Решение № 3085 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3085 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100502247 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 17116 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 20296/2023 г. по описа на СРС, 156 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„******* срещу Д. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******* бл.

******* ******* искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Н. Г., ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 1367,32 лева - главница за незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******“, бл. ******* ******* с аб. № *******, както и сумата от 184,36 лева мораторна лихва върху главницата за незаплатената топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г., както и сумата от 59,71 лева - цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 10,29 лева мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 25.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. по ч. гр. д .№ 6379/2023 г. по описа на CPC, IIГ. О., 156-ти състав.

1

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Т.С.“ ЕООД.

Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая не е доказано потребление на ТЕ възлизащо на исковата стойност. Поддържаните от ответника възражения, че в имота не е била потребявана ТЕ за исковия период и не се дължи такса за дялово разпределение намира за неоснователни и недоказани. Поради това излага, че на ответника следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца за ТЕ и дялово разпределение, както и за мораторна лихва върху сумите. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на отхвърляне на исковете, като моли за уважаване на исковете в цялост, като основателни и доказани. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Д. Н. Г.. В подадена молба – становище от 24.04.2024 г. е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна „Т.С.“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна в една част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Н. Г. обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С подадената исковата молба са изложени фактически и правни доводи, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

2

София, ж. к. „*******“, бл. ******* ******* с аб. № *******, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Ищецът поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1367,32 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но ответникът не бил заплатил стойността й, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 184,36 лева за периода от 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г.

Излага твърдения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 59,71 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 10,29 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. до 25.01.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който се прави отвод за частична недопустимост на производството по отношение на исковете за суми, чиято дължимост ответникът не е оспорил с възражението си по чл. 414 ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в сила, като моли делото да бъде частично прекратено, а по отношение сумите за дяловото разпределени намира, че се предявявали чужди права. В останалата част намира предявените искове за неоснователни с твърдения, че не е в облигационни отношения с ищеца, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот и не е обвързан от общите условия на ищеца, понеже последните не били публикувани. Оспорва да е потребявал топлинна енергия на претендиралата стойност, а в случай, че същата е определена служебно, поддържа, че не са спазени съответните изисквания за служебно начисляване.

Инвокира доводи, че не дължи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за отоплителен сезон 2020 г. - 2021 г., тъй като общата фактура била издадена повече от 45 дни от изтичане на периода, за който се отнася, поради което следвало да бъде поставен в забава чрез покана, а такава в случая не била налице. Сочи, че не е доказано публикуване на съответните фактури. Счита, че не дължи на ищеца претендираната цена на услугата за дялово разпределение, тъй като това вземане принадлежало на дружеството, предоставило тази услуга. Излага съображения, че не е обвързан от евентуални уговорки между топлинния счетоводител и ищеца по отношение на заплащането на възнаграждението за дялово разпределение. Посочва, че не е обвързан и от сключения между етажните собственици в процесната сграда и „Т.С.“ ЕООД договор от 03.12.2001 г., като обосновава, че същият е прекратен, поради изтекъл срок на действие. Освен това услугата за дялово разпределение не била предоставяна нито от ищеца, нито от трето лице, като също така не било доказано и какъв размерът на 3 нейната цена. Твърди, че не дължи лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение, тъй като между страните не бил уговорен падеж за заплащане на същата, поради което ищецът следвало да постави ответника в забава чрез покана, а такава в случая не била налице. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като излага подробни съображения, че давностният срок е започнал да тече от момента на възникване на съответните месечни задължения, а не от изравнителната сметка, която включвала отделно и самостоятелно вземане. Развива доводи, че претенцията е недоказана, като излага съображения по представените по делото доказателства и направените от ищеца доказателствени искания. Моли производството да бъде прекратено като частично недопустимо, а част от останалите искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр.

София, ж. к. „*******“, бл. ******* ******* с аб. № *******, поради което е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект, ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и на такса за дялово разпределение.

Доколкото обаче в производството не е доказано реално потребление на ТЕ в имота, съдът е отхвърлил исковете като неоснователни.

За да обоснове изводите си за неоснователност на исковете, съдът е посочил, че с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, в случая топлинната енергия е била начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период). Приел е, че за да е налице валидно удостоверяването, че не е осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписан от избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство. Доколкото в случая такъв не бил ангажиран по делото, то, начисляването на ТЕ възлизащо на исковата стойност е в противоречие с изискванията на ЗЕ и правилата на общите условия.

Искът по чл. 422 от ГПК е специален положителен установителен иск, с който разполага кредиторът, когато вземането му е оспорено от длъжника. С него той цели да постигне защита чрез сила на пресъдено нещо като се признае от съда, че то съществува. Така се постига стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за принудително събиране на вземането. Правният интерес от него е налице, когато длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. ./ Р № 246/11.01.2013 г. по т.д. № 1278/2011 г., ІІ т.о. на ВКС, № 171/24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11 г., ІV г.о. на ВКС, Р № 89/02.06.2011 г. по т.д. № 649/10 г., ІІ т.о. на 4

ВКС/.

Видно от приложеното заповедно производство е, че длъжникът Д. Н. Г. не е подал възражение в срока по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е признал задълженията в частта досежно вземането за главница в размер на 807.61 лв. за потребена ТЕ в имота за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. и досежно вземането за мораторна лихва за сумата 106.94 лв. върху сумата за потребена в имота ТЕ в размер на 807.61 лв., както и за вземането за главница за дялово разпределение в размер на 59.71 лв. за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както и за законна лихва върху главницата от 03.02.2023 г. до окончателно погасяване на задълженията. По отношение на тези вземания, както правилно е посочил ответника в подадения писмен отговор на исковата молба заповедта е влязла в сила, поради което производството в тази част следва да се прекрати, а решението на СРС се обезсили.

Липсва правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК за посочените вземания.

Въззивният съд следи служебно за валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл. 269 от ГПК.

С оглед на тези правомощия на въззивната инстанция и както и произтичащото от чл.7, ал.1 от ГПК задължение на съда да следи служебно за допустимостта на извършените процесуални действия, респективно допустимостта на производството, настоящата инстанция намира за недопустимо атакуваното пред нея първоинстанционно решение в частта на посочените претенции.