Решение № 1505 от 12.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1505 гр. Варна, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Т. В.

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100502071 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу Решение № 261752 от 26.05.2021г. по гр.д. № 15828/2020г. по описа на ВРС, XII-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД въззивната прокуратура е осъдена да заплати на Н. Л. СТ. с ЕГН ********** сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име в обществото, обремененост, тревожност, загуба на работно място, душевни страдания, безпокойство и негативни емоции в пряка причинно следствена връзка с повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по което е водено ДП № 2893/2003г. по описа на ОД на МВР – Варна и НОХД № 1181/2011г. по описа на ВРС, за които обвинения е оправдан с Присъда № 306 от 23.11.2018г., влязла в сила на 03.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2018г. до окончателното плащане на задължението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено и прекомерно високо. При определянето му съдът не е съобразил, че 1 твърдяните неимуществени вреди не са доказани по категоричен начин по делото – факта на понасянето им, както и пряката причинно следствена връзка между вредите и наказателното производство, водено срещу ищеца. Показанията на свидетеля В. в тази насока са несигурни и неконкретни, поради което не следва да се кредитират в нито една тяхна част. Съдът не е съобразил също критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Отправила искане поради изложеното за отмяна на решението в обжалваната част, а евентуално за определяне на друг намален размер на обезщетението.

В отговор на жалбата, Н. Л. СТ. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението, което моли да се потвърди.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Н. Л. СТ. срещу Решение № 261752 от 26.05.2021г. по гр.д. № 15828/2020г. по описа на ВРС, XII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България иск за осъждане на последната да му заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди за разликата над присъдените 8000 лева до пълния предявен размер на същото от 12 950 лева.

Насрещната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в тази част и постановяване при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържаните доводи са, че неправилно ВРС за начален момент на привличане на въззивника към отговорност е приел повдигането на обвинение на 18.10.2010г. Съдът не е съобразил, че ДП е образувано при действието на НК /отм./.

Първоначално производството е било полицейско по Глава ХХ, Раздел III, чл. 408а и сл. от НПК /отм./. В това производство, към момента на извършване на следствените действия не е имало формално „привличане“, а разясняване на „уличения“ в какво е уличен, предвидената наказателна отговорност и др. Именно този е най-късният момент, от който въззивникът започнал да живее със страх, притеснения и неудобства, че е наказателно преследван. Това се е случило на 06.07.2004г., когато е определена МНО „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., значителна за времето си сума. Следователно началото на увреждането е поне 6 години и 3 месеца по-рано от приетото от ВРС, като наказателното преследване е продължило не 8 години, както неправилно е възприел районният съд, а почти 14 години и половина. Още повече може да се приеме за начален момент и обявяването на ищеца за ОДИ, което се е случило година по-рано. Не е отчетено на следващо място, че принос за понесените неимуществени вреди от ищеца е имало и обстоятелството, че евентуалното му осъждане би довело и до конфискуване на имуществото му, като кумулативно наказание предвидено в чл. 196, ал. 2 от НК. Не може също да се сподели изводът на ВРС за липса на индиции за отрицателно повлияване здравето на въззивника. По време на процеса, без 2 наличие на други основателни причини, здравето на ищеца се е влошило, а отговорността в гражданското право се предполага и презумпцията в случая не е оборена от другата страна.

Описаните неимуществени вреди са доказани с показанията на единствения допуснат свидетел. Отправил в тази връзка искане предявеният иск да се уважи в пълен предявен размер, в която насока да се ревизира обжалваното решение.

Отговор на насрещната жалба не е постъпил от другата страна.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора и претендират присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Н. Л. СТ. срещу Прокуратурата на Република България осъдителни искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът бил оправдан с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 12950 лв., ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.12.2018г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които са основавани исковете са в следния смисъл: през 2003г. ищецът е обявен за ОДИ. Ответната прокуратура образувала ПП № 14664 по описа на ВРП, както и ръководила ДП № 2893/2003г. по описа на ОД на МВР срещу ищеца. На 06.07.2004г. е разпитан и привлечен по повдигнати му обвинения за извършено престъпление по чл. 215 и по чл. 339, ал. 1 от НК. Била взета МНО „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв. Многократно бил привикван за разпити, предявявания и др. Делото било връщано многократно за доразследване, като интензитетът на наказателно-процесуалната репресия срещу него бил особено висок. На 18.10.2010г. е привлечен по окончателно обвинение и разпитан, като му е взета мярка „Подписка“. Едва през есента на 2011г. във ВРС бил внесен ОА и образувано НОХД № 1181/2011г., по което били проведени над 40 заседания за период от две години, през който ответната прокуратура поддържала обвинението. С Присъда № 306 от 23.11.2018г., влязла в сила на 11.12.2018г. ищецът бил оправдан. Така, наказателното производство срещу ищеца продължило около 15 години, през които ищецът живеел със страх от осъждане, конфискуване на имуществото му.

Вследствие незаконното обвинението било накърнено доброто му име пред семейството и обществото, уронен бил авторитетът му, достойнството и личния му престиж като човек и гражданин. За значителен период от време били драстично ограничени гражданските му права – бил принуден да се явява при повикване, да уведомява при промяна на адреса и т.н.

Страхувал се за собственото си бъдеще и това на семейството му. През целия период на обвинението изпитвал здравословен дискомфорт – отслабнал, получил сърцебиене и високо 3 кръвно. Изживял тревоги, свързани с развитието на процеса. През всичките години опитите му да подобри живота си, да започне „на чисто“ се проваляли, чувствал се обременен, напрегнат, тревожен и бил лишен от възможността да живее и се развива нормално. Не можел да се задържи на постоянна работа, а във връзка със защитата по делото реализирал сериозни разходи, което също го затормозявало психически. Така описаните вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и справедливото обезщетение за тях е в размер на исковата сума. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по исковете.

В отговор на исковата молба, Прокуратурата на РБ оспорила исковете по основание и по размер. Заявила възражение за недоказаност на реално понесени вреди в описаната им форма, нито на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и воденото срещу ищеца наказателно производство. Посочила, че към датата на образуване на ДП № 2893/2003г. по описа на I РУ на ОД на МВР – Варна ищецът е бил осъждан, като реабилитацията му е настъпила на 12.08.2012г. Предходното му осъждане обуславя и помалък интензитет на вредите, които твърди да е понесъл. Претендираният размер на обезщетението от друга страна е прекомерен, не е съобразен с принципа на справедливост и съдебната практика относима към аналогични случаи. Отправила иска поради изложеното за постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Описаните в исковата молба факти и обстоятелства не са спорни между страните, а се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – ДП № 2893/2003г. на I РУ при ОД на МВР - Варна. От съдържанието на последното се установява, че с писмо ВРП е уведомена за образувано на основание чл. 408б, ал. 1 от НПК дознание и на основание чл.

408б, ал. 2 от НПК – бързо полицейско производство на 07.12.2003г. под № 2893 за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от НК с извършител К. Г.

Г..

С Постановление от 04.12.2003г. дознател при I РУ, гр. Варна постановил принудително довеждане на уличения Н. Л. СТ., а с Постановление от 06.07.2004г. на уличения Н.С. е определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лева.

В изпълнение на указания на прокурор при ВРП, с Постановление от 18.10.2010г. на разследващ полицай, докладвано на прокурора, Н.С. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал.

1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК /л. 307 от ДП Том 2/ за това, че в периода 24.10.2003г. до 07.12.2003г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, като се сговорил предварително с К. Г. Г., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за 4 защита на имот и чрез използване на МПС, отнел подробно описани чужди движими вещи на обща стойност 13493 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и кражбата е в големи размери – престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на виновния.

С Протокол за разпит на обвиняем от същата дата, ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем /л. 309 ДП Том 2/. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“ и „Парична гаранция“. На 29.10.2010 г. ищецът е повторно разпитан в качеството му на обвиняем /л. 316 ДП Том 2/, а на 11.01.2011 г. му е предявено разследването /л. 395 ДП Том 2/. След указания на прокурор при ВРС с Постановление от 31.01.2011г., на 18.02.2011 г. ищецът е повторно привлечен в качество на обвиняем и е извършен нов разпит и ново предявяване на разследването /л. 402 – л. 405 ДП Том 2/.

Въз основа на обвинителен акт от 24.02.2011г., на 28.02.2011г. е образувано НОХД № 1181/2011г. по описа на ВРС. От материалите на съдебното производство е видно, че за повдигнатото срещу ищеца обвинение, ответникът е внесъл обвинителен акт в съда, като на 20.04.2011г. е проведено първото съдебно заседание с лично явяване на ищеца /л. 23 СП Том 1/. След него са проведени още тридесет и едно съдебни заседания с лично явяване на ищеца.