Определение № 331 от 20.05.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 190/2024
- Вид
- Определение № 331
- Подписан
- 20.05.2024
- В сила
- 20.05.2024
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 331 гр. Ловеч, 17.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500190 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 138/05.03.2024 г., по ч.гр.д. № 126/2024 г. на Районен съд Тетевен, с което съдът оставил без разглеждане и върнал заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Л. В. П..
В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от районния съд е изграден извод за неизпълнение на дадените указания, че дадените с разпореждане от 15.02.2024 г. указания са получени от заявителя на 21.02.2024 г., който на 23.02.2024 г. е изпратил уточняващата молба, подписана с квалифициран електронен подпис, на електронния адрес на съда.
В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (13.03.2024 г.), същият е изтекъл на 20.03.2024 г. - в който ден частната жалба е подадена. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, 1 писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.
С разпореждане от 15.05.2024 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираната нередовност на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането.
Разпореждането е връчено на заявителя на 21.02.2024 г., видно от разписката на съобщението.
С обжалваното разпореждане № 138/05.03.2024 г., по ч.гр.д. № 126/2024 г. на РС Тетевен, състав на същия съд е оставил без разглеждане и върнал заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Л. В. П. и прекратил производството по делото. В мотивите на разпореждането е прието, че заявителят не е отстранил нередовността на заявлението в указания от съда тридневен срок.
Поначало връщането на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК е неблагоприятна за ищеца последица от неговото бездействие или неточно изпълнение на указанията на съда по отстраняване нередовността на молбата.
Правомерното връщане на исковата молба е обусловено от даване на конкретни и ясни указания към страната за отстраняване недостатъците на сезиращия акт и от изрично съобщаване на ищеца за последиците от неизпълнение на указанията в срок – че исковата молба ще бъде върната.
В случая прекратяването на производството е незаконосъобразно, защото районният съд няма правомощие да оставя без разглеждане заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. при неотстраняване на констатираната нередовност било поради бездействие на заявителя в указания от съда срок, било поради неточно изпълнение на дадените указания. И в тези случаи (на бездействие при дадени указания за отстраняване нередовността на заявлението) районният съд следва да се откаже издаване на заповед за изпълнение, т.е. с отхвърляне на заявлението, а не с оставянето му без разглеждане и прекратяване на образуваното по него производство (чл. 410, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК). В този смисъл правомощието на съда по чл.
129, ал. 2, 3 и 4 ГПК е несъвместимо с това, по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, затова то е неприложимо в заповедното производство. Прилагането му по аналогия, с дадената от районния съд превръзка на същите разпоредби не съответства и на установената в чл. 413, ал. 2 ГПК защита.
Предвид изводите за неправилност на обжалваното разпореждане, същото следва да бъде отменено, каквото искането в частната жалба. След постановяване на отмяната му, съдът следва да разпореди връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствните действия съобразно дадените по-горе разяснения. Оплакванията в частната жалба за подадена в срок уточняваща молба не би могло да се разгледа в настоящето производство, предвид естеството на порока на атакуваното разпореждане.
Районният съд следва да провери верността на твърденията в частната жалба за подадена от заявителя уточняваща молба, като в зависимост от констатацията при проверката (за подадена в срок уточняваща молба, респ. за липса на такава/подадена след указания от съда сок) и с оглед преценката му за наличие на съответната хипотеза, да упражни някое от правомощия по чл. чл. 411, ал. 2 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 138/05.03.2024 г., по ч.гр.д. № 126/2024 г. на РС Тетевен.
ВРЪЩА делото на
РС
Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените по-горе разяснения.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3