Решение № 724 от 27.09.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Сливен, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230100125 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 34/12.11.2021 г. на управителя на ответното дружество за незаконно и за осъждане на работодателя за заплащане на обезщетение за времето, през което работника е останал без работа, поради незаконното уволнение, както и за поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка.

Предявените искове намират правното си основание в чл.344, ал.1, т.1, т. 3 и т.4 КТ.

Ищцата П. С Р., ЕГН: ********** от гр. **** чрез адв. Д твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД по силата на трудов договор № 7/04.03.2021 г. за периода от 04.03.2021 г. до 12.11.2021 г., като е заемала длъжността „****“ с основно месечно възнаграждение в размер на **** лв., което било прекратено със Заповед № 34/12.11.2021 г. на управителя на ответното дружество, считано от 12.11.2021 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Посочва, че през периода от 09.11.2021 г. до 23.11.2021 г. била в отпуск поради временна неработоспособност, за което била представила болничен лист. Заявява, че работодателят не е могъл да й връчи заповед за уволнение, тъй като била ползвала разрешения й отпуск и се била прилагала закрилата при уволнение по чл.

333 КТ. Твърди, че тя не се била явила на работното си място с цел полагане на труд за времето през което била отпуск поради общо заболяване и била представила болничен лист на работодателя си. Процесната заповед за уволнение била незаконосъобразна и следвало да бъде отменена, като ответното дружество й било дължало обезщетение за времето през което била останала без работа на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във вр. счл. 225 КТ.

Иска се от съда да се признае за незаконосъобразно уволнението извършено със 1 заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 34/12.11.2021 г. на управителя на ответното дружество на, като й бъде присъдено обезщетение за времето през което е останала без работа в резултат на незаконосъобразното уволнение в размер на 830,56 лв. за периода от 12.11.2021 г. до 24.11.2021 г. и моли за поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка.Претендират се и деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът-работодател депозирал отговор на исковата молба, с който счита претенциите за неоснователни. Не оспорва наличието на трудов договор между страните, сключен с клауза за изпитване в полза на работодателя на основание чл. 70 КТ, както и че трудовото правоотношение е било прекратено по време на ползвания от ищцата отпуск за временна неработоспособност без предизвестие на основание чл. 71 КТ в срока за изпитване. Твърди, че работодателят бил законосъобразно упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Предвидената в чл. 333 КТ закрила при уволнение била приложима единствено в изчерпателно изброените в разпоредбата случаи и не била приложима при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал.1 КТ. С оглед неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ били неоснователни и обусловените от него искове по чл. 344, ал.1, т. 3 и т. 4 КТ. Посочва, че за да бъде уважен иска по т. 3 ищцата следвало действително за претендирания от нея период да е претърпяла вреди, каквито не била доказала, тъй като по нейни твърдения за същия период била в отпуск поради временна неработоспособност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът с Определение № 891 от 30.03.2022 г. по чл. 312 ГПК е отделил като безспорни обстоятелства между страните -наличието на трудов договор между страните, сключен с клауза за изпитване в полза на работодателя на основание чл. 70 КТ, както и че трудовото правоотношение е било прекратено по време на ползвания от ищцата отпуск за временна неработоспособност без предизвестие на основание чл. 71 КТ в срока за изпитване. Със същото определение съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението / последно БТВ за цял, пълен отработен месец/. Указал е на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване законността на извършеното уволнение на ищеца.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор № 7/04.03.2021 г., който е безсрочен със срок за изпитване в полза на работодателя, като не е посочена продължителността на този срок и това правоотношение е съществувало между страните за периода от 04.03.2021 г. до 12.11.2021 г., като ищцата е заемала длъжността „****“ с основно месечно възнаграждение в размер на **** лв., което било прекратено със Заповед № 34/12.11.2021 г. на управителя на ответното дружество, считано от 12.11.2021 г.

2 на основание чл. 71, ал. 1 КТ. През периода от 09.11.2021 г. до 23.11.2021 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за което е представила болничен лист.

Съгласно съдържанието на Заповед № 34/12.11.2021 г. ищцата е отказала да подпише и получи заповедта, като този отказ е бил удостоверен от двама свидетели, които са се подписали- Я С и К Б. Тези две лица са били разпитани като свидетели и в настоящото производство.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б тя заедно със С. И. и Я С били отишли да връчат на ищцата заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, като тази задача им е била поставена от управителя на дружеството работодател. Ищцата по това време била в болничен и била поискала да й бъдат върнати болнични листове.

Чакали я и след разговор по телефона със С. И. ищцата дошла след около 15 минути, като И. й бил казал, че с болничния лист й връчва и заповедта за уволнение като тя била заявила, че няма да я подпише, тъй като била в болничен. Били на три метра пред къщата на ищцата, чакали я в тяхната кола докато дойде тя с нейната кола.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел С управителя на дружеството бил поставил задача на него и на свидетелите Б и И. да връчат заповедта за уволнение на ищцата. Тримата отишли да й връчат заповедта, като тя не била там и свидетелят И. я бил потърсил по телефона и ищцата пристигнала. И. й бил дал заедно със заповедта и копия от болнични листи, тъй като тя била известно време в болнични. И. й бил дал болничните листи и й казал, че управителят й бил изпратил и заповедта за уволнение ведно с тях.

Ищцата била отказала да получи заповедта и те се били подписали като свидетели.

Свидетелят бил в колата, но чул всичко и бил излязъл, когато трябвало да се подпише. Бил чул как свидетелят И. бил прочел съдържанието на заповедта на ищцата. В длъжностната му характеристика не било посочено задължение да връчва заповеди за уволнение, но в процесния случай бил получил устна заповед от управителя на дружеството.Разговорът се бил водил на тротоара пред къщата на ищцата. Двете коли, на ищцата и на свидетелите се били намирали на разстояние около 5-6 метра една от друга. Тяхната кола бил близо до вратата на дома на ищцата. Свидетелите били положили подписите си върху заповедта за уволнение върху капака на колата на ищцата.

Видно от показанията на свидетелят И. същият имал уговорка с ищцата да й даде всички копия от болнични листове, като управителят му бил казал, че освен копията от болничните листове трябвало да й занесе и заповедта за уволнение, като той бил отишъл пред дома на ищцата заедно със свидетелите Б и С. Ищцата не била вкъщи и й се обадил по телефона, като й бил казал, че й носи болничните листове, но не й споменал по телефона, че ще й връчи и заповедта за уволнение. Когато пристигнала ищцата й бил прочел заповедта за уволнение, но тя била казала, че няма да подписва нищо, тъй като била в болничен. Върху заповедта за уволнение като свидетели се били подписали Б и С. Ищцата единствено била взела болничните листове. В длъжностната характеристика на свидетеля не се било включило задължението да връчва заповеди за уволнение. В процесния случай бил получил 3 устна заповед от управителя. Заповедта за уволнение била изготвена от служителката А.

Лично бил прочел съдържанието на заповедта за уволнение на ищцата, а Б и С я подписали.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни, безпротиворечиви и обективни кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

Видно от обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК от управителя на ответното дружество ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност и не се е явяла по това време на работното си място. Трудовият договор на ищцата бил прекратен, тъй като същата била в изпитателен срок. Заповедта за уволнение била връчена от служителя в ТРЗ на дружеството Деспина А. Бил подписал заповедта и същата била връчена на ищцата от А. Бил разбрал, че ищцата е била намерена пред дома й. Бил водил разговор по телефона с ищцата, в който същата го била помолила да отмени заповедта. Той й бил казал да се обърне към служителя А и ищцата била входирала възражение след този разговор. Служителката А му била разказала как се е осъществило самото връчване на заповедта, като тя била организирала връчването, като свидетелите И., Б и С били отишли да връчат заповедта. Ищцата била отказала да получи заповедта, тъй като била в болничен.

Съдът счита, че констатира противоречие в обясненията на управителя на ответното дружество и свидетелските показания единствено по отношение на участието на служителя А в изпълнението на заповедта на управителя да бъде връчена заповедта за уволнение на ищцата. Това противоречие не е от естество да дискредира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са еднопосочни и безпротиворечиви и на нито един от тях не е поставен въпрос за участието на служителя А във връчването на заповедта за уволнение. Възможно е самият управител да не е получил точна информация кои служители са участвали във самото връчване на заповедта. Съдът взима предвид, че обясненията на управителя на ответното дружество са и процесуално средство за защита на неговата теза, а не само доказателствено средство.

Видно от представеното по делото възражение от ищцата същата сама заявява, че е получила препис от процесната заповед за уволнение на 26.11.2021 г. и моли същата да бъде отменена по отношение на датата от която се счита прекратено трудовото правоотношение и посочва, че 12.11.2021 г. е била получила болнични листи от И., но не била запозната със заповедта за уволнение.

Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза на ищцата й е било заплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 15 дни неизползван платен годишен отпуск и е ползвала болнични за общо заболяване за следните периоди-08.06.2021 г.-13.06.2021 г.;

30.08.2021 г.-08.09.2021 г.; 09.09.2021 г.-28.09.2021 г.; 29.09.2021 г.-10.10.2021 г.; 11.10.2021 г. до 18.10.2021 г.; 19.10.2021 г. до 08.11.2021 г. и от 09.11.2021 г. до 23.11.2021 г.

Последното получено от ищцата пълно месечно брутно възнаграждение е било в размер на 2076,40 лв., като размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 12.11.2021 г. до 23.11.2021 г. или за 8 работни дни се равнява на 755,05 лв. Вещото лице е констатирало, че към датата на изготвяне на заключението-17.06.2022 г. не са били изплащани на ищцата 4 обезщетения за неработоспособност за периода от 12.11.2021 г. до 23.11.2021 г., тъй като болничният лист е бил обжалван от ответника и административното производство не е било приключило към този момент.

Видно от представеното по делото удостоверение от 01.09.2022 г. на ТП-Сливен на НОИ на 13.07.2022 г. е било заплатено обезщетение за временна неработоспособност на ищцата за периода от 09.11.2021 г. до 23.11.2021 г. в размер на 722,58 лв., тъй като административното производство е приключило с потвърждаване на издадения болничен лист.