Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 474 от 16.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 575/2025
Вид
Решение № 474
Подписан
16.04.2025
В сила
16.04.2025
Състав
Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.7, ал.2, т.5 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря М. Г. Паскова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500575 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 145/05.11.2024 г., по гр.д.№ 208/2023 г. на Окръжен съд Благоевград, 3 състав е осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на М. Р. П., ЕГН ********** лично и със съгласието на своята баба и попечител М.

Н. П., ЕГН ********** сумата от 250 000 лв, а на И. Р. П., ЕГН ********** чрез своята баба и настойник М. Н. П., ЕГН ********** сумата от 280 000 лв., които суми представляват обезщетение за претърпяните от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на майка им загинала при ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2023 г. до окончателното им плащане, като е отхвърлил исковете за размерите над уважените до предявените от 300 000 лв. като неоснователни.

Срещу решението, в частта с която са уважени исковите претенции, е подадена въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, което моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявените искове изцяло. Поддържа, че е установено съпричиняване. Счита, че при определяне на обезщетението съдът не се е съобразил с критериите за справедливост.

Ответниците по жалбата М. Р. П., ЕГН ********** лично и със съгласието на своята баба и попечител М. Н. П., ЕГН ********** и И. Р. П., ЕГН ********** чрез своята баба и настойник М. Н. П., ЕГН ********** я оспорват и молят въззивния съд да остави в сила решението в обжалваната от ответника част.

Срещу решението, в частта, с която исковете са отхвърлени е подадена въззивна жалба от М. Р. П., лично и със съгласието на своята баба и попечител М. Н. П., и И.

Р. П., чрез своята баба и настойник М. Н. П.. Поддържат, че при постановяването на решението е нарушена разпоредбата на чл.52 ЗЗД като съдът не се е съобразил с критериите 1 за справедливост. В нарушение на чл.236 от ГПК съдът недооценил близките взаимоотношения и силната духовна и емоционална връзка между жалбоподателите и починалото лице, както и промяната в техния живот и невъзможността за преодоляване на загубата. Логически обоснован бил изводът, че бъдещето на жалбоподателите е трайно и безвъзвратно увредено и неминуемо свързано с настъпването на дефицити в емоционалното и социалното им развитие. Съдът не съобразил стойността на починалата в живота на увредените, както и мястото, което тя е заемала и е щяла да заема като е подценена емоционалната, психическа и мисловна подкрепа, която би им оказвала. Съдът не извършил задълбочена преценка на обстоятелствата от значение за определяне на справедлив размер на обезщетение и се произнасъл в отклонение на задължителната съдебна практика. Съдът не съобразил действащите застрахователни лимити, увеличаващия се инфлационен индекс и социално-икономическите условия в страната. Жалбоподателите молят съда да уважи исковете в пълния им размер – по 300 000 лева.

Ответникът по въззивната жалба „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД я оспорва и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

С определение № 22/13.01.2025 г., по гр.д.№ 104779/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-29 състав съдът е оставил без уважение молбата на адв. Н. Д. по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение до размера на 35 298 лв. с ДДС.

Срещу това определение е подадена частна жалба от адв. Н. Д., който моли въззивния съд да го отмени. Поддържа, че не са налице условия за намаляване на присъденото възнаграждение под определение в закона минимален размер.

За производството е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“, която изразява становище, че с постановено от съда решение ще бъдат гарантирани по най-добрия начин правата и интересите на децата.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ, чл.45 , чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал.

3 КЗ, от М. Р. П., лично и със съгласието на своята баба и попечител М. Н. П., и от И. Р. П., чрез своята баба и настойник М. Н. П., срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на всеки един от тях на обезщетение от по 300 000 лв., за претърпяните неимуществени вреди от смъртта на майка им, загинала при ПТП, настъпило на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2023 г. до окончателното им плащане. Ищците сочат, че са деца на починалата при ПТП тяхна майка М. Г. П., като за причинените им неимоверни болки и страдания претендират посочените обезщетения. В исковата молба е посочено, че отговорността за ПТП е на Р. И. П. /техен баща/, който при управлението на лек автомобил „Мерцедес", модел „Спринтер 311“ с per. № ********, в който е пътувала М. Г. П., е блъснал спрялия пред него влекач Волво с per. № ********, теглещ прикачено полуремарке Шмитц per. № ********. В пряка причинна връзка с настъпилото ПТП били последвалите тежки увреждания на М. Г. П. и настъпилата впоследствие смърт. Към момента на ПТП гражданската отговорност на Р. И. П. е била застрахована при „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Ищците депозирали писмена претенция пред застрахователя и въпреки, че представили целия необходим набор документи „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ги уведомило, че следва да представят доказателства за влязъл в сила акт за приключване на наказателното производство, което било заведено. Считат, че отказът на застрахователя да плати обезщетение е незаконосъобразен. Претендират законна лихва върху обезщетението от датата на 2 депозиране на извънсъдебните претенции – 18.08.2023 г. до окончателното им изплащане.

Изложили са подробни съобраЖ.я относно характера, вида и тежестта на неимуществените вреди, които са търпели и търпят вследствие смъртта на майка им, които да бъдат взети предвид при определянето на обезщетението в съответствие с принципа на чл.52 от ЗЗД.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва предявените искове като неоснователни, недоказани и необосновано и прекомерно завишени по размер несъответстващи на принципа на „справедливост“. Твърди, че починалата М. П. е живяла трайно извън територията на РБ, като по този начин се е загубила близката връзка между родител и деца, така както повелява закона и морала при подобни роднински връзки Прави възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата М. Г. П., тъй като е пътувала без поставен, респ. правилно поставен предпазен колан. Оспорва датата, от която се иска присъждане на законна лихва. Счита, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 497. ал.1, т.2 КЗ във връзка с чл. 496. ал.1 КЗ. „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД изискало с Уведомление от 02.08.2023 г. от правоимащите лица представянето на допълнителни доказателства относими към основанието на претенциите им и относно определяне на размера и изплащането на обезщетения за твърдените от тях вреди. На 17.10.2023 г. с изх. № 5225 ответното дружество е постановило отказ за изплащане на обезщетения поради непредставяне от страна на правоимащите лица на нужните и изискани от застраховагеля документи. С оглед горното счита, че началния момент, от който следва да се присъди лихва е датата на изтичане на регламентирания в КЗ петнадесет дневен срок, респ. тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по претенция за изплащане на обезщетение.

За производството е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“, която изразява становище, че с постановено от съда решение ще бъдат гарантирани по най-добрия начин правата и интересите на децата.

От представнения Констативен протокол за ПТП с пострадали лице № 135 относно посетено ПТП, е видно, че на 08.07.2023 г. настъпва ПТП на околовръстен път Е 79 преди Дунав мост 2 между влекач Волво с per. № ********, теглещ прикачено полуремарке Шмитц per. № ******** и лек автомобил „Мерцедес", модел „Спринтер 311“ с per. № ********, теглещ прикачено към него двуосно ремарке НАВИАДОВ с per. № ********. В остъкления фургон на лекия автомобил „Мерцедес" са пътували шестима пътници, а в задната част на автомобила е имало багаж. Микробусът е управляван от Р. И. П., баща на ищците като пътник в МПС-то е била М. Г. П.. Двамата загиват, както и останалите пътници в микробуса.

По делото са представени протокол за оглед на ПТП от 08.07.2023 г. с приложен албум снимки към него; протокол за оглед на ПТП от 10.07.2023 г. с приложен албум снимки к ъм него.

Няма данни разследването по образуваното досъдебно производство № 129/2023 г. по описа на ОД на МВР Видин, да е приключило.

От представените удостоверения за раждане се установява, че И. Р. П. е роден на ******** г., а М. Р. П. на ******** г. като баща им е Р. И. П., а майка им М. Г. П..

Представена е характеристика на И. Р. П., от която се установява, че не нарушава дисциплината, уважава учителите, няма здравословни проблеми, не отсъства безпричинно, организиран и изпълнителен е, с лидерски качества и добро самочувствие, не е в конфликти, има приятели, с които прекарва свободното си време след училище, отзивчив и състрадателен. Посочено е, че независимо, че родителите му са били в чужбина, вишнаги са се интересували по телефона от състоянието му в училище.

Представена е претенция вх.№ 3486/17.07.2023 г. на основание чл.380 от КЗ от М. Р. П., лично и със съгласието на своята баба и попечител М. Н. П., и И. Р. П., чрез своята баба и настойник М. Н. П. до „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение от 300 000 за М. Р. П. и 350 000 за И. Р. П..

С Уведомление от 02.08.2023 г. „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е 3 изискало от М. Р. П. и И. Р. П. Констативен протокол за ПТП, удостоверение за актуална банкова сметка и копия на всички документи, с които са се снабдили от досъдебното наказателно производство.

С молба вх.№ от 18.08.2023 г. М. Р. П.и И. Р. П. са представили Констативния протокол за ПТП.

По делото е представен социален доклад на Агенция за социално подпомагане от който се установява, че по думите на М. Р. П. и И. Р. П. същите са имали силна евоционална връзка и привързаност с родителите си, които се прибирали при тях на около два месеца и за рожденни дни като оставали по 2-3 седмици. Ходели на почивки заедзно. Те споделяли всичко с родителите си, които им осигурявали емоционален комфорт. Когато отсъствали, те се интересували какво се случва с децата и постоянно контактували с видеовръзка. Децата се чувствали разбирани и обичани.

По делото е разпитана като свидетел Н. И. Г., сестра на Р. И. П., от чиито показания се установява, че посещавала всеки ден къщата на родителите си, в която живеело и семейството на брат й, че семейството на М. и Р. било перфектно, не е имало кавги; отношението между майката и децата също било перфектно; децата са отглеждани от родителите си с помощта на свекървата, която след заминаването на сина й със съпругата му за чужбина, се е грижила за децата. Първоначално те са връщали от чужбина през месец, после поразредили връщанията, но задължително се връщали за рождените дни на И. и на М., през август месец - отпускарския месец, на 15-ти септември за училище също идвали.

Априлската ваканция децата ходили при тях в Германия заедно с баба им. По време на Коледните и Новогодишните празници родителите им също са се прибирали. Родителите осигурявали прехраната на децата; всяко имало собствена стая, обзаведена по желание на съответното дете; къщата била ремонтирана. Първият подарък на И. в 1-ви клас бил таблет, защото било много важно да пише „мама“ и „сърце“, за да изпраща съобщение на майка си.

Всеки ден, всяка вечер майката и бащата говорили с децата за това как е минал деня им.