Решение № 657 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело № 20241100509533 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7984 от 30.04.2022 г., постановено по гр. д. № 67628/2022 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „УниКредит Булбанк” АД срещу Р. С. Л. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Р. С. Л. дължи на „УниКредит Булбанк” АД сумата 1233,83 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит на физическо лице № 11/06.04.2012 г., ведно със законната лихва от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата 1761,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода 30.10.2013 г. – 29.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62246/2021 г. на Софийски районен съд.

Решението е обжалвано от ищеца „УниКредит Булбанк” АД като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд, че вземането по договор за банков кредит № 11/06.04.2012 г. е погасено по давност. Изтъква се, че съдът не е съобразил изцяло събраните по делото доказателства и фактическата обстановка, включително и клаузата на чл. 12 от 1 посочения договор за многократно продължаване действието на този договор. Сочи се, че договорът е действал между страните до 06.04.2019 г., която дата е падежа на договора за кредит и до която дата същият е бил редовен. Поддържа се, че необосновано съдът е приел, че погасителната давност е започнала да тече от 19.05.2019 г. – последното плащане по главницата съгласно заключението на ССчЕ, а не от датата на падежа на договора – 06.04.2019 г., както ищецът бил посочил в депозираната преди последното съдебно заседание молба от 04.04.2024 г. В мотивите на първоинстанционното решение не било взето отношение по така направеното от ищеца уточнение е не били изяснени в пълнота развилите се отношения между страните, които водели до извод, че сключеният договор за кредит е действал до 06.04.2019 г. Въззивникът счита, че именно на тази дата кредитът е станал изискуем в пълния му размер – като падежирало вземане, и от този момент е започнала да тече погасителната давност, като петгодишният давностен срок не бил изтекъл към момента на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК – 29.10.2021 г.

С писмения си отговор въззиваемият Р. С. Л. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Уникредит Булбанк” АД е предявило срещу Р. С. Л. искове за установяване съществуването на вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 62246/2021 г. на Софийски районен съд, е именно: сумата 1233,83 лв., представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 11/06.04.2012 г., ведно със законната лихва от 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 1761,43 лв., представляваща мораторна лихва от 30.10.2013 г. до 29.10.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът, като кредитополучател, е ползвал банков кредит съгласно сключен с ищеца договор за потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 11 от 06.04.2012 г. С настъпването на падежа кредитополучателят следвало да заплати изцяло задължението си като падежирало и изискуемо в пълен размер. Длъжникът бил уведомен за размера на задължението по кредита с връчена покана, в която на същия бил даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението. Твърди се, че към датата на подаване от ищеца на заявление по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 62246/2022 г. на СРС, както и към датата на исковата молба, длъжникът не е изплатил дължимите суми за главница, лихва, такси и разноски по договора за кредит. Сочи се, че към датата на депозиране на заявлението размерът на вземанията на ищеца са: главница в размер на 1233,83 лв. и лихва за просрочена главница в размер на 1761,43 лв., дължима за периода 30.10.2013 г. – 29.10.2021 г.

2

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете с възражение, че претендираните вземания са погасени по давност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК , вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответника за дължими суми по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 11 от 06.04.2012 г. – главница и лихви за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 62246/2021 г. на СРС.

Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение с предмет исковите суми, срещу която заповед длъжникът е възразил писмено в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

По делото безспорно е установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен на 06.04.2012 г. договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, неразделна част от който са Общите условия на банката за предоставяне на потребителки кредити на физически лица.

Съгласно т.1-3 от посочения договор на кредитополучателя е предоставен кредит под формата овърдрафт по разплащателна сметка за текущи нужди в размер на 2000 лв. Годишният лихвен процент на отпуснатия кредит е в размер на 12,950%. – по редовен дълг, и 19,950% - по просрочен дълг /ползван неразрешен овърдрафт/ - т. 4.

В т. 6.2 и т. 7 от договора е предвидено, че крайният срок за усвояване и за погасяване на кредитната сума е 05.04.2013 г.

В раздел ІІ „Условия на договора” е предвидено, че кредитът се води и отчита в счетоводните книги на кредитора чрез отразяване на всички усвоени и възстановени суми, и се ползва чрез посочената разплащателна сметка на кредитополучателя; кредитополучателят оторизира кредитора в рамките на срока по т. 6.2 да извършва плащания по наредените й по надлежния ред банкови операции и съответните им такси и комисионни, надвишаващи наличността по разплащателната сметка в съответствие с договорения лимит на кредита; правото на кредитополучателя за ползване на средства от кредита в рамките на договорения лимит и краен срок за ползване се възстановява с всяка издължена по него сума, при условие, че няма нарушение на настоящия договор.

В чл. 11.2 е предвидено, че при неиздължаване от страна на кредитополучателя 3 на главница /изискуем разрешен и/или неразрешен овърдрафт/ и/или лихви съгласно договорените срокове, както и в случаите на предсрочна изискуемост, цялата ползвана, но неиздължена част над разрешения лимит на овърдрафта се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т. 4.2 от договора.

Съгласно т. 12.1 от договора предвиденият в т. 7 краен срок се удължава с период от още една година при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора и не е в просрочие по нито едно от задълженията си към кредитора в срока по т. 7, както и ако кредитополучателят не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Банката си запазва правото да не удължи срока по т. 7, ако през последните 12 месеца преди изтичането му кредитополучателят е бил в просрочие за повече от 15 дни по някое от своите задължения към банката, или ако към датата по т. 7 някой от съществуващите кредити на кредитополучателя или тези на икономически свързаните с него лица не е класифициран като редовен съгласно банковото законодателство.

В чл. 12.2.1 е предвидено, че лихвите за усвоен разрешен овърдрафт се дължат и изплащат ежемесечно на число от календарния месец, съвпадащо с датата, на която изтича срокът за издължаване на овърдрафта по т. 7. Кредитополучателят подписва съгласие за директен дебит по разплащателната си сметка при кредитора и дава право на кредитора да събира едностранно в деня на падежа или след него дължимите по кредита суми, като осигурява по разплащателната си сметка необходимите средства за погасяване на дължимите суми, като с подписването на договора кредитополучателят дава съгласие за служебно събиране на вземания в полза на кредитора по смисъла на Наредба № 3 на БНБ за паричните преводи и платежните системи, въз основа на което кредиторът може да събере дължимите изискуеми суми по кредита от сметките им в национална и чуждестранна валута.

В чл. 17 от договора е предвидено, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от задълженията му по договора, ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие, по преценка на кредитора стават предсрочно изискуеми.

В раздел VІ „Условия за издължаване на кредити” от ОУ на „Уникредит Булбанк” АД за предоставяне на потребителски кредити на физически лица, е предвидено, че главницата по кредита се погасява ежемесечно, след изтичане на гратисния период, ако такъв е договорен, чрез вноски по главницата, или анюитетни вноски, като конкретният вид, размер и срокове на издължаване на погасителните вноски по кредита се определя в погасителен план към договора. Кредитополучателят следва да осигурява по сметките си необходимите средства за погасяване на дължимите суми по кредита.

Не е спорно по делото и се установява от заключението на ССчЕ, че в 4 посочения в чл. 7 от процесния договор за кредит срок – до 05.04.2013 г. отпуснатата в кредит сума от 2000 лв. е била усвоена от кредитополучателя по посочената в договора разплащателна сметка.

На 14.03.2014 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 417 от ГПК срещу ответника за дължими суми по процесния договор за потребителски кредит, обявен за предсрочно изискуем на 30.10.2013 г. на основание чл. 17 от същия, по което заявление е било образувано ч.гр.д. № 13974/2014 г. на СРС. Издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 24.03.2014 г. и изпълнителен лист за сумите 1279,95 лв. – главница, и 10,70 лв. – лихва за периода от 30.10.2013 г. до 13.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2014 г. до изплащането й, и разноски общо в размер на 125,81 лв. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 20148390400376 на ЧСИ И.М.-К. и по него са събрани суми в общ размер от 1404,91 лв. С разпореждане на заповедния съд от 21.05.2015 г. заповедта за изпълнение е била обезсилена. Събраната по изпълнителното дело сума от 1404,91 лв. е била върната от банката-взискател на длъжника на 02.06.2015 г. чрез превод по банковата сметка на последния.

Съгласно заключението на ССчЕ, след възстановяването на събраната сума от ищеца по сметката на ответника, последният е усвоил тази сума в периода от 11.06.2015 г. до 03.08.2015 г. – чрез тегления на каса и от АТМ. На 25.08.2015 г. е внесена сума по разплащателната сметка, обслужваща кредита, в размер на 46,12 лв.

Други плащания по кредита, освен посоченото плащане от 25.08.2015 г., не са установени от вещото лице.

На 29.10.2021 г. ищецът „Уникредит Булбанк” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за дължими суми по процесния договор за кредит, по което е образувано ч.гр.д. № 62246/2021 г. на СРС, сумите по издадената заповед за изпълнение по което са предмет на настоящото производство по чл. 422 от ГПК.

От анализа на съдържанието на сключения между страните договор № 11/ 06.04.2012 г. за банков кредит, усвояван по разплащателна сметка, и установените по делото данни относно движението на средствата по разплащателната сметка по този договор, се налага извод, че претендираните вземания са погасени по давност, възражение за което ответникът е направил своевременно с отговора на исковата молба.