Определение № 510 от 18.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600563 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 345 вр. с чл. 440, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода А. И. К. против определение № 1056/05.12.2023 г., постановено по ЧНД № 2459/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. От изнесеното в жалбата се извлича оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като се съдържа твърдение за демонстрирано положително поведение на осъдения при изтърпяване на наказанието, както и за здравословни проблеми, препятстващи полагането на труд.

Отправено е искане за уважаване на молбата за УПО.

За постъпилата жалба са били уведомени Окръжна прокуратура- Пловдив и Началника на Затвора- *. Те не са депозирали становище за основателността на жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода А. И. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказание лишаване от свобода, поради липса на предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК основания. Не е налице незаконосъобразност на обжалваното определение.

В настоящия случай е несъмнено, че жалбоподателят К. изтърпява в Затвора – * ефективно наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца, наложено му 1 по НОХД № 2643/2021 г. по описа на РС-Пловдив за престъпление по чл. 296, ал. 4 от НК.

Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Осъденият е постъпил в Затвора - * на 15.04.2021 г., с приспаднато предварително задържане от 08.01.2021 г. Изтърпял е фактически повече от половината от наказанието. Неизтърпеният остатък е 6 месеца към 13.12.2023г. (датата на влизане в сила на първоинстанционния съдебен акт, ако не беше иницииран инстанционен контрол).

Тези данни обуславят наличието на първата визирана в закона предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 70 от НК, а именно- изтичането на предвидения по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК срок.

Първостепенният съд е изложил ясни, убедителни и поради това споделяеми мотиви относно отсъствието на втората предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК- поведение на осъденото лице, което да сочи на пълното му поправяне и в този смисъл- постигнати цели на наказанието.

Задълбочено са били анализирани данните, изводими не само от изготвените от затворническата администрация становища за целите на настоящото производство, в съответствие с изискванията на чл. 437, ал. 2 и ал. 3 и чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК, справка за наложени награди и наказания, справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, но и от останалите документи, налични досието на осъдения.

Видно е от събраните по делото доказателства – становище на Началника на затвора, пробационен доклад, справка относно изтърпяване на наказанието, Заповед на Началника на Затвора-* за награда на осъдения, че за времето след постъпване в пенитенциарното заведение, тъй като е запознат с условията и реда в местата за лишаване от свобода, предвид предходни осъждания и престой там, К. е демонстрирал положителни изяви: общува ограничено, няма лидерски амбиции, отнася се коректно и с нужното уважение към служителите, активен е при провеждане на беседи, няма агресивни и негативни прояви, не е санкциониран, участва в предлаганите групови мероприятия и специализирани програми, успешно е завършил такива под надслов „Екип“ и „Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в мисленето“, за което има награда, участвал в коледен турнир по шах. Отчетени са положителни промени в различните проблемни зони. Възстановени са взаимоотношенията с майката, което е фактор за преодоляване на рецидивизма. Силните страни за справяне с предизвикателствата на ежедневието при осъдения са подкрепящата го семейна среда в лицето на майка му, наличието на образователна степен, трудово-професионална квалификация и формирани трудови умения.

Правилно ОС е отказал да сподели заключението на затворническата администрация, че досегашният престой в контролирана среда е оказал необходимото поправително въздействие и поставените цели и задачи за трайно и мотивирано законосъобразно поведение в условията на свобода са изпълнени.

Положителните промени в поведението на К. вече са били поощрени чрез замяна на режима за изтърпяване на наказанието. Със Заповед № Л 1022/02.05.2023 г. на Началника на Затвора – * от 17.08.2023 г. той е поставен на общ режим.

Рискът от рецидив при осъдения, макар и понижен в резултат на работата по плана на присъдата спрямо първоначално приетите високи стойности – 92 т., и бележещ понижение- в предходен момент до 86 т., а актуалната оценка е 78 т., все още е среден, не е нисък.

От значение за допустимото приложение на института на УПО са и останалите коментирани от първостепенния съд обстоятелства:

К. е осъден заради прояви на домашно насилие спрямо майка му, като осъждането по 2 този повод за него не е първо. Преди постъпването си в Затвора е водил скитнически начин на живот, поради забраната да се доближава до дома на майка си. Злоупотребата с алкохол е водещ фактор при извършване на прояви на домашно насилие, като подаваните от нея сигнали за нарушаване на забраната да посещава дома, местоработата и местата й за отдих, са многобройни. Изводът на затворническата администрация, че са подобрени взаимоотношенията с майката, анализиран през призмата на случващото се между двамата в условията на свободен живот, е неприемлив. Поддържането на добри взаимоотношения понастоящем е обусловено от обстоятелството, че осъденият е задържан в местата за лишаване от свобода и няма достъп нито до жертвата на домашно насилие, нито до алкохолни напитки.

Аргументирано и със споделяеми мотиви окръжният съд е изразил и становището си, че отсъстват данни за доброто му отношение към труда, заявено в изготвените писмени становища по повод молбата за УПО. От приложената по досието Заповед № Л1959/10.08.2023 г. на Началника на Затвора – * е видно, че спирането от работа е поради системно отсъствие и несправяне с възложената работа, респективно липсват медицински документи за заявения проблем със зрението, препятстващ го да работи. Това опровергава извода за положително отношение към труда като една от предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване. При ясни индикации за несправяне с възложените трудови ангажименти и неявяване на работа, поведението на осъдения не може да се определи като положително, а наличните според съда индикации за ескалиране на напрежението между него и майка му при евентуално предсрочно освобождаване допринасят за направата на извод за неоснователност на разгледаната молба.

В съответствие с доказателствата е изведено, че осъденият все още не е готов за законосъобразен начин на живот на свобода. Необходимо е работата по плана на присъдата да продължи с акцент неприкосновеността на личността и на личната собственост, така че той да осъзнае независимостта на отделната личност и правото й сама да избира с кого да общува, при зачитане правата на всеки един от общуващите.

И според настоящия съд остатъкът от наказанието следва да се изтърпи, за да се даде възможност на затворническата администрация да продължи корекционната дейност спрямо осъдения.

Преследваната от законодателя цел с въвеждането института на УПО, като такъв на материалното право, е в синхрон с основните цели на наказанието по чл. 36 от НК.

Премията да не изтърпи изцяло наложеното му наказание лишаване от свобода, а да бъде освободен от изтърпяване на определена негова част е постижима само за доказал положителни данни осъден, за когото може да се направи извод, че целите на наказанието са постигнати и продължаващият престой в затворническо заведение не е необходим. Такъв извод в настоящия случай не може да бъде направен.

Поради тези съображения въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва втората кумулативната предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване на осъдения К. от изтърпяване на остатъка от наказанието.

Частната жалба е неоснователна. Атакуваното с нея определение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1056/05.12.2023 г., постановено по ЧНД № 2459/2023 г. по описа на ОС-Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4