Решение № 417 от 08.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Русе, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20264520201011 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от А. С. Д. от гр. Русе, ЕГН: ********** против наказателно постановление № 26-1882-000167/17.06.2026 г. на началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 01 Русе, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

Жалбоподателят лично и чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „D,C,В,CЕ,DМ, ВE TkT” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Към началото на 2025 г. няма непогасени по давност административни наказания на ЗДвП, по които не е настъпила реабилитация по давност.

Жалбоподателят е собственик на лек автомобил Ауди с рег.№ Р9228МА. Към началото на м. февруари 2026 г. сключеният за този автомобил договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност е изтекъл и не е подновен.

Собственикът не е уведомен, че няма валиден договор от Застрахователен фонд.

1

На 03.02.26 г. в 05:46 ч. в информационната система на КАТ постъпва информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застраховка и АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ и системата автоматично прекратява регистрацията на превозното средство, като регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.

На 22.04.2026 г. жалбоподателят управлява автомобила в гр. Русе. На ул.

„Св.Димитър Басарбовски“ е спрян за проверка от свид. И. – ст.полицай в РУ 01 Русе. Свидетелят не знае, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена до момента, в който извършва справка в информационен масив за служебно ползване. Едва тогава установява, че автомобила управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация. Съставя акт за установяване на административно нарушение и срещу жалбоподателя започва проверка от Районна прокуратура Русе за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. С постановление от 09.06.2026 г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за прекратяване на регистрацията и от там липса на субективна страна за извършване на престъпление, но отказва да образува наказателно производство на основание чл.9, ал.2 от НК като връща преписката на РУ 01 Русе. Въз основа на постановлението началникът на РУ в ОДМВР Русе - РУ 01 Русе издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП налага на Д. административно наказание ГЛОБА в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от представените писмени доказателства – справка за водач, писмени обяснения, постановление на Районна прокуратура – Русе, справка от Сектор ПП Русе.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок, а разгледана по съществото си е основателна по всички наведени съображения.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От обективна страна жалбоподателят Д. е извършил деяние, с което е 2 осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

От субективна страна, за да е съставомерно деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това Д. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства, че жалбоподателят е собственик на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства, които дават основание да се приемат за установени фактите, че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца независимо от това дали е собственик или не преди да предприеме неправомерното управление. Още повече установява се, че Информационен център при Застрахователен фонд не е изпълнил задължението си по чл.574, ал.10 от КЗ да уведоми собственика, че договорът е изтекъл и да му определи предвидения в закона срок за сключване на нов.

Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат, че Д. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия, а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. Д. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил, тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища, а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира, че не са осъществени субективните признаци на нарушението и Д. следва да бъде признат за невинен в извършване на административното нарушение и наложените административни наказания отменени изцяло.

Като е направил обратния извод въпреки изводите на прокурора в 3 постановлението, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.

Освен тези съображения със задължително за приложение Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия Върховният административен съд е приел, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В конкретния случай от извършената справка се установява, че регистрацията е била прекратена служебно и собственикът не е уведомяван за това. Този факт е бил неизвестен дори за актосъставителя до момента на извършване на проверка в масив за служебна информация, до който гражданите нямат достъп. Независимо от последвалата промяна в ЗДвП целяща единствено да заобиколи мотивите на върховните съдии, наказателното постановление е в разрез с мотивите в това постановление, а именно, че липсата на знание у дееца сочи на липса на субективна страна.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят – 300 евро адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното писмено становище е основателно. Според чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата и веднъж се е явил в съдебно заседание, както и обстоятелството, че освен глоба в размер на равностойността на петстотин лева е наложено и наказание лишаване от права, съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и следва да се присъди.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 26-1882000167/17.06.2026г. на началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 01 Русе, с което на А.

4

С. Д. от гр.Русе, ЕГН: ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе, РУ 01 Русе да заплати на А. С. Д. от гр. Русе, ЕГН: ********** сумата от 300 евро разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5