Определение № 209 от 14.04.2025, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. гр. Червен бряг, 14.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440101507 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК По делото е постъпила молба от пълномощника на ответника по основния иск и ищец по насрещните „И. Г. С.“ ЕООД - адв. Х. Г. от САК, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК се иска от съда да измени постановеното по делото Решение в частта за присъдените разноски, като претендира прекомерност. В молбата се сочи, че в съда са били образувани 9 идентични производства по трудови спорове – основен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и два насрещни иска по чл.221, ал.2 от КТ и чл.326, ал.1 вр. с чл.220, ал.1 от КТ, като в хода на производството по нейно искане е привлечено и трето лице помагач. Твърди се, че работата на процесуалния представител на ищеца по основния иск и ответник по двата насрещни такива се свеждала до подмяна името на страната. Отделно от това навежда доводи за бавност на производството, което следвало да се разгледа като „бързо производство“. Счита, че нейния хонорар по тези дела бил съобразен с това, като повишението идвало от начисления ДДС. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С438/22 г. от 25 януари 2024 г., което постановявало, че националния съд не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото, съгласно чл.78 от ГПК, като може да намалява същите. В заключение навежда доводи, че при неуважаване на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски, ще бъде принудена да предприеме действия по подаване на заявление по Глава III на Закона за съдебната власт – чрез Инспектората към ВСС до Министъра на правосъдието, с които ще се искало констатиране на нарушение на правото на страната да получи разглеждане и решаване на делото в разумен срок на трудови дела (бързи производства), вследствие на което да получи обезщетение по уредената в ЗСВ процедура.

Съдът е изпратил на ответната страна препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл.

248, ал.2 от ГПК, като в дадения срок е постъпил отговор по направеното искане, с който подробно и конкретно са изложени доводи за неоснователност на молбата. Изтъква се, че 1 сума в размер на 800.00 лв. адвокатски хонорар за иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и 900.00 лв. за предявените два насрещни иска са около и под размера определен в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Хонорара е изплатен изцяло и в брой, поради което на основание чл.78, ал.1 от ГПК подлежи на възстановяване. По отношение на правната и фактическа сложност на делото, отбелязва факта, че по делото са проведени две о.с.з. и са разгледани един основен и два насрещни иска при участието и на трето лице помагач на страната на ответника по основния иск, като към доказателствения материал са били приложени и материали от водено досъдебно производство, изслушани са свидетели и обяснения на ищеца по реда на чл.176 от ГПК, като освен участието в двете о.с.з. процесуалния представител е изготвил искова молба, отговор на двата насрещни иска и писмена защита. Навежда и доводи за липса на идентичност на делата, тъй като предмет на всяко едно от тях е конкретната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и неспазване на процедурата по чл.193 от КТ по отношение на всеки конкретен ищец, индивидуалната защита по двата насрещни иска, оборваща ги, както и изслушването на различни свидетели.

Съдът, като разгледа подаденото от процесуалния представител на ищеца искане обективирано в подадената молба и данните по делото, намира същото за допустимо, доколкото е подадено в срока на обжалване на постановеното по делото решение, но неоснователно.

Отговорността за разноски зависи единствено от изхода на спора и правилата за определянето й са дадени в чл.78 от ГПК. По делото е предявен и разгледан иск с правно основание чл. 357 във връзка с чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ), който е уважен изцяло и два насрещни иска с правно основание чл. 221, ал.2 и чл.220, ал.1 КТ, които са отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, което настоящия състав на съда е сторил с Решението си.

Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца – когато искът бъде отхвърлен. По делото е постановено решение, с което е уважена исковата молба на ищеца за установяване незаконосъобразност на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и са отхвърлени изцяло двата насрещни иска. Това налага присъждане на разноски само на ищеца по основния иск и ответник по насрещните два.

Обстоятелството, че по делото са проведени две о.с.з. с изслушване на свидетели и 2 въпроси по реда на чл.176 от ГПК към ищеца, приобщавани са материали от водени наказателни досъдебни производства, привлечено е и трето лица помагач на страната на ответника по основния иск и ищец по насрещните навежда на извод за правна и фактическа сложност на делото, по което процесуалния представител на ищеца е изготвил – искова молба, отговор на двата насрещни иска и писмена защита, като определения адвокатски хонорар и около и под минимума определен с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наведеното обосновава в съда извод, че договореното между ищеца и неговия пълномощник адвокатско възнаграждение за първата инстанция съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените по делото процесуални действия от страна на ищеца, а присъденото е съобразено с оглед уважената част от исковете. Следователно, не е налице твърдяната от молителя прекомерност на адвокатския хонорар.

По отношение на изразеното от процесуалния представител на ответника по основния иск и ищец по насрещните - адв. Х. Г. от САК намерение при неуважаване на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски, да предприеме действия по подаване на заявление по Глава III на Закона за съдебната власт – чрез Инспектората към ВСС до Министъра на правосъдието, с които ще се иска констатиране на нарушение на правото на страната да получи разглеждане и решаване на делото в разумен срок на трудови дела (бързи производства), вследствие на което да получи обезщетение по уредената в ЗСВ процедура, съдът намира за ирелевантно в производството по чл.248 от ГПК, като само за пълнота ще отбележи, че след предявяването на насрещните искове и подаване на молбата за привличане на трето лице помагач на страната на ответника по насрещния иск, с факта на приемането им за разглеждане е обективирана отрицателната предпоставка по чл.310, ал.2 от ГПК за недопускане разглеждане на делото по реда на Част III, глава ХХV на ГПК и е възникнало основание за преминаване към производство по общия ред.

При тези съображения съдът намира искането по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за неоснователно и като такова следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на ответника по основния иск и ищец по насрещните „И. Г. С.“ ЕООД - адв. Х. Г. от САК, за изменение на постановеното по делото Решение № 38 от 09.02.2025 г. в частта за присъдените разноски, по реда на чл. 248 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните и третото лице помагач.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски Окръжен съд.

3

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4