Решение № 217 от 21.07.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Б.С., 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен К. Кучев при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Гражданско дело № 20261410100600 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от В. Х. С., ЕГН **********, с адрес: с.Х., ул.Р. №1, общ. Б.С., обл. Враца, със съдебен адрес: гр.София, бул. "П.В."24, чрез адв. Й. Д. от САК, против ЗK "Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“С.ш.“ №67А, общ.

Столична, обл. София (столица), с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5496,00 евро, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на 05.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на доброволната претенция28.01.2025г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски в настоящото производство.

В исковата молба се сочи, че на 05.12.2024г. около 15:50ч. ищцата била пасажер в лек автомобил „Сеат Толедо“, с рег.№ М3289СВ, управляван от Т.Е., който пътувал с посока на движение от с.Л. към с.А.. По същото време, но в обратна посока, се движил товарен автомобил „Ман ТГХ 510“ с рег. №СВ6480РР, управляван от М.Б.. В района на км. 45+800 водачът на горепосочения товарен автомобил застигнал друг товарен автомобил – „Форд Транзит“ с рег.№SF04BSX, предприел маневра изпреварване, като реализирал ПТП с движещия се насреща лек автомобил „Сеат Толедо“. Вследствие на удара между дветете ППС, товарният автомобил се отклонил надясно и се ударил в товарен автомобил „Форд Транзит“.

Сочи се, че за настъпилото ПТП били уведомени органите на МВР и спешна медицинска помощ. Бил изготвен КП за ПТП с пострадали лица №248р-21322/12.12.2024г.

Спрямо водача М.Б. бил съставен АУАН №0598464/05.12.2024г.

1

Твърди се, че вследствие на ПТП-то ищцата получила травматични увреждания, като била транспортирана до ЦСМП-Б.С., откъде била насочена към отделението по педиатрия към МБАЛ „Христо Ботев“ АД-гр.Враца.

Ищцата С. била хоспитализирана незабавно с оплаквания от силно главоболие и болки във врата, без ясен спомен за случилото се. Въз основа на извършените прегледи и изследвания били констатирани травматични получени увреждания от ищцата, както следва: сътресение на мозъка, придружено от травма на главата – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни; антеролистеза – ( приплъзване на гръбначен сегмент ) на ниво С4-С5 прешлени – разстройство на здравето, причинило болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни; навяхване и разтягане на ставни връзки в областта на шията – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период, за период, по-дълъг от 30 дни; разкъсно- контузни рани в областта на горната устна и назолабиалните гънки – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания.

Ищцата сочи, че във връзка с получените увреждания й е назначено веднага медикаментозно лечение, а по повод травматичните увреждания в областта на шийния отдел й била поставена шийна яка.

На 09.12.2024г. ищцата била изписана от лечебното заведение с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и лечение в амбулаторни условия. Ищцата следвало да спазва режим на покой – избягване на физически и психически натоварвания.

Сочи се, че вследствие на ПТП-то ищцата претърпяла силни по интензитет физически болки, страдания и неудобства. Поради полученото мозъчно сътресение и към настоящия момент изпитва главоболие, което станало хронично, както и подчертано занижени памет, концентрация и внимание. Продължава да изпитва силни болки в областта на врата, като движенията са значително ограничени и болезнени. Сочи се, че продължава да приема обезболяващи и успокояващи медикаменти.

В исковата молба се твърди, че в резултата на получените разкъсно-контузни рани в областта на лицето, ищцата изпитвала неудобство да излиза и да се среща с връстниците си, което довело до чувство на самота и изолираност. Сочи се, че С. и към настоящия момент изпитва постоянна умора и липса на енергия, страда от безсъние, а когато успее да заспи – сънува кошмари във връзка с претърпяното ПТП.

Сочи се, че към момента на реализиране на процесното ПТП - 05.12.2024г., товарен автомобил „Ман ТГХ 510“ с рег. №СВ6480РР е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество съгласно полица № BG/22/124001607297 със срок на действие от 17.01.2024г. до 16.01.2025г.

На 28.01.2025г. била депозирана молба до ответника по реда на чл.380 от КЗ, като в законоустановения тримесечен срок ответното дружество не се е произнесло във връзка с предявената претенция.

Във връзка с дължимите неимуществени вреди по депозирана от ищцата исковата молба е образувано гр.д. №1099/2025г. по описа на РС-Б.С., като с Решение №43/02.02.2026г., влязло в законна сила на 10.03.2026г., ответникът е осъден да заплати на 2 ищцата сумата в размер на 1250.00 лева / хиляда двеста и петдесет лева / или 639,11 евро , частичен иск от сумата в размер 40 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на 05.12.2024г.

С Решение №43/02.02.2026г. съдът намерил, че сумата от 12000 лв. или 6135 евро е справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Сочи, че справедливият размер на дължимото обезщетение е сумата в размер на 12 000 лв. или 6135 евро, предвид което за нея се породил правен интерес от търсена на съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба. Представя доказателства. Претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът З K "Лев Инс" АД, ЕИК 121130788 чрез юрисконсулт К. С. оспорва предявеният иск като неоснователен, недоказан и прекомерен, както и оспорва началния момент на претенцията за законна лихва. Не споделя изложеното от ищцата, че с Решение №43/02.02.2026г. по гр.д. №1099/2025г. по описа на РС-Б.С. автоматично било установено дължимо обезщетение в размер на 12 000 лв.

Тъй като настоящото производство имало самостоятелен предмет – претендираната непредявена в предходното производство част от вземането, то съдът следвало да извърши самостоятелна преценка дали тази част от вземането съществува. Не оспорва, че е налице предходно решение по частичен иск. Това решение обаче не можело да бъде използвано като самостоятелно основание за автоматично уважаване на иска. Оспорва размера на иска като изключително завишен, несъответстващ на действително установените вреди. От събраните по предходното дело доказателства не се установявали тежки телесни увреждания, животозастрашаващо състояние, оперативна интервенция, продължителна хоспитализация, трайна загуба на работоспособност, трайни неврологични дефицити или други тежки и необратими последици. Установените травматични увреждания били от такъв характер, че не обосновавали обезщетение в претендирания общ размер. Не било установено ищцата да е провела продължително лечение, оперативно лечение, продължителна рехабилитация или последващо лечение, не се били установени и обективни медицински данни за трайни психологични или психиатрични последици.

Самото позоваване на предходното решение не било достатъчно, за да се приеми ищцата е доказала претърпени неимуществени вреди в общ размер от 12 000 лв. Следвало да се има предвид, че с исковата молба не се твърдяли нови различни или допълнително настъпили вреди след приключване на предходното производство. Поради това претенцията за остатък от обезщетението се явявала недоказана по размер.

В конкретния случай претендираният общ размер на обезщетението не съответствал на характера на установените увреждания.

Доколкото претенцията за главница била неоснователна и недоказана по размер, неоснователна била и акцесорната претенция за законна лихва.Ако съдът приеме, че дължи допълнително обезщетение, началният момент на законната лихва да бъде определен съобразно момента, в който са били налице всички нормативни предпоставки за изплащане на обезщетение. Претендира разноски.

Настоящата съдебна инстанция, като

3 прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Определение №404/03.06.2026г. на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 05.12.2024г. е настъпило ПТП между товарен автомобил „Ман ТГХ 510“ с рег. №СВ6480РР, управляван от М.Б., и лек автомобил „Сеат Толедо“, с рег.№ М3289СВ, управляван от Т.Е., при което ПТП е пострадала В. Х. С.; причинените от ПТП неимуществени вреди сътресение на мозъка, придружено от травма на главата – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни; антеролистеза – ( приплъзване на гръбначен сегмент ) на ниво С4-С5 прешлени – разстройство на здравето, причинило болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни; навяхване и разтягане на ставни връзки в областта на шията – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период, за период, по-дълъг от 30 дни; разкъсно- контузни рани в областта на горната устна и назолабиалните гънки – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания; наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател, както и че с Решение №43/02.02.2026г., влязло в законна сила на 10.03.2026г., ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 1250.00 лева / хиляда двеста и петдесет лева / или 639,11 евро , частичен иск от сумата в размер 40 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на 05.12.2024г.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.2 на ТР № 3/2016 на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Макар, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на силата на пресъдено нещо, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо.