Решение № 20006 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20006 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............. при участието на секретаря ............... като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20231110122575 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

Ищеца ..........., със седалище и адрес на управление ..........., представлявано от .......... – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 5673 от 18.02.2023 г. по ч.гр. д. № 65542 по описа за 2022 г., като поради подадени възражения от страна на ответника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответникът Р. К. Т. с ЕГН **********, от гр. ............, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор, в който изцяло оспорва исковете, позовава се на изтекла погасителна давност, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени направените разноски.

Трето лице помагач на страната на ищеца -...........със седалище и адрес на управление ..........., не изразява стаовище по предявените искове.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 65542 по описа за 2022 г. на СРС, на 30 .11.2022 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Т. за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 18.02.2023 г., по ч.гр. д. № 65542 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената заповед била връчена на длъжника, като същият в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.

107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период), „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.

150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Доколкото от страна на ответника е налице оспорване на качеството му на потребител, съдът счита, че следва да бъдат обсъдени представените доказателства. Видно от представеният и приет като доказателство Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по .......... на Нотариус при СРС, ответника е бил признат за собственик на недвижим имот, находящ се в г.........От приложеното и прието като доказателство удостоверение № ........., се установява, че е налице идентичност на посочения в нотариалния акт имот с топлоснабдения такъв с адрес в г................ От това 2 следва, че качеството на ответника на птотребител на топлинна енергия е доказано.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът счита следното: Съобразно трайната съдебна практика вземането на дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни вземания за периода от м.05.2019 г. до м.09.2019 г., съгласно изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна давност – последно на 31.10.2022 г. Доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено след срока на изтичане на давността – на 30.11.2020 г., съдът счита, че сумите по заповедта за този период са погасени на осн. чл. 111, ал. 1, б. «в» от ЗЗД.

Съгласно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза главницата за този период възлиза на сумата в размер на 519, 64 лева.

Изтеклата давност не засяга сумите за мораторна лихва, тъй като същите се претендират за период с начална дата 16.10.2020 г., както и за главница и лихва за дялово разпределение, тъй като същите са съответно за период с начална дата м.10.2019 г. и 01.12.2019 г. С оглед на горното следва исковете срещу ответника за мораторна лихва, както и за главница и лихва за дялово разпределение да бъдат изцяло уважени, а иска за главница за топлинна енергия уважен частично, поради наличие на изтекла погасителна давност.

Върху главниците следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

С оглед този изход от спора право на разноски има както ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 816, 84 лева, както следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 65542 по описа за 2022 г. на ТРС, са направени разноски в размер на 118, 92 лева, от които 68, 92 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 697, 92 лева, от 3 които 197, 92 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП, и 400 лева депозит за ССчЕ. Процесуалното представителство по делото на ответника е осъществено по представен договор за правна защита и съдействие от 18.07.2023 г. от адв. С. К., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – оказване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. В случая са претендирани адвокатски възнаграждение както по заповедното производство, така и по настоящото производство, и двете в размер на 400 лева, поради което и общия размер на присъденото възнаграждение следва да бъде 800 лева.

При общ размер на исковете 3 445, 85 лева, уважената част от тях възлиза на сумата в размер на 2 926, 21 лева, което е 85 %, с оглед което ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 694, 31 лева.

Отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 519, 64 лева, което е 15 % от общия предявен размер. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. К. общо сумата от 120 лева – 15 % от общия размер на направените разноски по настоящото дело чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО с п р я м о Р.

К.

Т. с

ЕГН

**********, от .............., че дължи на .........., със седалище и адрес на управление ........., представлявано от ............. – изпълнителен директор, сумата в размер на 2 401, 32 лева /две хиляди четиристотин и един лева и тридесет и две стотинки/, ведно със законната 4 лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 30.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., сумата в размер на 484, 49 лева /четиристотин осемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 16.10.2020 г. – 18.10.2022 г., сумата в размер на 33, 11 лева /тридесет и три лева и единадесет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 30.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., и с умата в размер на 7, 29 лева /седем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.12.2019 г. – 18.10.2022 г., съгласно издадената заповед за изпълнение № 5673 от 18.02.2023 г. по ч.гр. д. № 65542 по описа за 2022 г. на СРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ..........., със седалище и адрес на управление .........., представлявано от .............. – изпълнителен директор, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от

ЗЕ против Р.

К.

Т. с

ЕГН

**********, от

............., за сумата от 519, 64 лева /петстотин и деветнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща главница – стойността на незаплатената електрическа енергия за периода м.05.2019 г. – м.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 30.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, присъдена със заповед за изпълнение № 5673 от 18.02.2023 г. по ч.гр. д. № 65542 по описа за 2022 г. на СРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА Р. К. Т. с ЕГН **********, от .........., да заплати на ........., със седалище и адрес на управление гр. ......., представлявано от .......... – изпълнителен директор, сумата в размер на 694, 31 лева /шестстотин деветдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща 85 % от общия размер на направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно мотивите на настоящото 5 решение досежно разноските.

ОСЪЖДА ......... със седалище и адрес на управление г........., представлявано от ......... – изпълнителен директор, да заплати на адв. С.

К. К., със служебен адрес ........... сумата в размер 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща 15 % от общия размер на направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. , съгласно мотивите на настоящото решение досежно разноските.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца -........, със седалище и адрес на управление ...........

Банкова сметка на ищеца:

.........

............

...........

След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне на съдията-докладчик по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6