвокатски съвет наредба, което е относимо и към адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ, съответно за оказано безплатно процесуално представителство пред съд и при съобразяване с материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и с действително извършените от правни действия за защита и съдействие, намери че следва да определи размер на адвокатското възнаграждение от 480 лв., с включен ДДС.

Предвид основателносттта на насрещния иск за главницата на ответника и насрещен ищец също се дължат разноски, същите в размер 452 лв., в това число 50 лв., заплатена държавна такса, 2 лв. банкова такса и 400 лв., адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, като на ответникът не се дължат и не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение по първоначално предявения иск, който е основателен и за насрещния иск за мораторна лихва, който е неоснователен.