Определение № 7 от 03.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Варна, 03.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900588 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Банка ДСК“ ЕАД срещу Д. В. Т., с постоянен адрес: гр.И., община А., област В., с която е предявен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми по Договор за кредит за текущо потребление.

Съдът, като взе предвид приложимите норми и осъществената размяна на книжа, намира следното:

Предмет на настоящото производство е осъдителен иск срещу потребител по договор за потребителски кредит, съгласно чл. 17, пар. 1 „б“ вр. чл. 18, пар.2 от Регламент 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съгласно чл.18, т.2 от въпросният регламент другата страна по договора /банката-ищец/ може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. Видно от направената справка към днешна дата в “НБД“ ответникът има регистриран постоянен адрес в Република България и настоящ адрес в Италия, заявен като такъв от 17.08.2010 год. Последното се потвърждава и от данните от длъжностното лице по призоваване, което при връчване на съдебните книжа по постоянен адрес е удостоверило, че по данни на В. Т. И. лицето е в чужбина. От извършената служебна справка за трудови договори на ответницата е видно и че същата не е и в трудови правоотношения, както и липсват данни за изплатени обезщетения. Посочените констатации водят до извод за трайно отсъствие на длъжника от страната.

С оглед горе установеното, съдът намира, че не е международно компетентен да се произнесе по спора , доколкото искове срещу потребители, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка, което в случая се явява италианския съд.

В настоящия случай, съдът намира и че не е налице изключението на чл.19 ал.3 от 1

Регламента, предоставящо компетентност на българските съдилища съобразно изрична договорна клауза доколкото длъжникът е заявил своето местожителство в Италия от 2010 година. Последното прави неналично изискването на Регламента по времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава членка. Горното изисква от съда служебно прогласяване на горното и прекратяване на делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 588/2024 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2