Решение № 2160 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2160 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100502813 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Д.З.“ АД срещу решение № 20073379/06.01.2023г., постановено по гр.д. № 52305/2020г. по описа на СРС, 64-и състав, с което е уважен предявеният от ищеца ЗК „Л.И.“ АД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 411 КЗ за сумата 434.16 лева, представляваща вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № ******* АТ, обект на сключена при ищеца застраховка „Каско“, които вреди са причинени от ПТП, настъпило на 11.09.2017г. в гр. Пазарджик, на паркинг пред бензиностанция „ОМВ“, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е ответникът „Д.З.“ АД, ведно със законната лихва от 26.05.2020г. до изплащане на вземането, за което вземане по ч.гр.д.

№ 19895/2020г. по описа на СРС, 64-и състав на 22.06.2020г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради необоснованост. Съдът извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. По делото не било установено, че ПТП настъпило по вина на застрахования при ответника водач. Напротив – намира, че от доказателствата по делото било установено, че единствената причина за настъпване на ПТП било поведението на водача на л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № ******* АТ. В двустранния 1 констативен протокол за ПТП, което било посетено от органите на реда, била отбелязана отговорност на водача П.Б. за реализиране на ПТП и вредите от същото. В полето за превозно средство „А“, където обичайно в ДКП се посочвал отговорният за ПТП водач, бил посочен именно водачът на л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № ******* АТ. От разпита на св. Б. се установявало, че той своевременно възприел намиращата се с гръб към него пътничка, намираща се до задна дясна врата на паркираното вдясно пред него МПС, която очевидно имала намерение да отвори вратата и да влезе в него.

Въпреки, че обективно имал възможността да предотврати удара, водачът Б. не предприел действия за това – спиране или осигуряване на достатъчно странично разстояние от паркираното МПС, позволяващо отварянето на вратата и като продължил движението си предизвикал контакта между двата автомобила и настъпването на вреди по тях. Последното се потвърждавало и от съдържанието на попълнената от другия водач анкетна карта. Решението на СРС единствено било мотивирано със субективното мнение на водача Б., че нямал вина за настъпването на ПТП. Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това предявеният от ищеца иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението било правилно и обосновано. По делото било установено, че пътничката от л.а. „Нисан Кашкай“ ясно възприела подхождащия за паркиране л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № ******* АТ, а поведението й било провивоправно и виновно. Позовава се на чл. 95, ал.

1 ЗДвП. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна полица за застраховка „Каско“ на МПС, талон за оглед на автомобил от 17.05.2017г. и общи условия на застрахователя се установява, че ищецът и св. Б., сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ******* АТ, с клауза „1“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 28 000 лева и период на покритие на 2 застраховката от 18.05.2017г. до 17.05.2018г.

От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 11.09.2017г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, описзаключение от 18.08.2017г., опис на щетите, доклад по щета № 0000-1261-17-273400/1, заключението на изслушаната по делото САТЕ и гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Б. и св. Д. се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 11.09.2017г., в района на бензиностанция „ОМВ-Динката“, в гр. Пазарджик, МПС „Нисан Кашкай“ с рег. № *******, с водач св. Д., бил установен на обособено за целта паркомясто. Когато св. Б. – водач на л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № ******* АТ, подходжал за паркиране в обозначеното от дясната страна паркомясто, до задната дясна врата на автомобила се намирала жена, която се качвала в МПС „Нисан Кашкай“ с рег. № *******. Съобразно показанията на св. Б., жената ясно възприела подхода му към мястото за паркиране, обърнала се с гръб към него и се насочила да влезе в автомобила. Св. Б. предприел паркиране максимално вдясно в очертанията на клетката за паркиране с минимална скорост, но тогава пътничката отворила вратата по-широко.

Св. Б. реагирал веднага със спиране, но настъпил контакт между отворената врата и дръжката на предната лява врата на л.а. „Шкода Октавия“.

От събраните по делото доказателства и от приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ******* АТ , отговарят на установения механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от писмените доказателства по делото – протокол за ПТП, описи по образуваната при ищеца щета, сравнителна експертиза, доклад по щетата.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по делото е установено, че в причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на пътника от МПС „Нисан Кашкай“ с рег. № *******, настъпили и описаните в двустранния констативен протокол за ПТП вреди на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ******* АТ , конкретизирани в представената преписка по щета на ищеца. Не е спорно и от представените по делото писмени доказателства и платежно нареждане се установява, че на 07.12.2017г. по същата щета застрахователят-ищец заплатил на отремонтиралия увреденото МПС сервиз сумата 424.16 лева, представляваща цена на извършения ремонт за възстановяване на лекия автомобил.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата. Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на 3 застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

За разлика от уредбата в КЗ /отм/, в сега действащия КЗ законодателят разшири застрахователното покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 2, т. 2-7), като с нормата на чл. 493, ал. 2, т. 4 КЗ изрично предвиди отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ и за причинени на трети лица вреди, като пряко следствие от отварянето на врати на МПС.

Разпоредбата на ал. 2 препраща към ал. 1 на същия текст, който урежда отговорността на застрахования за причинените вреди на трети лица. Легалната дефиниция на понятието „застрахован“ се съдържа в пар. 1, т. 1 ДР на КЗ – това е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Съобразно нормата на чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. В разглеждания казус пътникът е лице, което извършва фактически действия по ползването на моторното превозно средство на законно основание (договор за превоз, услуга и др.), предвид на което има качеството на застрахован по см. чл. 477, ал. 2, вр. чл. 493, ал. 2, т. 4 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Законодателят изрично е регламентирал самостоятелно задължение за пътника в моторното превозно средство, независимо от това на водача, да се увери, че не застрашава друг участник в движението, какъвто винаги може да очаква в близост при отваряне на врата на превозното средство в посока към движението. В случая от показанията на св. Б. категорично се установява, че подходът му към обозначеното паркомясто бил добре възприет от пътничката, но въпреки това тя, в нарушение на задължението си по чл. 95, ал. 1 ЗДвП, предприела качване в паркирания „Нисан Кашкай“, създала опасност за паркиращия в дясно от нея автомобил и отваряйки вратата предизвикала настъпването на съприкосновението между двата автомобила. Ето защо поведението й било виновно и противоправно.

Горният извод на съда не се разколебава от представената от ответника анкетна карта от 13.09.2017г., подадена от св. Д. пред ответника-застраховател. Както правилно 4 е посочил първоинстанционният съд, документът е частен свидетелстващ такъв, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същият се преценява с оглед всички събрани по делото доказателства, като в случая документът остава изолиран от доказателствената съвкупност, в т.ч. и показанията на автора му – св. Д., съобразно които свидетелят няма спомени за случилото се.

Макар и в диспозитива на решението си СРС да е посочил, че процесното ПТП настъпило по вина на застрахования при ответника по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, в мотивите на решението е обсъдена и приета за обоснована единствено отговорността на пътника в МПС „Нисан Кашкай“, предвид на което настоящият съдебен състав намира, че се касае до очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, а не за неправилен извод на първоинстанционния съд, че вината за настъпване на процесното ПТП била на водача на този автомобил, в какъвто смисъл са оплакванията във въззивната жалба.

Същевременно обаче нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП вменява задължение на водача, извършващ маневра влизане в реда на паркирани МПС, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да не създават с поведението си опасност и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди. Съобразно заключението на САТЕ водачът Б. възприел отворената врата след като вече възникнал контакт в нея. От възприемането на контакта той реагирал със спиране. От техническа гледна точка св. Б. могъл да се установи и паркира на поголяма дистанция по начин, че тристепенната възможност на отваряне на вратата да не се осъществи контакт.