Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 833 от 12.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 293/2024
Вид
Решение № 833
Подписан
12.06.2024
Състав
Петър Теодосиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 43 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 61 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 1 и 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 1 и 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 6, т. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • §2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • §2, ал. 1 и 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • §2, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • §5, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • §5, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 21, т. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 38 · Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20241100900293 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „Х.Б.“ ЕООД срещу отказ №20240130120130-4/05.02.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление вх. №20240130120130/30.01.2024г., подадено за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП.

Обжалваният отказ е постановен при мотиви, че заявителят, включително след указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, не е представил доказателства за статута и собствеността върху капитала на част от чуждестранните дружества, участващи във веригата на собственост, посочена в декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП (а именно не са представени доказателства за собствеността върху капитала на чуждестранните дружества „Д.Е.И.Х. Лтд.“ и „Е.Б.Е.Х. Лтд.“, от които да се установява връзката им с чуждестранното дружество „Х. Лтд.“), както и при мотиви, че заявлението е подадено за вписване на Д.Т. като действителен собственик по §2, ал. 5 ЗМИП, а по партидата на „Х.Б.“ ЕООД като управители на дружеството (висши ръководни служители по смисъла на §5, ал. 2 ЗМИП) са вписани други физически лица.

Възраженията в жалбата срещу втората група мотиви в обжалвания отказ са, че разпоредбата на §5, ал. 4 ЗМИП визира висшите ръководни служители на юридическите лица, които упражняват пряк или непряк контрол върху дейността на дружеството със задължение да декларира физическите лица - действителни собственици по смисъла на чл. 61, ал. 1, вр. §2, ал. 1 и 5 ЗМИП, а не висшите ръководни служители на самото дружество.

Тези възражения са основателни, тъй като висшите ръководни служители на учреденото в Република България еднолично търговско дружество са видни от вписванията по партидата му в търговския регистър и по аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 6 ЗМИП не подлежат на изрично деклариране по реда на чл. 63, вр. чл. 61 ЗМИП, включително в хипотезата на §2, ал. 5 ЗМИП, а цитираната разпоредба регламентира именно случаите, при които веригата на собственост върху капитала на дружеството по смисъла на чл. 63, ал. 6, т. 1 ЗМИП спира до юридическо лице, по 1 отношение на което не могат да бъдат установени физически лица, които да отговарят на условията по §2, ал. 1 ЗМИП.

Възраженията в жалбата срещу първата група мотиви в обжалвания отказ са, че представените към заявлението доказателства изпълняват изискването на чл. 63, ал. 5 ЗМИП, като установяват качеството на заявения за вписване действителен собственик в качеството му на висш ръководен служител на чуждестранното дружество „Х. Лтд.“, а представянето на доказателства относно статута и собствеността върху капитала на предходни юридически лица, участващи във веригата на собственост според представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, не е необходимо, освен това тези обстоятелства са установени от самата декларация, която има характер на частен документ с доказателствена сила по чл. 43 АПК.

Тези възражения са неоснователни.

Представянето на декларацията по чл. 38 ППЗМИП за действителните собственици и представянето на доказателства, от които се установява, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на дефинициите по §2 ЗМИП, са предвидени с разпоредбите на чл. 63, ал. 4 и 5 ЗМИП като кумулативни, а не като алтернативни изисквания за изпълнение на задълженията на търговското дружество по чл. 63, вр. чл. 61, ал. 1 ЗМИП, поради което са регламентирани и с разпоредбата на чл. 50а, ал. 2 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като кумулативни, а не като алтернативни условия за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици на юридическото лице.

В регистърното производство по процесното заявление на заявителя по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ са дадени указания за представяне на доказателства относно собствеността върху капитала на част от чуждестранните юридически лица, описани в декларацията като участници във веригата на собственост върху дружеството, с три акта на длъжностни лица по регистрацията, но указанията не са изпълнени от заявителя, поради което и по съображенията по-горе заявените за вписване обстоятелства не са установени в съответствие с изискванията на чл. 64, ал. 5 ЗМИП, вр. чл. 50а, ал. 2 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а обжалваният отказ като краен резултат е постановен в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ и жалбата срещу него подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Х.Б.“ ЕООД срещу отказ №202401301201304/05.02.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2